Записки по пътя

      Докато пътувам, докато стоя по светофари и задръствания, докато работя нещо, докато живота минава покрай мен ...   ми "вървят" отделни теми - и реших да си ги записвам тук.  Почти всеки ден пътувам, почти всеки ден ще записвам какво съм мислил по пътя!

    - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

*     колкото повече се идентифицираш с нещо /пол, възраст, раса, етнос, език, религия, социален статус,…./, толкова по безличен ставаш.  Освен това илюзорните различия помежду ни са врати към разделение, повод за агресия, израз за недоразвит интелект.  Когато станеш по-разумен, по-осъзнат ще приемаш за себе си, че си нещо много повече от всичко, което са ти внушили … нещо много повече от всичко, което общество, етнос, семейство, възрастова група,… ти определят като рамка.  Бъди над всяко ограничение, когато се самоосъзнаваш и рано или късно ще откриеш, че „по-Велик този в теб, от онзи в света”. Когато осъзнаеш божествената си същност, която е над всяка системна, човешка рамка, тогава започва развитието на ония проценти от мозъка, с които се отварят мистерийните врати и нагоре и навътре!

*    Нашата ценностна система е преобърната – ценят се предмети, пари, дрехи, фасон,… Преди време срещнах стар познат пред един Мол и след тривиалните любезности, първата му молба беше: „я, покажи каква кола караш!”.  Заради суетното лустро, с което искаме да покажем на всички, че сме успели, ние подчиняваме целия си живот на трупане на пари и предмети, с които задоволяваме психологични нужди и запълваме житейски празноти.     Все някога ще започнем да ценим мозък, добродетели, енергийни „способности”, светлина в очите,… все някога ще бъде по-важно да спасим душата на децата си, вместо да им завещаем двустайна панелка на 5 етаж.  / е, разбира се и двете едновременно е добър вариант /.  Колкото повече започнем да ценим доброто, усмивката, човечността, духовността,… толкова по-скоро света ще стане по-добро и по-спокойно място!

*    Да свикнеш с красивата природа, която те заобикаля,… да свикнеш с факта, че си здрав,… да свикнеш с прекрасните хора, които живота ти „предлага” за приятели, комшии, колеги,… да свикнеш с факта, че си жив и за това са се случили стотици невероятни неща,. … да свикнеш с факта, че си най-бързия сперматозоид и точно ти имаш честа да участваш в мистерията наречена живот,…  е една от причините да си „спуснат” тук на земята.  Всеки, който е завъртян от „горе” да слезе „долу” е проявил неблагодарност, е дал неточна оценка на това, което му е дадено, …  не е оценил рая и навика с магията наречена живот го е вкарала в грешки и дребнотемие.  Колкото повече оценяваш и благодариш за красотата, живота, вложените условия, заобикалящите условия, … колкото повече оценяваш хората около теб, деня, слънцето, вятъра, пчелите в цъфналата череша и факта, че си жив, здрав и осъзнаваш, че всичко е прекрасно и направено за човека …. толкова по-нагоре се изкачваш в осъзнаването, в разбирането, в насладата от живота!

*    Да бъдеш егоист, да бъдеш материалист е по-простия, по-лесния начин да се живее.  Когато мислиш само за себе си и за предметите и парите, които можеш да натрупаш в този живот – това е най-близо да животинската ни природа, до инстинктите!  И когато си слаб енергийно и ментално,  когато си беден духовно – материалния начин на живот е естествен и адекватен начин да се реализираш!  Духовността, менталността, личната еволюция е въпрос на енергия и на усилие! Ако не си достигнал до необходимите сили, достатъчно  енергия, осъзната идея, вложен или възпитан стремеж към развитие … колкото и да ти говорят за съзнание, за душа, за мозък,… нищо!

*    Онова, което те вълнува, което ти привлича вниманието, което те кара да замълчиш и да отделиш много време, и мисъл, емоция, чувство,…. може да послужи за определяне на твоето душевно състояние, за твоята посока, за твоето еволюционно ниво. Забележи къде влагаш сърце и време, къде влагаш мисъл и внимание и ще разбереш на какво  ниво си и какво я очаква душата ти, ако евентуално утре напуснеш тялото!

