Примитивното добро

   Ако  си добър само с онзи, който прилича на теб, който е съгласен с теб, който е добър  с теб, който ти дава нещо,… а към всички останали  си различен – това се нарича примитивна доброта.  Така правят и "лошите" хора!    Защото истинското добро няма его, не се влияе от настроението, от това, че не сме си доспали, че сме загубили всичките си пари, че сме спечелили милиони, че сме бедни или богати, че сме болни или здрави,… - то си е едно и също т.е. истинско.    Ама някой ме обижда, друг ме удря, трети ме хвали, четвърти ме награждава, пети не ме харесва,…. нормално е, както е нормално да съм добър с всички, защото, ако добротата ми дели хората – тя не е истинска, това е добротата на всеки първобитен човек.  Дори зверовете обичат само своя прайд и само животните, които са по-малки от тях, или са тревопасни.      Но  ако животното  получи съзнателни параметри и право да се  изкачва по духовната стълба,  ако е решило да създава общества и да  навлиза в Космоса – вече му трябва истинска и конструктивна доброта.       Не може вече да мисли:  „щом аз съм добре – това е единственото добро, … щом ние превземаме другото племе – това е добро за нас и лошо за тях, а когато те ни превземат е лошо за нас и добро за тях … щом всички ме обичат и ме харесват – това е то доброта и ако някой ме обиди – заслужава наказание”.     И когато ти е зле, когато умираш – не казваш това е най-лошо, а казваш „благодаря ти, Боже, че другите са здрави, че любимите хора около мен са живи и ще продължат да се радват на живота!”.  Еволюиралото съзнание трябва да промени не само количеството информация, но и качества, реакции, обмен.... 

    Егоизмът, който се прокламира навсякъде и всичките му производни: от притежание до потребление – е  като криво огледало и всички морални и човешки норми отразени в него са деформирани.  Егоистът не живее за да прави добро и не е  нагоден за тази реакция към света. Само създава его-маска, че е градивен и добронамерен за да достигне до определена лична цел … и при всеки различен резултат намира удобно обяснение, защо не може да продължи да бъде добър с този, не може да поддържа отношения с онзи, не може да прости на третия и "Бог ще въздаде справедливост към четвъртия”.

    Доброто е безпристрастно по рождение.  Не познава пауза, отсрочка, колебание, варианти, в които да си почива,  емоции, които да го спират, условия /етнически, полови, …/, които искат от него корекции.   Или си добър или не – няма условия, няма подробности, няма уточнения.   Ама имало врагове, имало лоши хора, имало недоброжелатели – разбира се, че има и всеки от нас понякога е бил един от тях.   ….  кой не е имал спадове и пикове?  Всички имаме и още много хилядолетия ще имаме малки психични, морални, ментални,… дефекти – те са част от нашето израстване, от нашата духовна еволюция.  Но тя няма да мръдне и милиметър, докато не излезем от ядрото на своето его и не се научим да обичаме, да бъдем добри с всеки – независимо от емоция, енергия, слабост, подробност, … от нищо.   Истинската доброта е светлина и оптимизъм, които прогарят егоизма  и тази стъпка към нашето усъвършенстване не е пожелателна – тя е задължителна.  Защото нагоре в Космоса - сред извънземните, в Небесното царство – сред вечните души не можем да отидем като дребни его-душици … те  няма да ни допуснат.  Всички етажи нагоре живеят и очакват хармония, доброта, градивност за Общото … и ако искаме да видим това –  трябва да моделираме „вътрешния човек”.  А истинското безпристрастно добро е силен и правилен  вектор в Душата!

P.S.:  Всички критерии в нашата ценностна система:  добро и зло, красиво и грозно, правилно и неправилно,.... са силно опорочени по икономически причини, от разделящи хората признаци, от нашето его.  Това е  прекъсната логика, това е зависима и замърсена ценностна система!