Сакрални истини:    4. Каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небето

     Повечето от нас работят здраво през цялата седмица, … създават видими, измерими продукти  /плочки, домати, дрехи, услуги, …/.     И после пак отначало, и пак, и пак, и редовно  като „удряме парафа” – три пари, два имота,  осемнайсет задачи, пет кусура и така до безкрай. Работата в този свят е като куфар без дръжка: нито да го нарамиш, нито да го оставиш.  И някъде в края на умората и в началото на съзнателността си се питаме:  „нали не сме се родили само за работа?”.            И тук идват едни думи, които някак не пасват на ежедневието ни:                   „Каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небето”    -    Съвсем ясно е че не става дума за колата, вилата, телевизора,…

       „Каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небето”     -      Има ли такава физична  връзка  между световете* - земя  и небе?  Наистина ли твоя съзнателен дух  провежда сигнали между тези светове z !  А  материалните ни желания, градежи, планове, активи,… явно не са онова, което ще премине нагоре.  И ако само това имаме в себе си, ако само това сме вързали  – кой и за какво ще ни очаква на Небето?     И  явно по този повод ни казват: „не събирайте съкровища на земята, където крадци подкопават и крадат, а събирайте съкровища за небето,…”  /по памет/.        И   двата  цитата се вплитат логично   – събирай "съкровища", връзвай плодовете на живота си и ще бъдат вързани на Небето.

     Твоя живот, личната ти опитност, преживяванията ти /болка, радост, щастие, раздяла, любов, разочарование,…/ са твоите възли,  твоите плодове, твоите опитности.  Никой не може да оцени адекватно нещо, докато не го преживее сам  /това е и идеята поради, която сме тук/.  И нашата среща с реалността  /не избягал в пещера, не покрит  в манастир/ е и нашата лична опитност, нашето съкровище, нашите възли на земята. И чрез тази своя съзнателност ние създаваме или не създаваме плодове**, съкровища. И всичко, което казваме, мислим, правим, чувстваме, … всяка наша вибрация /еманация, светлина/,  всяка наша гледна точка*** - са евентуалните съкровища и възлите, които отекват и се запечатват в един друг свят!  

    Осъзнаваме ли отговорността зад всяко свое съзнателно движение!  Осъзнаваме ли качеството на „съкровищата”, които  създаваме и събираме?  Осъзнаваме ли, че всяка наша мисъл, идея, дума, …всичко се „връзва” на небето?   Осъзнаваме ли, че сме герои във два свята и сами пишем ежедневно сценария на своята съдба?

    Количеството съзнателност определя отношението ни към света, към себе си, към  „съкровищата”, които раждаме, към ефекта, който създаваме с действията си.   И както ежедневно се грижим за телата си  – да са на топло,  здрави,  нахранени, облечени, … така трябва да се грижим  и за  душата си и  за  нейните ежедневни съкровища, които се връзват на небето.  А и много повече!

*  машината на Клаузър
**  " Дърво, което не дава плод, отсича се и се хвърля в огъня"  Библия.

***  една и съща картина има различен отклик в художника, в поета, в учения, във фанатика, в невежия, в гамена,…
z - със спускането към ниските вибрации съзнанието все по-трудно разполага с паметта, но тя съществува независимо от това и непрестанно се пълни с нова информация. Колкото "по-високо" съзнание, толкова повече и по-услужлива памет.

Този израз "Каквото вържеш..." е един от многото преписани почти дума по дума от трудовете на Хермес Трисмегист.