*    Имаме  7 енергийни тела.  Те имат свой живот. И за тях важи атрофия, болест, възпаление,... /например: "астрално възпаление" се проявява като раздразнителност, гняв, агресия,../.    Заедно с това те имат и своите илюзии – всяко тяло има свои специфични илюзии, както и свое огледало, чрез което отразява света.  Нашето съзнание се изкачва по тези тела, както  рицар със светилник се изкачва по седем етажен замък.  И колкото по-нагоре се изкачва и осветява, толкова по-малко илюзии остават.  Физичният свят оплита физическото тяло в безброй инстинкти и програми, които ни помагат да оцелеем, но впоследствие се превръщат в котви и в средство, чрез които можем да бъдем манипулирани и заробвани.  Емоционалното тяло е бурно море от взаимоотношения, енергии, връзки, реакции, отражения, его,… и се заформя гъста и цветна мъгла в нас. … и т.н..  Ако не достигнеш до върха със светилника на съзнанието си, ако не разсееш всички хипнози, матрични илюзии, световни лъжи,…ако не достигнеш простата истина за всяка реалност, от която си част – не си готов за спасение!

*     Всяко от нашите тела има свое специфично време. Когато си на ниво тяло – живота тече с една скорост, когато си в силна емоция с друга, когато си в дълбоко размишление – с трета,… Времето на ниво - душа, на ниво - дух тече с невероятно бърза за тялото скорост и това е физика, която касае различни измерения, различни пространства. Понякога в екстремни ситуации, в минути на прозрение попадаме под влиянието на тази физика и се случва феномена – мисълта ти тече изключително бързо, а света около теб се движи на бавен каданс /казвам го от лична опитност/. Тук можем да споменем защо се „разминаваме” в общуването с паралелни реалности, с починалите близки,… Това  може да ни подскаже колко разнообразен е света не само като пространство, но и като време и  факта, че носим различни измерения и времена в себе си.  

*    Някои се опитват да запазят младостта на тялото с билки /родопски силивряк, корен от алое, пъпки от бяла бреза,…./, други отиват по-далеч като прибавят гладуване, пранаяма и складиране на прана /в слънчевия сплит, мозъка, гръбнака,…/.  Трети програмират водата, кръвта си, активират ментално стволовите си клетки за да въдворят духовна власт над тялото.  Много са етажите, по които ще се изкачват търсачите на безсмъртието. Ще преминат през нивото на енергията, програмирането, разширението,… за да достигнат до властта на духа.  И когато все пак достигнем генетичните предели на своето материално присъствие ще осъзнаем, че сме отделяли твърде много време за да правим пътя гладък и прав, вместо да вървим по него.  Целта ни тук е да променим душата, а не тялото!  Разбира се, ако имаме повече време шансовете за успех се увеличават, но … просто не бива да подчиняваме живота си на идеята за дълголетие, а на идеята  „защо съм тук и кой урок трябва да науча за да продължа нагоре”.  И това може да се случи в рамките на едно прозрение /дзен-будизъм/, а може да се случи или в рамките на 100 мноооого дълги живота!

*     Ние имаме волево тяло, изградено от енергийната същност и осъзнатата сила на духа. Това наше тяло е в основата на нашето насочено движение,… то е онова, което ни прави различни от животните,… то е в основата на нашата способност да се променяме.  Силата на този духовен импулс е закодирана в гените ни.  Волята е резултат от ерупцията на нашия дух.  И ние можем да благодарим за заложената в нас сложност, която привлича определено количество дух… и ние можем да създаваме и поддържаме условия този дух да излъчва максимума си.  Поддържайки спокойни и чисти базите /телата/,  усложнявайки съзнателно менталния си живот,  тренирайки  концентрация на осъзнато внимание,…  ние можем да канализираме силата на духа си, да  поддържаме и усилваме волевото си тяло.  И пак – то, волевото тяло е в основата на нашия житейски и духовен успех!

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

18.04.2020.

*   Светът е толкова голям, толкова сложен, толкова смислен и логичен,.... колкото може съзнанието ти да понесе.  Той е много повече от онова, което можем да си въобразим, усетим, видим, разберем,... и нашето съзнание, което постепенно се "разлиства" бавно, постепенно  отразява света пъзел по пъзел, като малко огледалце.  И ако понякога Живота, Света, Вселената ти се сторят нелогични, неприветливи, неясни - това  е така не защото е истина, а защото съзнанието ти може да отрази толкова, до там.
    Всъщност живеем в безкраен, планиран, разумен свят и колкото повече развиваме съзнанието си, толкова повече ще откривам този факт - с благодарност, с разум, с усмивка, с творчески импулс.

