„Как  идва  болестта  и  как  си  отива?”

     Днес имах работа в болница – много стряскаща, отрезвяваща картинка. Когато започнете да мрънкате от заядливи колеги, ниска  заплата, счупена кола … просто минете през гробищата или постойте /като мен днес/ 5-6 часа в някое онко-отделение и … ще ви мине.  Ще ви минат и доста мисли през главата, които иначе приемате за досадни.  Та, докато крачех между стените в това отделение и наблюдавах измъчените, уплашени хората там  –  и млади, и стари,  … задълбах в темата    "как се  разболяваме?".

     

 Болестта, като програма за самовъзстановяване  идва по точно определен път и си отива по определен маршрут.    Времето, което ни е отнело за да я допуснем  е точно толкова, колкото ще е времето за оздравяване.  /Говоря за сериозните болести – не за сополи от вятър/.         Ако си на 20 години тази тема  -  няма да ти е интересна.   Но когато след 40те, 50те  започнеш да даваш „дефекти”,  ще е важно да знаеш как се излиза от такава ситуация.  А онези, които разчитат единствено на хапчетата / 98% от моите набори/   и не полагат вътрешно усилие, лична грижа и мисъл да опитат да преборят болестта – се сдобиват с голям черен дроб и кратък път / лични наблюдения – бол/.           

      Не е лошо да знаеш пътеката на болестта от началото до края й. Е, би било хубаво да започнеш да я „гониш” много време преди да е дошла.  Както и да имаш волята за това!     /   но, когато кажа на някого – яж еди-какво си и може да ти се стабилизира кръвното – почти всички ми казват „аз това не мога да го ям, а пък онова „тлъстото” обожавам да го ям”,  "като не ми е люто не ми е сладко"  или  „не ме мисли – доктора ми даде едни нови илачи”/.      Тази кратка статия е за онези, които не „обожават пръжки”, а ценят живота, който им е даден и имат волята да направят понякога дребни, но важни промени за да са здрави достатъчно дълго време, за да правят щастливи  половинките си, децата си, внуците си,….

                                1   -   2  -   3  -   4   -   5  -    Болест     -  /-5/  -  /-4/  -  /-3/  -  /-2/  -  /-1/

                                                                                             -  прогрес на болестта – хроничност

                                                                                             -  прогрес на болестта  -  леталност

1.        За да се разболеете  /от някои онкологични, неврологични, сърдечни заболявания/ - първите не зависещи от вас  катализатори  са Гените, Средата, радиация, въздух,….

2.     Но втория фактор  е Наш: съзнание, подсъзнание, … и произтичащите от тях внушение, емоции, представа, памет, ценностна система, мисловен процес,….

3.        Третия фактор е отново в нашите ръце:  храна , хигиена, движение, дишане, ….

4.        Четвъртия фактор е сбор от първите три, но пак е в наш контрол:    стрес и хормони .

Всички тези фактори са колкото „химически”, толкова и съзнателни. Всяка наша мисъл, емоция, отношение – раждат в нас нова „химическа” реалност … всеки образ в нашето подсъзнание живее свой живот и „храни” системата ни със своя вибрация … всяка храна променя състава на кръвта и енергийния статут на тялото ни* ….  И цялата тази супа ежедневно атакува пети фактор   –

         5.   Нервна система.  И тя разбира се е директно свързана с имунната система.

        Това е пътеката на повечето болести и  90%  зависи от нас.  Повечето млади мъже щяха да проявят небивал интерес, ако сега описвах как да запазим двигателя на колата здрав още 100 000 км.  Така е започнала да ни се заформя ценностната система – интересуваме се повече от добрия дизел, отколкото от добрата храна.  Ако за теб – тялото, в което си облечен в момента е по-важно от колата ти – приеми извода, че:  всяка мисъл, емоция, всяка информация и дума,… всичко, което обменяш с околния свят трябва да е чисто, естествено, спокойно, природно, хармонично,…  Всяка грешка в тази посока, всеки неестествен акт, всичко изкуствено и химическо – дори да е в златен целофан – ще трябва да го платиш с бъдещ дефект на  тялото.    Ако не вярваш, ако мислиш, че не те касае – иди до първата болница или прочети годините по некролозите.   
       Как да стигнем до развитие на мозък, на духовност, на талант … ако „колата започне да бута масло” още на 45 години.

          Ако все пак се стигне до болест – повечето хора /слушах в болницата внимателно всички днес … а и го правя от година насам/   правят едно… само едно – вземат лекарства. Лекарствата в определен момент стават неизбежни, разбира се, но когато всички фактори останат същите – въпросните лекарства се борят не само с наличния проблем, но и с много други прииждащи ежедневно "врагове".     Ако имаш воля и хъс за живот – вземи си лекарството,  вземи се в ръце и започни по обратния път:

     -5.  Усилване на имунната система!   Тотална, съзнателна релаксация за нервната система! /-4/ В името на живота, който ти е даден – търсиш и намираш поводи за радост, за почивка, за спокойствие.  Остави тялото да се погрижи за болестта, каквато и да ти изглежда тя, а ти – ти имаш един ход: /-3/ да пречистиш всичко /храна, мисли, емоции,…/ и да изпълниш със светлина всичко, което генерираш /-2/.      Излекуването не е толкова битка с болестта, колкото  битка за вътрешна промяна.       Ако пък си здрав, но и достатъчно разсъдлив за да знаеш, че това ще се промени с годините – направи пак същото  ... от сега.      Чистота и светлина по всички етажи!

* Може ли да ядеш всеки ден месо и да си благ, спокоен, фин човек?  А  веганите /като гейовете/ превръщат нещо нормално в мания, афиш, знаме,  което е форма на фанатизъм и липса на богат личен живот.  /фанатизма е смесване на малък мозък с голяма идея/.             Баланса е в малко, чиста, естествена храна и ...толкова по темата!