Силната   емоционалност!

      

/Днес имах разговор с интелигентен и емоционален младеж. Темата беше неговата ранима чувствителност и проблемите, които се пораждат от това.  Остана много, което не успях да му кажа  –  за това  го записвам тук/

  Живота ни провокира непрестанно! Той е напрегнат, забързан, пъстър,… и влиза в сетивата ни много напористо и ни провокира.

  От друга страна съвременното общество много гали, храни, стимулира нашата емоционалност  /американците постоянно се питат „как това те накара да се чувстваш”, а не „какво мислиш за това”/.   Този превес на емоциите над мисленето е връщане назад в стъпалото на развитието ни.   А тя, емоцията би трябвало само да дава информация на мозъка като тих преработен сигнал от вън, а не да говори на висок глас, да определя поведение и да взема решения – така пътя ще се обърка.  А и като прибавим  егото – ето ти гъсто блатото от емоции, които  не понасят загуба, не прощават грешките на другите, не признават своите, не удържат напрежението идващо отвън   -  а  затварят портите и общуването спира.
   Там където говори емоцията, мозъка парализиран мълчи!    

   Нормално ли е това?

 Ти си огледало и светът, който виждаш и приемаш е филтрирана версия на твоята емоционална структура.  Ако си ядосан на света – ще виждаш само проблемите му, ако си нещастен ще виждаш само трагедиите му,  ако си раним емоционално – ще получаваш само обидите му,   ако си силен  ще получиш възможности,   ако обичаш красивото ще го видиш зад всеки завой и в много очи,   ако си смел ще получиш път, по който да се докажеш,…**      А тя, нашата емоционалност /не чувствителност/  има големи очи –   увеличава  проблема, думата, ситуацията и ги прави непреодолими.    Този начин  да  виждаш и отразяваш света  е житейски проблем  и  душевно препятствие!***

     

  Само силният човек /мозък/ може да се  променя!  И само умният може да разграничи слабост от качество!      Силата се изразява като власт над  тяло, над думи, над мисли, над чувства….  Вътрешно силният човек  не се обяснява, не се оправдава, не нарушава баланса си  като допуска обсебващи емоции, нестихващи желания, объркани думи, натрапчиви мисли,… защото цялата власт е в съзнанието.     Силният мозък държи под спокоен контрол енергийните си тела.    За това няма емоция, която да замести мисленето, …   няма привързаност, която да обвързва душата, … няма хаос и безпокойство във „вътрешната” ни стая.     Защото, където има разум – там има  ред и спокойствие.     Рационалната личност не оставя егото да проваля житейските й планове!    Тя открива несравнимо по големи и важни поводи през деня за радост и спокойствие, за логика и план. 

Извод:      Нашите тела се градят цял живот и често някое от тях е недоизградено, незряло, слабо!   Пример:  ако детето не е получило нужната доза сигурност, добра оценка и самостоятелност – астралното /чувствено/ тяло  расте тънко, недооформено и ранимо.   Всеки досег на това емоционално тяло с външния свят е като допир до отворена рана.   И само правилното напътствие, и само силната воля – могат да  открият проблема и да го решат*!    Защото  емоционалният и биологичният начин на изживяване на света  смалява човека, свива вътрешната му същност,  забърква го в страхове, илюзии и безсмислени интриги****.     И само вътрешно силен и умен човек може да се изправи  срещу излишни емоции, негативна информация, ежедневните филми на битието ….! 

  И същият този умен и силен човек знае, че никой и с нищо не му е длъжен в този живот, живот, в който няма нищо лично -  нито  в обидите, нито в напрежението,  нито в несправедливостта, …  които света сипва понякога върху нас.  Той знае само, че без нужната доза съпротивление няма развитие,  …  знае, че само ако укроти телата /физическо, емоционално, ментално,…/ може да владее реалността,….  знае, че така се гради душа, така се кове характер, така се изпълва със смисъл  спускането ни в това училище – материалния живот.