*    Всяка наша мисъл създава свое парче от реалността и колкото по-силна и по-осъзната е тази мисъл, толкова по-реален става нейния обект.  В етапа на своята умствена еволюция ние ще ставаме все по-отговорни към процеса мислене и все по-осъзнати към значението му. За това - да не допускаме какво да е   да влиза в сетивата ни и да провокира интереса ни. Ние сами трябва да определяме посоката и обекта на своите мисли! И в хода на развитие на този процес ще разберем, че мисълта ни основно трябва  да бъде позитивна, оптимистична, уверена, силна,... мислите ни трябва да градят чисти и полезни реалности.  А впоследствие когато започнем да използваме много по-висок процент от мозъка си ще установим, че пътя към всеки успех минава първо през мозъка.  Ако мислите са ясни, категорични, победоносни, ... вероятността да успеем се увеличават.   И докато се научим да променяме реалността веднага и категорично - само с мисълта си,   то поне нека мислим уверено за ...  и така да градим   -   своята чиста и светлинна същност /безсмъртната душа/.  Нека сме сигурни, че душата ни е чиста и осъзната завинаги - и тази настойчива мисъл и вяра ще даде своя съдбоносен ефект!


*     Ние  хората, заедно с всички свои подсистеми - полета, тела, органи, сетива, мозък, душа, .... сме божествен фрактал  т.е. имитираме Общата Система, която поради липса на по-точен израз наричаме Бог.  Ние сме малко копие на Бог - като структура, като качества!  И колкото и генетични експерименти да си правят с нас по-напредналите братя - тази фрактална позиция не се губи.  Ние сме качествено еднакви, но количествено различни с Първия Творец, с Основата.   Това само може да ни подсказва, че във всяко разумно същество има заложен огромен потенциал и посока,   и  ако съществото не го разбира, ако не осъзнава силата си, ако не намира посоката си - то това е само и единствено съзнателен проблем, но не и технически.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

19.04.


  Самотата е проверка за състоянието на нашата психика. Когато човек е сам, изолиран, „оставен на себе си” – той или се вкопчва в това ‘Себе си’ и развива силно его, което с годините ще добие такава гравитация, че ще огъва преценка, добродетел, ценност, реален поглед, … или потъва в осъзнатата си и търсеща душа и ако там има достатъчно ум и енергия успява да развие всичко онова, което наричаме мистично    / и информация, и способности, и цели,…/.      За съжаление първия вариант е масовия!   
     Ако живота те постави в „самотна” позиция, трябва още в самото начало да си наясно, че влизаш в изпитание и ако не намериш адекватен спътник, компания в живота ти остават две неща:  1. да опознаеш деформиращата сила на егоизма за да  укротиш нестихващото  егото   и    2. да подчиниш живота си на голяма идея, работа, хоби  като  вплетеш в нея благотворителност, грижа или полза  за другите.          Трябва да си наясно, че самотата не е равнодушна към никого и ако дойде при теб ще те провери  …   и с годините  ще те блъсне или към групата на самовлюбените  трудни характери и меко казано - особняци,     или  към големите души  и успелите таланти!


*      Колкото по-високо се издига съзнанието, колкото повече мислиш и анализираш,… толкова  по-голямо спокойствие трябва да навлиза в теб,… толкова по-безсмислено ще става да се ядосваш на каквото и да е, да се обиждаш на когото и да е,  да те притеснява или наранява някой или нещо, да издребняваш, да навлизаш в някакви „филми”, да приемаш лично и "на его" превратностите на деня,….     Ето така всъщност започва душата да става широка!  Широката душа започва да става все по-позитивна, винаги "усмихната" и раздава светлина на всички около себе си,…  Широката душа дарява, прощава, търпи, … но и отстоява всяка своя добродетел, … и нищо не може да наруши вътрешния мир и усещането за щастие.  Широката душа  живее и остарява достолепно, защото е  изградила независимост и житейска „височина”, защото е изоставила настрани /непонятните даже за нея/ страхове, илюзии, манипулации  –  но не с пари и шарени предмети,  но не с тъпо ниглижиране и неразбиране на света около нея, а с изградено вътрешно спокойствие,  пълнота  и  утвърден  позитивизъм.

