Докато разбереш … и то свършило!

                 Голяма част от хората минават през този живот без да разберат за какво става въпрос /или поне моето  поколение/.  Някои даже  смятат, че мислене в тази посока е губене на време.  …  Ако ви спре някой на тротоара и ви попита „къде отивате?’ и вие не знаете … може да реши, че имате умствени отклонения.    Но ако сте на 30-70 години и не оценявате чудото на живота и не знаете  защо сте тук – се приема за нормално!      Защо хората не търсят смисъла – какъвто и да е той, защо не се  питат неистово за Генезиса, Посоката, Идеята,…, защо влагат неимоверни усилия да разберат електроника, програмиране, автомобили, а почти никакъв интерес към  произхода на Матрицата, към „сглобяването” на обществото, към феномена живот,… Древните гърци казвали „ако искаш да познаеш света, познай себе си”.   Та, нивото ни на познание и за света, и за себе си и по всички въпроси, които са нарочени за философски – как?, защо?, кой? … е изумително ниско в сравнение с много незначителни и маловажни теми като кулинария, фитнес, козметика,…     Няма нищо лошо в това да се развива всяка област!   Има нещо нередно в това, да се ниглижира и омаловажава  знанието за живота, за света, за човека и тези обекти на познание да се забиват  материално и „надолу” – към клетката, към атома, към простата механика,…  Образованието все ни представя света като стихийна машина, макар и със закони, и нищо повече от това,   и приема с насмешка всяка друга позиция!

Какво?      -      Изрязвайки нашата аналитична способност и творческо мислене още в училище, онези, които „структурират” обществото  ни лишават и от критично мислене за ситуацията, в която се раждаме и растем.  А докато евентуално изградим съзнание и аналитичен ум,  вече сме  поредната „гайка” в обществената машина.      99% от хората не успяват да осъзнаят дори  обществения строй в който живеят.      Пример:        Бързия преход от „социализъм” към „капитализъм”  е добре режисиран в  лъскави и незнайни кабинети,  докато обикновения човек  не успява да се адаптира,  дори да разбере логиката и пътя на това, което става и … живота му минава в осмисляне на законите, които движат да речем    пазарната икономика.     Капитализма е състезание от алчност, илюзии и банкерство, и човека роден в „развития социализъм” още се чуди защо закона не е еднакъв към всички, защо властите са се омотали финансово, защо малко хора държат голяма част от собствеността, защо няма смисъл от силно образование и култура…*    Това чудене е резултат от факта, че мозъка не е успял да се адаптира, да разбере промените в света.    Обикновения човек още си мисли, че има справедливост и демокрация,  и се чуди защо  съдят Асанж и Сноудън, а не онези, които те са разобличили в престъпления.       За тази инертност на мисленето – е темата!      А света се променя шеметно бързо, особено от 20ина години насам.      Същата  „бабешка” скорост  на мозъка  можем да видим и в области като Духовност, Алтернативно мислене, Религия, Окултизъм, … и даже някои от тези течения нямат точно определение, ясна структура и  официален понятиен апарат.    С две думи:  много хора ще минат през този живот профилирани, през тесен тунел  – като заварчици, учители, шофьори, лекари,… ще бъдат добри в своята област /което е прекрасно/,  но ощетени в много други,  поради липса на интерес,  информация,  култура, …

Защо?      -      Нашата цивилизация е изградена на основата на създаване и ползване на материални предмети.  Благодарение на това живеем удобно, на топло, на светло и сити.  Но за един нормален свят това би било само 10% от дейността му.   Ти, аз, всички – сме родени в тази ситуация и сме свикнали с нея – но това не означава, че е нормална.    Изключително ощетени сме откъм Спокойствие, Природа,  Истина, Творчество,  Духовност,  Алтернативни – енергетика, начин на живот, мислене,… И най-порочното е, че тези,  които ръководят цивилизацията ни  не толерират нищо друго, освен своето.              И докато разбереш кой си, къде си, какво се случва с теб и  … той живота свършил.          А за  развихряне на мисъл, енергия и творчество към по-горните Етажи – душата ти  даже няма да „чуе”.        Иронията ли  е че дори няма да разберем  колко врати е можело да отворим?

