Стани и излез!

   В моето детство често усещах очите си като голям екран, пред който  са насядали много същества и наблюдават моя филм /на който съм сценарист,  който режисирам и участвам.../ И ако притихна достатъчно - чувах тук-там коментари.      Всеки сам пише своя филм, сам участва в него и го насочва.  Но докато тече личния ни живот, ние волю-неволю участваме и в един друг филм, който ни се прожектира ежедневно от ранно детство до леталния ни край. Това е филм, който някои неправилно наричат обществен шум, други матрица, трети баламосване,... 

   Като върна примерно 40 години назад и проследя т.нар. обществен шум забелязвам ежеседмично как валят събития изпълнени с обща емоция и енергия:  сменят се правителства, идват нови партии, вдигат тока, променят правилата за движението, нови осигуровки, проблеми в пенсионирането, стратегии, избори, конвенции, болести по кози и прасета, банки фалират, царе идват и си отиват, патриоти се занимават с тишината, апартаменти, монополи, ... всяка седмица - нов филм.    На Запад - това забатакване на масите е стара практика  - там са на ниво:  мания по бейзбол, ядене, домашни любимци, забавление, развлекателни предавания, ....и всичките им медии с това се занимават.   И когато един сюжет започне да губи обществения интерес, тутакси се появява нов - реалити шоу, сложна политическа интрига, нов ситком, .... На Изток  зрителя е нов, все още недостатъчно приспан - за това филма се сменя по-често и в различни посоки.  

  А сега си представете целия народ като публиката в киното - вторачени в новата интрига /примерно - изземват му поминъка с прасетата/.  Цялото внимание е към екрана, зениците са уголемени и се движат бързо, пулса леко се ускорява от всеобщата индуцирана емоция ...  съзнанието на всички е насочено в една посока.  И тези непрестанно сменящи се стресови сюжети  -  имат много и удобни мотиви за онези, които пишат и прожектират обществения филм.        Докато влагаш енергия и мисъл в Общите интриги -  нито можеш да ги решаваш, нито можеш да се бориш с общи усилия, нито можеш да ги игнорираш, нито можеш да усетиш, ако някой зад теб ти бърка в джоба,  нито можеш да развиваш истинската си същност и потенциал  /, заради което си тук/.   

   Докато участваш с емоции, докато се нервиш и потиш срещу политик, несправедливост, обществен проблем,... нямаш възможност за правилна преценка,  нямаш възможност за спокоен личен прочит както на тъпите общи сценарии*, така и на своя собствен,....   Това е един от многото начини, по които задкулисните играчи държат "тълпата" отнесена и в ступор.  Като прибавят към това неспокойно и отвеяно съзнание няколко зависимости /икономически и законови/ и ето ти  маса от хора, които кротко и неусетно ще ти работят до гроб.

   Който може да се събуди, да застане над непрестанните изкуствени филми и да излезе от киното - ще започне не само да разбира целия този Цирк на алчността**, но и ще започне да гради свой собствен филм, който /ако мозъка е в наличност/ ще бъде и правилния филм - той ще е живял смислено и свободно.   А свободният човек, мислещият човек  застанал над Матрицата добива ценности и цели, които не могат да бъдат засегнати от алчността.   Първото условие да започнеш да живееш като осъзнат и свободен е да излезеш от "Киното"!

* Всички имаме вграден чип - да очакваме и автоматично да приемаме всяка нова информация  като истина.  Но този чип е създаден за един  нормален свят ... в този, в който сме - тази наша  реакция користно се употребява и  след време, след обстоен анализ  разбираме, че  /може би/ 95% от информацията около нас - "не е точно такава, каквато ни се поднася".

** Алчността е съзнателна конструкция, която се гради у човек, когато е възпитаван в среда на материализъм, егоизъм и страх  /те са му роднини по възходяща линия - както например страха, безидейността и слабоволието са за алкохолизма/.   И няма значение дали притежаваш много предмети или нямаш нито един - алчността може да съществува и у бедния човек в пълна мяра.   Тя има две фази:    първа - когато искаш, но се съобразяваш с другите и     втора фаза - когато вече нищо няма значение пред целта   /например - едни от големите помощници и инвеститори на Хитлер са евреи, ... както и Ватикана/.   Според мен алчността, както и споменатите роднини са болестно състояние на съзнанието /.но това е цяла друга тема/.