*      За много начинаещи  духовността е йога и четене на окултна литература. Всъщност тези неща не са духовност! Някъде писах, че всеки наш съзнателен продукт през деня гради нашата духовност.  Тук искам само да допълня, че в общото разбиране за духовност никъде не се уточнява, не се допълва важната подробност  -   че мозъка е основния инструмент на нашата съзнателност, а от там и на нашата духовност.   Което ще рече, че може да не сме и да не желаем, и да не правим нищо по въпроса за нашата интелигентност, но много силно да искаме като всички други да станем одухотворени … то  формулата няма да е пълна, то и резултата няма да е точен.   Много от младите, жадуващи за просветление, за нирвана, за духовна светлина …  разчитат да разберат „Как става?” от интернет или от приятел.  Докато четенето на книги, личният анализ и експеримент, интуицията и въображението /като форми на синтезиран и бърз имагинерен анализ/ …. все още не са приоритет за  съвременните гладуващи за духовност. 
     Моето мнение е: ако не си прочел една книга за медитация, а я практикуваш, … ако не си прочел нещичко от Обща психология, от Дънов, от Щайнер, а  си тръгнал да вървиш към духовността,…  ако не си мислил сам „какво е дух”, ако не си анализирал стих от Библията, от Корана, от Бхагавад-гитта, …,   ако не си имал свои представи, свои мисли, свои съждения по елементарни етични или философски въпроси,  …  значи просто си унесен от модерно, „младо”, духовно  течение.    Чудесно е да си йога, невероятна полза има от медитация, интересни са всички конспиративни теории и „послания” от Космоса, любопитно е всичко свързано с НЛО, с дзен будизъм, с галактични федерации,…    Но всички тези неща, заедно с всички прочетени „Писма” и посетени лекции на някой загадъчен гуру не се произвеждат в теб Духовност.   Трябва основните житейски и абстрактни постулати  да преминат през тялото, през сърцето, през ума, през душата,… и да са напълнят и специфично да се оцветят  – то тогава светлината на истината преминала през теб  ще стане уникалнен спектър.    Ако искаме т.нар. духовност да бъде истинска, да бъде ефективна, да бъде съдбоносна – трябва да я приемем с всички сетива и да я преживеем с всичките си тела /астрално, ментално, каузално,…/.   И колкото повече сърце и ум вложим в усърдието си, в труда си  към изграждане и спасение на душата,  толкова по-реален е шанса това да се случи!

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - -

20.04.

*    Установи в съзнанието си 3 неща:  1. Щастлив съм независимо от всичко и заради всички възможни и разумни причини    ;   2.  Полезен съм за себе си и другите, защото съм добронамерен, защото творя, защото имам мисия     ;    3. Аз съм безсмъртна и осъзната душа, и всичко, което правя или ми се случва само ме утвърждава и ме издига.         Утъпквай и увеличавай всеки ден   -   щастие, добротворство  и съзнание,    и  не допускай никой и нищо да променя или забавя това!