   Първа стъпка към успешен живот е като балансираш, като подредиш вътрешния си свят /а силните емоции са стихия, която не би позволила това да се случи/.   Втора стъпка е когато в подредената си „стая” посочиш кои са приоритетите ти  и тръгнеш да ги градиш.  От там нататък започва твоята уникална реализация и в обществото, и като душа!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* ранимите, чувствителните хора – са непораснали деца, които имат силно его и никакъв опит в общуване, в саможертва, в рационалното изграждане на вътрешна сила.   Те трябва да се „напълнят” със самочувствие за да могат да уравновесят налягането отвън.
    А когато един човек вярва в себе си и в своя път, когато знае и може да пътува в своята посока – няма емоция, няма сила отвън, която да наруши достолепното вътрешно спокойствие! Силния човек е чувствителен, но не тънкообиден! Той може да прости, да продължи да общува, да не спира да се усмихва и да обича – дори когато получава отвън неразбиране, незачитане, обида, несправедливост...  Той може да продължи несмутимо, защото  има всичко необходимо вътре  в себе си и даже преливат сила и добродетели, та е готов да ги раздава дори и на ония, които плюят, обиждат, крещят, …  Така се побеждава излишна емоционалност и его!   А победата над егото още е:   когато искрено и с любов прегърнеш някой, който откровено не те харесва,… победата над егото е когато останеш спокоен и усмихнат, дори когато всички казват, че грешиш, а ти си сигурен в обратното,….победата над егото е когато тъмното, несправедливото, шумното  не  променят светлината в теб, доброто ти отношение към света, спокойствието и желанието ти да бъдеш полезен и добронамерен.   Няма друг път   нагоре ...  към разумното и градивното!

** енергията следва съзнанието, така както живота следва вниманието ти!  Каквото очакваш, каквото те вълнува, каквото е в главата ти, с каквото си в борба ... с  това и се сближаваш!
*** а онези, които при емоционален натиск отвън се затварят в себе си - нека се запознаят с негативния ефект от това капсулиране като видят експеримента на Лабори.
**** Ниската емоционална интелигентност онаследена или възпитана е склонна към редовни депресии, негативизъм, обидчивост, песимизъм, пораженчество,....

P.S.: Когато силното его констатира различие /дори имагинерно/с външния свят - то създава рамка, разделителен балон, който да ограничава и при нужда да блокира обмена с външния свят.  С годините, с натрупване на конфликт и умора, тази стена между индивида и света става все по-здрава и непроницаема. Вътре се засилва по необходимост контрола над желания, планове,... задълбочава се до нездравословни граници интравертността и очакванията на субекта!  Този его-балон е емоционален проблем, проблем на реализацията и общуването!  Когато конфликта аз и света стане непреодолим - говорим за форми на аутизъм, за различни видове психоза.  Най-тъжното е че именно хора с фина  чувствителност и сложен интелект са идеални кандидати за тази инертна и блокираща форма на поведение  И докато тези раними същества не изградят съзнателна и емоционална сила, по-голяма от околния свят - за да се уравни налягането, те винаги ще заемат удобната роля на жертва. Заздравяване на телата /емоционално, етерно, волево, ментално, .../ и последващото от това "командно" съзнание е един от вариантите интравертния човек да разгради преградата към света, която сам е построил по разбираеми причини и инстинкти.

    Повечето от нас имат този конфликт его - среда, но малък процент го осъзнават, малко от нас разбират, че зад мъжката агресия, зад женската депресия, зад раздразнителността,... стои неосмислен и нерешен дисбаланс! Първа крачка към спокойствието, към адаптацията, към развитието ни е да осъзнаем такъв проблем, втора крачка е да обезкървим конфликта като омиротворим очаквания, желания, неистовата нужда от контрол, безсмисленото самоограничение, да укротим и смалим егото,... и 3а стъпка:  колкото по-силно енергийно, умствено, емоционално,... става нашето съзнание, толкова по-безпрепятствено минава през света, реализира се, контролира обстоятелствата, общува,... независимо дали има или няма  драстичната разлика между  вън и вътре!

P.S.:  За да не си се научил искрено, от сърце да се радваш на деня, на живота - има поне две причини: или копираш деструктивно поведение на изтормозени родители, ... или съзнанието ти не е надскочило емоционално ниво на развитие, ... или и двете.  Винаги, всеки ден, всеки час  има 100 причини да вървиш по "ниските" пътеки утъпкани от повторения в мозъка, ... има и 100 причини да се усмихнеш и да се зарадваш  -  избора се прави с воля и мозък! Ако ти липсват тези, последните - не света е лош, не съдбата е тежка, не деня е скапан!