Градината "Матрица"    и    твоя  Вътрешен път     

        

        В Бхавад-гитта населението е разделено на 4 касти: 1. интелектуална, духовна /на брамините/, 2. на военните, политиците /кшатрии/,  3. на творци и търговци /вайши/ и на работниците, надничарите /шудри/.  Последната, която съставлявала над 80% от хората е наричана още и кастата на магаретата /, на ония, които орат и носят хомот/@ .    Независимо какво мислят за себе си и как се самоопределят – много от нас са в тази каста и в това няма нищо странно, нищо порочно,… просто  така е изградена социалната система и съдбата те е посяла в тази нива.   Съвременните шудри, особено в по-развитите страни станаха по-образовани, живеят все по-дълго, раждат все по-малко или никак, свикнаха с удобства и права, за които техните предци дори не са сънували.        Някой наблюдава това  и  анализира!

   Стожерите на системата  от 2ра каста редовно подстригват тревата за да не плевяса градината:  на всеки 72-74 години се спретват икономически кризи /учил съм го и съм го преподавал като исторически факт/, войни или пандемии.  Контролът над развитието и баланса на Системата е наследствен приоритет за няколко известни и няколко по-неизвестни фамилии.  

   Дали техните действия са порочни, користни, нехуманни,… това е ясно и няма нужда от коментар.   Но също така е ясно, че тази система е създала цивилизацията ни такава, каквато е и гореспоменатите „удобства и права” нямаше да ги има,  ако тази система не функционираше контролирано.  /дори не можем да си представим хаоса, брауновото движение на хора решили да въдворят лична справедливост и ред - ако нямаше система и закони/

   Хем имаме хомот, хем така Системата достига до екстри /здравеопазване, електричество, образование, научен прогрес, висок битов стандарт,...!  /представете си живота на дядо си и вашия – огромна и положителна разлика/.     

     Е тогава какъв е проблема? 

    Проблема е в това, че тази Система е навлязла по всички етажи на вътрешната система на  шудрите /магаретата/. Ако бяха просто роби-работници – една революция, един Че Гевара,… и ще изгрее Слънцето на свободата.  Проблемът е в това, че както самите шудри са допуснали илюзиите и зависимостите да заразят целия им микрокосмос, така и в това, че  Матрицата става все по-пъстра, по-динамична, по-изобретателна.  И докато тази Матрица не влезе в емоциите, не обсеби мислите,  не стане необходима за нуждите и желанията*,… тя е само външен коректив,…тя е само част от онези необходимости /материя, време,…/ чрез които душата се променя, трупа опитност, гради себе си като генератор на определени вибрации и информация,…       Но малкият човек допуска Матрицата да влезе в него по всичките му етажи.      Когато иска духовност – той прави йога или ци гун, неща, които касаят тялото или енергетиката му, но не и душата и съзнанието.  А когато влезе в симбиоза, битка или противоречие с Матрицата – ангажира цялата си многопластова същност с това!  В този парадокс има две пояснения:  във война или си убит или убиец   ...  и  колкото повече се бориш с нещо, толкова повече се свързваш с него. 

     Всеки от нас е вече в този земен филм, който ще го замърси,… вече сме в битка, която губим… и има само един вариант да излезем чисти и победители, независимо в коя каста сме се родили   –  и това е  Вътрешния път.  Това е пътят на "пасивната независимост" /1/ и на вътрешния градеж/2/.  Много хора ще кажат, ама това е крайно, ама това е трудно, ама това е абсурдно!    Никой не е обещал, че спасението на душата ни ще е лесна работа. /”Небесното царство със сила се взема”/

 1. Колкото повече свои елементи включваш в „битката” с Матрицата – енергия, емоция, мисъл, въображение, чувство, отношения, …толкова повече обмен има между вас.  Експеримента на Масару Емото** с ориза подсказва, че пълното игнориране на един субект е и пълна победа над него.  Ако искаме да  спасим душата си в този материален свят, първото, което трябва да направим е да насочим съзнание, емоция, думи, мисли, възхита, подсъзнание, вдъхновение, … в посоката, която смятаме за  изход!  Докато коментираме, хулим, ядосваме си, плюем, пеним се,… срещу рептили, илюминати, задкулисни икономически играчи, … срещу хора и обстоятелства,… той живота си тече и скоропостижно може да напуснем сцената.    /…, защото, ако отдадеш живота си за ежедневна борба със Системата – това пак я прави победител/.    Силата на Системата идва от нашата енергия, която отделяме за нея.   Както старите езически божества казали: "докато хората мислят за нас – ние ще съществуваме".   Та, докато даваме енергия, пари, мисли, чувства, отношение, труд, … под каквато и да е форма или предлог  на  Кесаря  –  той ще е на власт и ще иска все повече от нас и от нашата лична система.

