Индивидуалност след спасение?

     Тези дни се разходих из Пловдивския регион - Куклен, Бачковски манастир, Асенова крепост, .... и усетих природа и мистика. Има много енергия, красота и автентичност в този район на България. Препоръчвам! Беше пълно с чужденци, беше оживено и явно оценено това богатство.

 манастира над Куклен

Асенова крепост - отвътре

Бачковски манастир

Докато се разхождах из манастира "Св.св. Козма и Дамян" и четох за тези двама лечители /с билки/ от 3 век и техните перипетии срещу император и езичество, докато пиех от аязмото до манастира вода със странен метален вкус ... си мислех за религиозната архитектурата. Самия манастир е красиво творение на съвременната инженерната мисъл. 

Асенова крепост - отгоре

   Но като влязох в Асеновата крепост се сетих, че повечето от нас не си дават сметка, колко мистична информация има в самата структура на църковните сгради. Погледнати отгоре  те имитират както човек, така и кръст. Има различни помещения /притвор, атриум, нартекс, наос, трансепт, олтар,..../ и всички тези обособени части в самата църква имат своето значение и сакрален подтекст. Всеки от тях касае определен етап от духовното развитие на човека /от притвор - "всички са призвани",....до олтар - светая светих, където алхимичната връзката човек Бог е вече осъществена / .   И докато се разхождам из полуделия от навалица и задръствания Пловдив получавам SMS с въпрос: "Запазва ли се индивидуалността на душата, когато тя напуска колелото на преражданията?".  Ето моя отговор  детенце:

   Нашето нискоизмерно съзнание обременено с граници и време изгражда усещане за т.нар. индивидуалност. Тази его структура е като отражение в огледало - Има една Принцеса /душа/ и тя се оглежда в много и различни огледала, .... та тя е една, а отраженията много и различни.  За това отговора е - Истинската ти същност/душа и Дух*/ като албум запазва в себе си снимки, спомени от много твои различни възрасти /прераждания, индивидуалности/, но също като ракета, която се освобождава постепенно от своите модули, така и ти пътувайки нагоре се освобождаваш от много условности и илюзии.        И втори пример:   душата ти е като комета, който прелита над земята и се отразява във всяко море, река, океан - и тези отражения там ние наричаме временна индивидуалност. Но спасената душа надживява тези принизяващи и обвързващи отражения, защото тя е дом на вечно същество с един Аз, фрактал от Онзи, който създава светове за да се оглежда в тях, за да вижда в различен ракурс сам себе си.      

   Та моят отговор на въпроса ти е: докато сме малки, несъвършени, недоосъзнати виждаме света от позицията на числата, които показват зарчетата ... когато еволюираме ще разбираме света от позицията на самите зарове, а когато достигнем целта ще разберем, че сме самия играч.  За малките души има индивидуалност, отделен житейски път и цялата драма свързана с това....за Спасения дух, осъзнал кой е всъщност, такова раздвоение няма - той е Той /Бог/ и цялата логика и смисъл, и път се променят, щом достигнеш този етап.  Душата над Колелото е "оличностена", свободна и свързана с всичко на такова ниво, на което отделните индивидуалности са просто абзаци** от една обща история.     

      И отново:    Индивидуалността е кратък и пъстър кадър от дългия филм на душата, една от многото условности***, които изражда този илюзорен свят.. Когато "пораснем" и осъзнаем истинската си същност всяка индивидуалност ще приемаме като страница от книгата на нашия живот.  

*  Както един Дух се отразява в много души, така и една душа се отразява в много животи /прераждания/.

** все едно да питаме дали на ежемесечните селфита, които си правим сме еднакви или различни - хем сме един човек/душа/, хем той е винаги променен/тяло, прераждане, и съответната индивидуалност/.

*** Една жена се омъжила, но жениха починал и тя се омъжила за брат му. След време и той умрял и тя взела по-големия брат и ... така до петия. Когато Исус минал през тяхното село селяните го попитали: А на оня свят, кой ще й се пада мъж по правило? Исус отговорил, че на оня свят няма съпрузи.... , защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват ... и т.н.. /по памет/.