Съдбоносна индукция

    

    Още в първите години, детето следи внимателно дали и как го приема света, имитира, копира, повтаря,…Благодарение на тази способност – ние се учим, очовечаваме, окултуряваме, възпитаваме….  Запазваме този непрестанен коректив и цял живот поемаме външна намеса, оглеждаме се в околния свят като в огледало…или поне повечето от нас така живеят и ежедневно драматично преживяват контакта си със света.  Всеки ден и почти всички наши емоции са свързани с нашето „докосване” с реалността около нас.  Родителя казва „От теб нищо няма да излезе!”,  приятелите казват „ти си скучен – ще си намерим друга компания” , образователната система - "произлизаме от маймуни и сме смъртни",  църквите казват друго, … и детето преживява травми на ниво психика, мислене, култура, общуване,... които ще оставят пътеки в паметта.  А там в паметта, в подсъзнанието се трупат непрестанно следи от външната инвазия на света!   И колкото е по-слаб, по-неосъзнат индивида – толкова по-зависим е от външния свят и от неговите правила, настроения и енергии.                                  И слабият екземпляр или бързо се „слива” с тълпата 

или бавно потъва в нестихваща битка на вибрации, принципи, емоции,…

    И в тази картинка „Аз и света около мен” освен всички особености,   има  нещо изключително важно за нашето физическо, психическо и душевно здраве – това е хипнотичното влиянието, което оказва обществото, медиите, културното обкръжение върху  душата ни.  Дори бегъл анализ на информацията, която тече от вън, от филмите, от медиите ,... към сетивата на плебса - ни разкрива странна тенденция:  ежедневно се внушава  страх, стрес и подсъзнателен негативизъм.  И когато си приучен още от дете да се вслушваш раболепно в оценката на мама, в поуките на учителката,… навика ще те следва цял живот.  А като прибавим емоционалното обвързване между хората, при което се създават допълнителни „кабели,” през които интензивно текат оценки, страхове, настроения, въображаеми образи,…става още по-сложно.   
   Ако детето не успее да натрупа собствена информационна база, свой самостоятелен и независим аналитичен рефлекс, ако не успее да изгради богат и независим вътрешен свят, ако не стане вътрешно по-силен от налягането отвън  -  то цял живот ще бъде  подложено на външни ветрове и трусове, на поведенчески  и културни конфликти, на изпитания върху мироглед  и  начин на живот и мислене.   А тази Индукция,  в  която цял живот плува всеки от нас може да е удобен навик за  нискосъзнателните   и  токсична храна за хората на еволюцията.

    Онези, които са  започнали да развиват съзнание, все по-малко са склонни към хипноза* отвън и все повече разчитат на самохипноза, на способността си отчетливо  да разграничават своя вътрешен свят от всичко останало, …   Те са изградили стабилен „вътрешен човек” и той спокойно може да опонира на всяко външно налягане.    Не можем да еволюираме на психично и на ментално ниво, не можем да дирижираме собствения си живот, ако всяка външна емоция, новина, реакция, …ако външния свят може по всяко време да наруши  баланса и спокойствието ни.    Само езеро, което остава равно, въпреки илюзорните ветрове над него  - може да бъде красиво, дълбоко и да се съхрани …завинаги!    Сакрална тайна е че където има ред и мир, само там може да се развие менталното, красивото, душевното, божественото.   Не можем да направим и крачка нагоре, докато не утвърдим вътрешна независимост и устойчивост.   Там, вътре – в укротения и облагороден дух,   в тишината и спокойствието  на нашата разумна  сила ще се роди съзнанието за пътя, както  и желанието да тръгнем.   Там ще се родят и първите думи от светлина,   представата за истинската ни величина…    

    

   Докато душата, сетивата, мозъка ни не се затворят за излишния „шум” на външния свят – няма как да чуем вътре в себе си -  истината,  да натрупаме сила   и   да поемем  контрол над съдбата си!

*всеки навик е вид хипноза.