Е  и?         -      На някои хора този живот в неведение  им харесва – обичат да няма изненади, да не рискуват, да се сгушат до силния и да го гледат в очите.   Други къде съзнателно, къде – не,  усещат  паяжината и тясното пространство, в което са поставени – и пият, друсат се, отчайват се,…  Пороците са един от клапаните на безпътното отчаяние.  /  Е, някои си пият и от кеф! /.   Остава малка групичка от хора-търсачи, които са запазили критичния поглед към  материалната ни цивилизация.  Те са онези малцина, които са ги горели на кладата като вещици и еретици, или защото земята се върти.   За тези хора ми е думата – които не спират да питат, да търсят, да дълбаят, .. които не признават авторитети, а мислят сами.  Те искат да разберат и дори сто пъти да сгрешат, пак искат да продължат с въпроси, експерименти, …   Те няма да умрат преди да са разбрали кои са, от къде идват, къде отиват, какво се иска от тях и за какво е всичко това!                 

Кои са тези хора?        -       Това са Хора с ниво на съзнание над емоционалното т.е. могат да се размножават, да чувстват, … но и могат да мислят сами и в повече.      /  Като съм  на маса с приятели често ми се случва да отчитам колко бързо и лесно преминават от тема на тема.  10-20 секунди за едно, то води до второто, след 20 секунди говорим за трето и т.н..  Освен това отчитам  – не се правят никакви изводи от засегнатите теми, отчитам и трето – темата винаги е важна само ако „лично ме касае”, та дори не слушам никой друг,  … и т.н../ .   Аналитичното мислене, при това повече от 20 секунди, при това съпроводено с изводи и поуки … е  елементарна основа за по-висока съзнателност – онази, която ще ти даде Отговори и няма да си тръгнеш от света безидеен и неориентиран като агне на Гергьовден.    Осъзнатите Хора  намират  силата да осмислят света около себе си и силата да ревизират всичко, което се опитва да им внуши този свят.   Тези хора имат смелостта да живеят своя живот, да поемат рисковете на своите „нестандартни” планове … както и умеят да преживеят удара на Матрицата и да продължат.   Те достигат тази интелигентност - 1 сантиметър по-висока от нашата – като искат да разберат, като мислят за да схванат, като питат за да стигнат, като го правят въпреки всичко.  Изкачването по съзнателните нива не е привилегия за определена кръвна група – всички се раждаме с еднакъв хардуеър.   По-съзнателните просто не са се пускали по течението, не са затваряли очи, не са приемали нищо за последна истина.

Извод:    Има ниво на съзнание, което не пита – то иска и чака одобрение, почитание, удоволствие, … това е първо ниво – онова, което е построило тази наша цивилизация и си я брани с жестокост.    Има ниво „латино”** – на емоции и усещания.  И когато човек е във вихъра на филма от  междуличностни интриги, от любовни страсти и бурен, астрален живот – не може да мисли за нищо повече. Тези нива не питат например за смисъл на живота, нито пък ги интересува.   Крачка по-нагоре и вече сме съвсем различни от животните – питаме, мислим, чакаме, събираме, анализираме,  … когато стъпим на ментално ниво на съзнание – започваме да напипваме първите отговори и  щом докоснем за миг истината за този живот - вече  не спираме.   / нивата нагоре са друга тема/.             Понеже не знаеш колко ти е „драснато” да живееш, а  искаш да разбереш, преди да е свършило – прочети отново за Хората-търсачи  и направи като тях.

* Много от хората у нас над 50 години още 'живеят" 40 години назад и леко встрани. Точно тези "строители" на социализма не разбират защо няма връзка между интелект и пари, образование и интелект, пари и правилен живот, успех и закон, закон и пари, ... и т.н..
* географската ширина и нейния климат влияят върху кръвотока, върху целия организъм и стимулират определени емоционални профили  /силата на емоциите намалява на север/. Този вулгарен бихевиоризъм е символ на това, че ако мозъка не е достатъчно силен, побеждават по-ниските нива.