      Ние сами избираме кои нужди да задоволим, до колко и как,  ... сами градим желания, суета и зависимости, чиято загуба ще ни травмира дори и след смъртта.  Нашето идентифициране с тялото и с предметите е онази котва, която ни държи здраво към Матрицата и заради която се раждаме отново и отново.   И ако си мислим, че някой ще ни помогне да станем самодостатъчни, скромни или благоразумни в мераците си – точно обратно … има същества и сили, които независимо, че са много по-напред от нас технически, ментално  или  финансово – те имат цели - чисто материални, користни, нехуманни и техния интерес е Малкия човек винаги да иска нещо, винаги да има материални нужди и влечения, пороци и забавления,  ... винаги да е на въртележката.    Няма по-спокоен роб от онзи, който може сам да върти колелото в кръглата си клетка редувайки забавление  и труд ... до летален край!

  Извод:  Обезсилването на Системата, в която сме принудени да живеем е в нейното ниглижиране.  Колкото повече напускаш  /с емоции, мисли, представи, финансови, енергийни, кулинарни зависимости,…/ сцената на материалния театър, толкова е вероятното и той по-неистово и агресивно да те желае, да те ласкае. Навлизаме в епоха на все по-оригинална и по-мотивирана битка за нашата душа, в която ще спечели онзи, който запази душевен мир, ясно съзнание, чиста вяра, богата душевност,…   А човекът на духа, дори роден като „магаре”, като вайша, като брамин,… има съдбата да победи – това е заложено във всеки.   И след като е вложил 1-2% от мозъка си за да стане пасивно независим /1/, достига до най-важния етап от своето дистанциране от илюзиите и манипулациите на Цирка - все пак необходим за начинаещата  съзнателна душа....

… 2. вътрешния градеж!  Този красив живот, тази приказна мистерия ни е дадена за да употребим време и тяло не за битки, а за щастие.  Ако открием вътрешната красота ще я намерим и отвън, ако достигнем вътрешното спокойствие ще го намерим и навън, … ако започнем да градим свой малък, красив, спокоен живот ще започнем да оценяваме хората около себе си, природата, … дребните радости …    И колкото по-навътре влизаме в личната си система, толкова по-малко ще става присъствието и влиянието на хора, емоции, матрици, политици, вируси, манипулации, …       И само ние, сами можеш с една дума, с един жест да елиминираме всяко външно влияние!   А дали в този наш, спокоен и уникален живот ще  правим йога, ще гледаме кози, ще медитираме,  ще играем табла, ще работим усилено или ще се отдадем на лежерен живот, дали ще създаваме ментални и душевни импулси или ще си почиваме на хамака – това е личния избор на всеки спокоен и "осъществен вътре" човек, който е господар на съдбата си, защото той решава какво ще влезе в „Къщата” му и как ще си я подреди, ... защото той има разумни нужди и разумен начин да ги задоволи без да става зависим,..... и т.н..   
      А тя – къщата, душата  е онова, което никой не може да пороби и замърси, ако ти лично не му позволиш!***

@ Добре е че шудрите не осъзнават как от столетия методично и целенасочено са подложени на редукция /геноцид/ с войни, болести, ваксини, вируси, храна, лекарства, химикали във вода и въздух,....  Добре е че не разбират как кохорта от политици и чиновници стават богати, докато прилагат все по-ефективни и печеливши начини да се "контролира" популацията,  докато заробват икономически,  докато "въртят в кръг" информационно...  малкия човек.   И докато това блажено неведение  продължи, няма да има социални трусове и революции,  чиято цена ще се плати отново от магаретата.
* „Не бой се от онзи, който може да нарани тялото ти, а от онзи, който и тялото и душата може да прати в пъкъла” Библия, по памет.
** Експеримента Масару Емото - слагаш 3 буркана с мокър ориз за две седмици и облъчваш всеки с различна енергия, различна мисъл и отношение ; на единия "изпращаш" любов, на другия неприязън,  третия напълно игнорираш.  Винаги  мухлясва  първо игнорирания ориз! /лично съм го правил преди много години/.
*** Няма по-нежелан и проблематичен елемент за Матрицата от щастливия, спокойния, независимия, самодостатъчния и осъзнат човек!  Той може да бъде поробен само с физическа сила и въпреки това пак остава свободен и винаги ще намира изход и от това положение!