*   Ето само 10 от причините да бъдеш щастлив:
1. Бъди благодарен за всичко, което ти е дадено – от прекрасните деца, …до здравето. Изброявай всичко всяка сутрин и благодари!
2. Намирай навсякъде и във всичко  причина да се усмихнеш. Игнорирай негативната информация, а когато тя влезе като факт във вътрешния ти кръг – нека няма емоции, а търси бързо и разумно решение!
3.  Търси и намирай доброто в хората до теб, в деня, в годината, в живота,...
4. Не създавай негативна мисъл, а когато негативното идва към теб от вън – анализирай евентуалните проблеми, проявявай разбиране и винаги прощавай! Създавай си само позитивни мисли, поддържай съвсем целенасочено високи вибрации и с времето ще установиш, че това не само помага, но и променя…
5.  Забелязвай всичко хубаво около теб независимо дали е малка пчела върху цвете, красива сграда или нощно небе… не спирай да се възхищаваш на красивото, както и на разума, който го е създал!
6.  Не се вълнувай от неестествени /нечовешки/ неща,…неща, които нямат душа.  Ако политика, пари, коли, медии, конспирации, икономика, … влязат в емоционалната ти сфера – това не е на здраве и щастие.  Нека такива неща преминават бързо  - като статистика през мозъка и то точно толкова, колкото да знаеш от къде ще духа вятъра!
7.  Всеки ден прави нещо добро /поне за човека до теб/ и когато видиш усмивка, когато усетиш радостно вълнение у другия – вълните на щастието ще станат осезаеми в слънчевия ти сплит. 
8. Учи се да балансираш между работа и почивка и отгледаната от теб билка ще даде най-ароматния чай. Наслаждавай се на уморителната работата точно толкова, колкото и на приятния разговор на терасата срещу гората съчетан с табла и кафе!  Ако пък работата ти харесва, ако те вдъхновява -  значи си с една обиколка преди другите ... в щастието!
9. С годините методично стопявай вродения егоизъм  и поставяй грижата, нуждите и вниманието към другия на предно място. Това е задължителна основа, върху която расте щастието на всеки,  който е нормален /и не е отшелник/!
10.  Бъди доволен  от това, което имаш и го приемай за достатъчно за да се чувстваш добре!

     Има още стотина начина да достигнем щастието - в трансформацията на грижи, планове, биохимия, его, удоволствия, емоции, мисли, ...  в недопускане на нищо негативно в телата ни /страх, агресия, алчност,.../,    ...   в изграждане на пълна независимост   и   т.н..      Всеки сам избира своя начин.  Но един е извода  -  щастието  е заложено в  нас и  чака  за да ни изпълни! 

- - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - -
   21.04. 
  
    Ние сме микро-духовна-квантова същност поставена в макро-материална среда.  Между тези две реалности, между нас и заобикалящия ни свят има постоянен обмен, взаимодействие, енергийна битка.  Има три изхода от тази среща на Аза и света:  1. външния „нютонов” свят „навлиза” и ни променя, и ни огъва, и направлява емоциите, мислите, съдбата ни.   2. Вътрешния квантов свят има енергията, съзнанието, концентрацията и идеята да въздейства на света около себе си, да го променя, да му опонира и да го напусне като достоен владетел.  3. Масовия случай – съзнателния вътрешен човек и външния свят са в непрестанна борба и обмен на енергии, при което баланса между тях всеки ден се нарушава, се променя … понякога грижите ни „събарят”, понякога сме твърди и налагаме своето.       
    Извода е че колкото по-добре осъзнаваме какво се случва около нас, колкото сме по-далновидни, колкото по-силна е волята ни,… толкова по-отчетливо налагаме себе си над емоции, мисли, действия,… над деня, над живота, над съдбата.    Ако само наблюдаваме как живота ни се движи и само следваме последиците и поемаме ударите … значи е нарушен баланса между Аза и околния свят.  … а всяко Аз има силата и властта да променя света – достатъчно е да поиска, да повярва, да вложи воля за изява.     
/”Ако имахте вяра колкото синапово зърно бихте казали на планината да се хвърли в морето и тя ще го направи” Библия - по памет/
   


*    Позитивизма усилва имунната система!  Мозъка „вижда” когато се усмихваш и произвежда определен хормон. Той не разпознава дали усмивката е от дъното на сърцето или е вяла, небрежна – той я приема като реалност и след секунди из кръвта ни започва да циркулира серотонин*. Дори да се усмихнете, докато гледате тапетите или тaвана – мозъка автоматично променя хормоналната река.  Със същия автоматизъм той се променя, когато гледате „кървав” филм или слушате „шоковите” новини. Мозъкът ни не разпознава болката на главния герой като изкуство, а я приема като своя, като реална и хормоните отново заиграват, сервирайки друга химическа супа.   
    Когато добиеш някакво прилично ниво на интелигентност, започваш да разбираш тази непрестанна фармацевтична лаборатория в себе си и започваш да ставаш по-отговорен към онова, което допускаш да влезе през сетивата ти, … и започваш да се възпитаваш в положителни емоции, мисли, думи,…, защото знаеш, че те ще усилят енергията ти, красотата ти, имунитета ти,…   Започваш да разбираш, че т.нар. духовен живот е технически правилник за хармонични енергии и полета  /чрез които духа „оживява” и се реализира/.    Всъщност ще разбереш много дребни подробности, докато слънцето в теб не засияе напълно /например това, че егоизма не допуска истинско духовно развитие/.
     Ние променяме химията в нас, хормоните в нас, кръвта си ** - непрестанно и можем да владеем тялото си точно толкова, колкото воля можем да изявим.  От това зависи здравето ни, психиката ни,…а много често и съдбата ни!                     /* хормоните на щастието се произвеждат в тялото ни /в мозъка и червата/ и ако не се научим съзнателно да ги предизвикваме, ставаме или нещастни, или зависими от алкохол, наркотици, хора, предмети,... които, уж трябва да ни помогнат да станем щастливи.   /      ** прочети Масару Емото - за да разбереш, че промяната, която непрекъснато предизвикваме в тялото си е не само химическа/


