Въпросите

   

    Колкото по-нагоре се изкачваме в своето умствено развитие, в оформяне на светоглед, в ориентацията си в илюзии и реалност,… толкова по-често ще задаваме въпроси, сериозни въпроси, уместни въпроси!  Умението да се задават правилните въпроси е умение на развиващ се ум!   И обратно: колкото по-малко питаме, колкото по-рядко искаме да разберем истината за каквото и да е, толкова по-надолу ни увлича сетивния свят, притъпявайки умствените ни рефлекси и операции.  Липсата на въпроси, липсата на желание да се ровиш и да търсиш истината по принцип     е плаване по течението,  е липса на рационален импулс,  е нещо,  което ни доближава до полусъзнателните ни братя – животните.

                      " Преценявай човека според въпросите му, не според отговорите".     Волтер

   За съжаление,  при моето 50 годишно наблюдение  питащите, жадните за истината, будно търсещите са може би 3-5%.    Бях 13-15 годишен, когато  освен всичко друго /физика, поезия, шах, бойни изкуства, философия, психология,…/,   реших да проверя какво е това религия. И най-голямото ми учудване беше, че почти всички възрастни, които питах „какво е Бог?” ми отговаряха долу-горе по един и същи начин:   не знам и не ме интересува!*   Липсата на интерес към наука, към абстрактни или житейски въпроси, към чуждото мнение и мироглед, към самия себе си като същност и смисъл, … с времето установих, че е реакция на  малък, уморен или уплашен мозък.    Във всички останали  варианти /3-5%/,  при налични:  съзнателност, здраве, идея, мозък, … е нормално да се появи желание да разбереш.   Ето 20ина елементарни въпроса, които всеки от нас, трябва да си е задавал и да е търсил отговори:

Кой съм аз?        

Какво искам от този живот?

На къде върви съдбата ми?

Кои са основните приоритети в моя личен живот?

Къде греша най-често и защо?

Какво трябва да променя в себе си и какво да утвърдя  за да стане  прав пътя ми?

Какво не достига на мозъка ми, какво на душата ми, какво на чувствата ми – за да съм пълноценен?

Кои са силните и кои са слабите ми страни?

Кой урок трябва да научи душата ми … на този етап от живота?

Какво не ми достига за да съм щастлив?

Къде се намирам?

Кое е съкровището на сърцето ми /и основната ми ценност/  и правилно ли е това?

Къде най-често се дъня и защо?

Кое пречи на IQ ми да расте, на емоциите ми да са спокойни, на душата ми да е чиста?

Коя е картината, думата, човека на моя живот?

Без какво не мога … и защо?

Кое е излишното около мен и защо още го търпя?

Какви са плановете ми за бъдещето, реални ли са и как започват?

Различавам ли илюзия, халюцинация, сън и  … реалност? Сигурен ли съм в това?

Защо живея по този начин?

      Сетих се за тези въпроси днес, докато работех /подготвям стая за шпакловка/.  Искам да кажа, че всеки може да се сети при по-голяма концентрация за още 20, 30, 50  и много по-важни въпроса.    /Разбира се само умните ни въпроси могат да получат умни отговори!/   Ако не се научим да питаме и да търсим отговори за себе си, ако  любознателността ни не се насочи към другите, към света, към невидимото,…. значи менталното ни тяло е останало на ниско, латентно, „неосветено”  ниво   и   шансовете да се справим с тоя живот, да успеем  да се реализираме, както и да преминем крачка по нагоре  / към смисъл, потенция, бъдеще, заложби, спасение,…./   са нищожни.

* или често срещания ефект на Дънинг-Крюгер: "колкото съм по-глупав, толкова повече си мисля, че всичко ми е ясно и не намирам смисъл много да му мисля, да питам..."

                         " Само този, който умее да се впечатлява, получава отговори на въпросите си".     Ерих Бауер