Светът е хубав, защото е различен

         Замисляли ли сте се – дали с хората около вас сте на едно ниво. И ако има разлика /нагоре, надолу/ -  от къде идва и има ли значение за вас, за тях?

            Моят поглед:  Всеки от нас е сложна „супа” от много съставки.   Гени, антропология, среда, етнос, структура на енергийните тела, ….  Тази пъстра картина е уникална – и  във всеки мозък, подвластен на множеството предварителни условия  се активират определени зони.   И бавно започваш да разбираш, че по улицата се разминаваш с човек, които еволюционно е 300 години пред теб.   Влизаш в асансьора и там … човек, който е с 1200 години еволюционно назад.   Ако имаше машина, която да вземе ДНК проба, да наблюдава поведение, да анализира реч и мисъл … и  да реши сложното уравнение наречено съзнателен човек – тя щеше да „изплюе” неподозирани факти за хората около нас…  И щеше да разбереш, че както всеки е уникална душа, така и всеки се намира на различен етап от своята индивидуална борба нагоре, по склона на еволюцията. 

         

         Е и?   -   Тази информация е важна за осъзнаване, защото улисани в ежедневието  - свиваме анализа си за живота и увеличаваме критериите си за околния свят.   Или   …   Загубили сме ясна представа, че всеки е различен – и за това си има хиляда причини, и това дава хиляда обяснения за нашите „разминавания” и …   Ако осъзнаваме сложността на уравнението, което ни прави такива, каквито сме,   ще бъдем по толерантни един към друг, по-разбиращи, по всеопрощаващи,….

          И ?  -  Защо един „специфичен мозък”  става за търговец, а друг не, … защо  един е Религиозен или достига Нирвана*, а друг не,  … защо едно съзнание има жажда за промяна**, а друго обича спокойното постоянство.   Средата, гените, родителите, натрупания душевен импулс,…. ни извайват като статуи с уникални форми.   Ето защо  не можем да смятаме хората за по-лоши или по-добри от нас  -  ние все още сме продукт на развиващото ни се съзнание и  сме на различен етап от това.   И ако някой има повече от теб – страхове, излишни емоции и желания, повече его и по-малка представа за себе си и света … то той не е по-лош човек от теб -  просто е на по-предно стъпало от своето движение.    Понякога  реакциите на околните ни се виждат странни, друг път враждебни, понякога не ги разбираме въобще и т.н..   А всъщност всеки се е качил на своето стъпало, където представата за добро, за лична сигурност, за справедливост, … могат да се различават от нашите по чисто „оптични” причини. ***

              Как?  -   Колкото си по-нагоре  в еволюцията, толкова по-лесно и успешно можеш да се променяш. Способността за адаптация и промяна е като триъгълник, който се „отваря” нагоре, по абсцисата на развитието ни.   Мозъка – тази честотна антена може да променя всичко!   Не отчиташ ли всяка година, че си станал по-осъзнат, по-позитивен, по-целенасочен,… значи си заседнал някъде по пътя.   Но тук темата е толерантността и прошката !    Ако осъзнаеш как се изграждаме като личности, колко бавен и сложен е този процес –    ще разбереш, че   няма лоши хора – има хора с недоизвървян път,…  че е глупаво да очакваш  удобна за теб реакция от околния свят, както и да се очудваш от агресията и черногледството на непорасналия ти "брат".        Ако си осъзнат ще гледаш с любов на всеки  -   на необразования и миризлив просяк, на лъскавия и суетен тузар, на педантичния и надут професор. Ако си осъзнат ще гледаш с любов на този, който не е намерил път и любов /и очите му са угаснали/ и то точно толкова откровено  и силно, както и на онзи, който е намерил път и любов, та очите му светят. 

        Работещия мозък осъзнава, че няма как да сме еднакви, няма как да реагираме синхронно, няма как да сме на едно ниво на развитие и ценности.   Той знае, че винаги спрямо него ще има по-умен, по-глупав, по-висок, по-нисък, по-образован… и т.н..  Същия този мозък разбира, че единствения начин живота да бъде спокоен, благоразумен и красив е когато проявяваме повече разбиране, повече търпение, повече добронамереност един към друг … повече прошка, повече безкористна любов.   Само това е начина една общност от съзнателни същества да се „издига” нормално.    … Ако потушим и алчността – света ни ще оцелее.

* Нирвана, любов, вдъхновение са от ония неща, които не могат да бъдат обяснени с думи на ония, които не са ги преживели. Има още много неща, които всеки сам трябва да усети и осъзнае, когато е готов за това.  Ако мога да си позволя да опиша  Нирвана, то е за да обоснова нуждата от неуморното търсене и движение нагоре.    Нирвана е миг, траещ 2-3 секунди, които обаче бих заменил за половин живот. В този кратък миг, който после с годините „се разпъва” до едно стабилно и дълго преживяване  всичко изчезва /без значение дали си сред хора, в движение, в покой,…/ и съвсем осезаемо – без тяло, а просто като присъствие се озоваваш в  безкрайна сиво-синкава мъгла, … която е жива.   И не само, че ти и всичко около теб е живо /и няма нищо друго освен живо пространство/, същата тази жива и нежна мъгла, която те обгръща – знае всичко.  Разбираш го веднага!  В този момент  и ти приемаш това – знаеш всичко и всички въпроси са потушени.  Но и не само това – плувайки в тази жива среда, усещаш невероятно спокойствие и блаженство.  Ето това и то за този кратък миг  не може да се обясни … а повярвайте –  толкова е силно, че не се забравя сигурно няколко живота.    След получаване на Нирвана, което предполагам се е „отбелязало” като нова мозъчна функция -  вече имаш всички отговори, вече виждаш света от по-високо, вече ти е ясно на къде отиваш.  Мисля, че Нирвана къса булото на Илюзията!     

** Умението мозъка да променя околната реалност и да се адаптира е  прогресивно разширяващо се умение на развиващо се съзнание. С развитието си съзнанието все повече усвоява менталната си способност да пита, да постоянства, да търси, да иска, да „дълбае”, да поддържа импулса към развитие,….    Бях на 5, когато  разбрах, че умираме и това, толкова ме развълнува и хвърли в потрес малкото ми его, че всъщност не го пусна .. докато не попаднах /случайно/ няколко години по-късно на евангелистите.  Някои хора не дълбаят, не питат, не търсят ... нищо важно през целия си живот.   Но пък една задоволена посока може би  ощетява друга, не по-малко важна!  

***  В житейската си опитност и аз имам примери за агресивно поведение от страна на най-близките /наследствени делби, съдилища, изгонване на улицата след това…/.   Имах такава мисъл – че не познаваш роднини и приятели, докато не делиш пари и имот с тях.  И въпреки това разминаване, въпреки задънените улици и немотията, в които могат да те хвърлят за години дори най-близките, ако си осъзнат, ако разбираш, че различието помежду ви е естествен, нормален, човешки процес … ако разбираш, че всеки трябва да бъде обичан и да ти прости, както и ти на него … ставаш, изтупваш праха от синините и го прегръщаш – това прави живота красив, това пречиства душата и тя може да вижда по-нагоре….  А поуките от ударите – са друга математика!

       Един от знаците, че Душата  е жива и здрава е нейния импулс да помилваш с любов всяко живо същество, независимо какво казва ума.
       Душата търси и вижда това, което съдържа.