*    Стъпки срещу стреса.   
     Принципно, колкото си по-съзнателен, толкова по-рядко допускаш нещо да те стресира.  И ако все пак попаднеш в такава ситуация – ето няколко стъпки за да излезеш от нея.        
     Да приемем, че си стресиран от някаква внушена и преекспонирана от медиите болест /колкото и шантаво  да звучи това/:
1. Спираш за момент да влагаш емоция в тази информация и анализираш слабите страни и манипулативния момент на ситуацията.
2. Изтъкваш и повтаряш всички свои силни страни, с които противостоиш на тази болест /в примера/.
3.  Осъзнаваш и повтаряш, че както всяко друго нещо – „и това ще мине”.
4.  Понеже имаш и въображение, и аналитично мислене – приемеш, че „можеше и да е много по-лошо … но не е”!
5.  Поглеждаш цялата ситуация отстрани,  наблюдаваш отстрани и себе си – спокоен и здрав!
6.  Създаваш в главата си визуално и осезаемо дистанциране както от тази ситуация, така и от всяка подобна  и  нежелана!
7.  Разглеждаш в главата си как нещата се развиват напред във времето, как отминава и всичко си идва на мястото!
8.  Излизаш от грижата само за себе си и си представяш, и искаш  всички хора по света да са здрави и щастливи!
9.  Създаваш дълбоко в себе си спокойствие и търпение … за да направиш всичко разумно и правилно както в тази, така и във всяка следваща стресова ситуация.   И понеже си спокоен и изпълнен с вяра – вече не разбираш думата стрес, а наричаш всяка подобна ситуация "поредния урок в моя интересен и щастлив живот".
      С усмивка ви пожелавам  – здраве  и вяра, че каквото и да влезе в живота ви – то ще си отиде бързо, ако запазите ясно съзнание и спокойствие!


*  Нашата собствена съдба е резултат  на  онова, в което вярваме, от онова, за което имаме воля, и чрез онова, което обичаме.  Всичко останало - пари, коли, къщи, дрешки, дрънкулки,... ще дойдат в живота ни и ще си отидат ... всички.  Но той, живота ни ще бъде пълен само с картините от любовта ни,  с  цветовете на нашата вяра,  с пулса на нашата воля!   Само това съкровище ще напълни душата ни, само това съкровище ще отнесем във вечността. 
 И за това, когато имаш любов в сърцето - го казвай често, на когото трябва!
 И за това, когато имаш вяра - бъди спокоен и щастлив ... и заради всички красиви, осъзнати души!
 И за това, когато имаш воля - променяй се непрестанно с желание към по-добро!

- - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - -

/последен абзац към страницата - 24.04./

*  Житейски аксиоми са ония факти, които не подлежат нито на доказване, нито на оспорване, нито могат да са обект на словесна акробатика или на човешки категоризации /добро-зло, голямо-малко,.../.   Пример: Всичко се променя  ;  Който се е родил - ще умре  ;  света е разумно направен  ;  материята и съзнанието са различни, но са заедно     и  т.н..    Всичко друго, което си казваме и за което мислим  е  просто човешка спекулация и подлежи на спор, промяна, развитие,...   Даваме ли си сметка, каква част от мислите и думите ни, каква част от онова, което чуваме, виждаме, четем, усещаме, гледаме по медиите, ... е всъщност истина?  А нашия мироглед, нашите "велики" планове, нашия житейски път,... каква основа имат - истина или "човешки" поглед върху живота?  Когато се раждаме в общество -  то хем ни помага да станем разумни, хем ни вкарва в калъпи и матрици.
   Идеята е, че всеки нормално развиващ се човек, трябва в определен момент да осъзнава и избира както житейските аксиоми - простите истини, така и  обществените ограничения и манипулативни традиции.   Но дали всеки достига момента, в който може да отдели Човешкото от Обективното и да разграничи категории, настроения, отношения, емоции, мисли, ... от законите на природата и на живота.  Тогава би видял по-ясно както света, така и своите нужди, и своите пътеки, и своя смисъл!  Тогава би напуснал всяко внушение и имитация, и ще започне да живее - осъзнато, уникално и целенасочено!

