Честито    Възкресение    Христово    /след 1986 години/

          ... ако не си осъзнал кой е Христос и защо е възкръснал, значи още не си започнал смислен живот ...  а къщите, дрехите, храната, колите, ...  - те правят по-успешен само от ... животните.

         Преди 19 години един Голям Човек  /Ваклуш Толев/ ми отправи критика за това, че бях изписал повече от 100ина машинописни страници за кои ли не абстрактни, религиозни и философски теми … и нито едно изречение за Възкресението на Христос.  И беше прав!  Бях приел за даденост този факт и небрежно  го бях подминал.

     „Мисионерската” биография на Исус е логическа последователност на усложняващи се демонстрации на силата на духа. Започва се с вино от вода, изцелени болни, изгонени бесове, умножение на храна, укротяване на буря,…до ходене по вода, възкресение на човек /Лазар/, собствено възкресение.   Този алгоритъм е съществувал и много пъти повтарян в човешката история от различни Аватари /Дионис, Митра, Хор, Кришна,…/.    Някой настойчиво иска да ни каже едно и също нещо, защото е сметнал, че е важно за нас!    И докато всички Аватари са възкръсвали на 3ия ден и след известно време … вероятно са остарявали и умирали – тук, в последния случай нещата достигат апотеоз –   възкресение  и  възнесение /с тялото/.

   

    Трябва да отбележим, че Исус можеше да умре кротко и на достолепна възраст някъде из Галилея, щастливо женен за Мария от Магдала,  но той реши да влезе в историята  чрез саможертва – като най-силен аргумент за любов и след това с победа над реалност по-сложна от …  прокажените, бурята, „бесовски духове”… над реалността, която дава и взема живота.

                                                Но  Какво е Възкресението?    

- аргументираща основа да бъдеш "цивилизационно" запомнен /Създава се религия/.

- демонстрация на  сила на духа

- надежда от вяра за спасение  -  лично и съкровено за всяка отделна душа

- демонстрация на Власт /"даде ми се всяка власт на небето и на земята"/ , на еволюционно ниво и път.

- показва път нагоре, кармична врата, която Той отваря.  Това е кармична власт –  съзнание извън тялото влиза обратно и го оживява. И с това действие - Той става вратата, мост за останалите души.

- демонстрация на божественото в нас /”по-велик е този във вас, от онзи в света”/, което може в това тяло, за един живот да достигне необходимото ниво за директно излизане от Самсара.

- показване:  Кой е той /”Аз и Отца Едно сме”/

- Акт на творчество на животворящ дух

- Живота и възкресението Му променят политическата, социалната, културната,... картина на Древния свят ... та до днес.
- израз на любов както към "изгубените" души, така и към пожертвания Син  / '...защото Бог толкоз възлюби света, че даде своя Единороден Син за да не погине ни един, който вярва в него, а да има вечен живот" - по памет/.

 -  .... предполагам, че има още стотина значения на процеса Възкресение...

      Като историк съм чел Йосиф Флавий, Ориген, римски летописи от първи и втори век, в които се догатва за фактологичния Йешуа бен Пандера от провинция Палестина. Но дори да бях прочел 50 автентични документа – това не би намалило времето да бъда убеден в тази история. Отне ми 2 години.  Имаше други по силни аргументи да „допусна в живота си”  Възкръсналия Христос. 1. Пряката Му реч, която удря в десятката сакрални и общочовешки истини….,  2. Нечовешката логика в събитията свързани с житието Му /особено на финала/    и    3. Личните, мистични преживявания, които имам от ранно детство. Те са толкова много и различни, че бих написал книга за това. *         И колкото повече  се учех в младостта си , толкова повече вярвах.  Колкото повече вярвах, толкова повече разбирах.   Сега не съм вярващ – просто знам!    И едно от нещата, които разбрах е че -   нашия свят би бил много тъжно и мрачно място за живеене, ако не беше Христос с неговия живот и възкресение.    И че моя живот би бил празен и безсмислен, ако не разбирам и не се възползвам от  думите, делата и Възкресението на Божия Син!   /но не бих се определил като религиозен/.

     Паскал: „Исус Христос е център на всички неща и основа на всичко. Който не го познава, не познава нищо от света и от себе си. Без Христа не знаем що е нашия живот, що е нашата смърт, що е Бог, що сме самите ние”.

*  В ония 2 години /70те години/, когато непрестанно поставях на везните различни аргументи „за” и „против” вярата в Бог един ден реших, че е време да спра да мисля и да започна да си живея – опростено, „нормално”, „като всички останали”. Предвещаваха ми голямо бъдеще  на други фронтове.  Тогава се попитах: Не мога ли да мина спокойно и лесно през този живот и без Бог?       В този момент, след като изрекох въпроса … загубих способността си да дишам. Нямаше сила, нямаше движение, нямаше въздух! На  30та секунда паднах на земята и бавно се задушавах с отворена уста. След още 30 секунди разбрах и приех, че няма да мина без Него … и дишането започна отново! И периода на размисъл, на аргументи, на мъдруване …. приключи!