*  Всяко от енергийните ни тела има своя възраст. И понякога порастваме на години /35-40г/, но емоционалното ни тяло остава на 13-15г., а ментално на 20-25,  будическото на 10г и т.н..  Повечето хора не си дават сметка за това, нито за причините да изоставаме психически, ментално, душевно,.... Повечето не си дават сметка с кое тяло основно живеят и с кое "посрещат" реалността. 
     А всъщност идеалният вариант е:   всяка "горно" тяло да е по-старо, по-зряло.     Например: ако сме на 25, психиката ни да е на 30, умът ни на 35, ... и т.н..    Но този  казус всеки сам може да свери и промени според големината на менталното и волево тяло  т.е. всеки може сам да се самоанализира за дефекти и разминавания, ... и всеки сам може да промени това, защото този дисбаланс / много години - детска психика  ;  слаба психика - "стар" ум,.../  -  усложнява и обърква живота и пътя!
*  Колкото повече се стараеш да задоволиш тялото, толкова по-малко се изявява духа.  Колкото по-малко се изявява духа, толкова по-трудно се развива ума, съзнанието. А нисшият ум в доволно тяло е връщане в еволюцията!    Ако се грижехме толкова суетно и старателно за мислите си, за чувствата си, за добродетелите си,... както за тялото - бихме направили живота си по-спокоен, по-смислен, по-удобен, по-полезен,...
    И онзи, който се грижи прекалено за тялото си, обикновено е този, който се грижи само за себе си и е този, който не може да обича никой повече от себе си! 
    Мисля, че всеки духовен, значим  и смислен път, започва тогава, когато започнем да обичаме някого повече от себе си!

*  Нашето съзнание подобно на  енергиен лъч - осветява и оживява точно определена реалност - тук, сега, точно това събитие!  Нашия съзнателен балон си има времеви радиус  т.е.  виждаш и разбираш  какво става - в рамките на няколко секунди  /мозъка задържа една мисъл обикновено 6 секунди/.  Колкото по-осъзнати ставаме, толкова времевия диапазон на мисълта ни се увеличава - ще можем да анализираме събитието много назад и напред във времето, ще можем да поддържаме еднопосочен мисловен процес - колкото време е необходимо.  Айнщайн често е мислил върху един казус няколко часа непрестанно.  Карпов разказва, че часове наред отигравал една и съща шахматна партия.   Ако искаш да развиваш съзнание - тренирай го да задържа внимание колкото е необходимо, да помни колкото трябва, да анализира колкото хода напред* е необходимо, да вижда причини, последици и комбинации напред и назад без ограничения.   Тогава ще се включи в процеса и интуитивното звено за да можем не само да виждаме далеч напред, но и да правим неосъзнати комбинации и прогнози, но и да "бъркаме" в бъдещето.  Не става да градиш сериозен, успешен, смислен живот, ако не можеш да анализираш събитията над времето.   И колкото повече ходове си напред, толкова повече козове имаш в джоба, повече информация, повече разбиране, повече Осъзнатост!         
    /* като юноша бях запален шахматист и съм играл с няколко известни шахматисти /на стари години и с Топалов/.  Е, бях на 13-14г. и почти всички ме биха, но помня, че можех да разигравам партията в главата си до 14ия ход. Но мозъка е като мускул, ако не го тренираш - атрофира.  Много късно разбрах, че живота, все пак е състезание и който спре да тича напред, всъщност потъва/.

Коментари

  1. ...абортирали намерения..преждевременно отказали да родят..плодове захвърлени на вятъра...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог