Моята представа за целта на живота

       Само за час-два, когато гледаме филм - влизаме в кожата на главния герой.   Представете си филм, който трае 3 дни –  ще сме „вътре” в сюжета, цялата ни съзнателна система ще участва и фантазира.  Представете си филм, който ви облъчва отвсякъде 30-50-70 години.  Тогава изчезва всичко друго.  И посоката на живота ни става удобна за околните, и приоритетите ни са съобразени със социума и неговите ценности, и правила.

     Още от деца са ни вкарали в определен колковоз и там са се затегнали болтовете на светогледа, представата за успех, отношението към света, етнически нюанси на поведение,…  Родени сме и живеем във филм, написан користно от някой друг. Тук не е темата – кой и защо подрежда нашия живот така. Темата е – разбираме ли тази режисирана реалност,  можем ли да се събудим от Филма и какъв е истинския ни път, смисъла на нашето присъствие тук, … реалния сюжет.

        За аборигените целта на живота е оцеляване на семейството, на племето от дивите зверове и от глада. За човекоядците - колкото се може повече  скалпове на врагове от съседното племе.   За труженика в северна Корея – целта на живота е да служи на вожда, да работи за вожда, да даде живота си … за вожда.  За  хората от западната цивилизация целта на живота е осигуряване на удобен живот изпълнен с множество ценни предмети, носещи удоволствие.

       Всеки от нас е роден в среда, която му е внушила определена цел … и когато средата се промени, променят се и ценностите, целите, житейските посоки.  Това, което днес и тук ни се вменява за правилна посока и смисъл на живота, след 30 години ще е нелепа отживелица.  Ако мозъка е ленив, ако духът е слаб в условията на тази силно индуцираща среда поддава и още в юношеските години „ляга в браздата” и кротко оре в указаната посока.  Но буден ум, респективно -  силен дух все някога се събужда от филмите, които формират нюансите на Матрицата.  Той търси сам смисъла на битието си, сам си поставя цели и приоритети, и когато тези негови фриволни стъпки пресичат  недоумяващите погледи на околните … той знае, че не може да се нагоди към общата картина, към общите правила, към общите цели, че не може да припасне като поредната тухла в стената.     Неразбирането или конфликта са неизбежни!    И всеки буден, осъзнат дух търси своя пътека в живота. 

         Ако си възпитан „материално” или в бедна културна среда – няма как да знаеш повече от онова, което ти предлага средата.  За материалния човек живота е един, кратък и трябва да се изпълни с усещания за успех, натрупване, удоволствие и признание.

        Преди … 30ина години разговарях с близък човек – работяга, заможен, много магазини, пари, … много хъс и размах в земеделието / 50декара домати, 100дка тикви, 20 декара боб, …какво ли не/.  Та, помагах му нещо, заприказвахме се и го питах – защо правиш всичко това? – За да оставя нещо след себе си! … тогава, не помня защо така жестоко и директно  му поясних – Повярвай, като си заминеш някой ден, нищо от това няма да остане  -  той ме погледна леко стреснато, леко неразбиращо.  Човека си отиде /мисля/ 2006г и само за една година децата му продадоха /”изядоха”/  всичко – двата магазина, нивите, лозето, кошерите, колите, всичко … за около година.   Всеки, който си мисли, че натрупването на нещо материално е целта на живота му … е тъжен и обречен.  /разбира се, имам примери и за другата крайност – за ония, които живеят ден за ден и тънат в „романтична” мизерия/. Човек трябва да разбира своите материални задължения като  „Дишане” при бягане  –  важно е да бягаш с любов към светлината, но това не би могло, ако не дишаш.

   Щастлив съм, че още на младини разбрах своите приоритети и им оставам верен без да потъвам в крайности    / като това – ако си ориентиран духовно да натрапваш навсякъде и на всички своето,  или да живееш аскетично в каравана паркирана до кладенец/.          Та, моята представа за целта на живота е:

                                                           Спасение на душата

/ще се опитам много накратко и леко да го споделя – без ерупция на нулева енергия-дух, без квантово преплитане, без механизма на Ендурата на розенкройцерите или енергийните вихри на древните китайци/

 Предистория:  Има една много деликатна подробност, която се промъква в религиите.  Има заложена позиция, че много от душите на определен етап са на ниво - интериор т.е. една част от хората не са достигнали още ниво за продължение нагоре, а се въртят в Кръга с надежда да натрупат еволюционно ниво, но и като необходим фон и изпитание за Готови и Зрели  души.   Тази хипотеза е само на база цитати:  "Дошъл съм за своите...", "Остави мъртвите и ела...", "Всички са призвани, малцина избрани, още по-малко верни", "дърво, което не дава плод, отсича се и се хвърля в огъня"...   Ако "излезем" от дебелите книги  и тръгнем по улицата можем ли да видим това?   Можем ли да кажем, че антропологията дели хората с хилядолетия?  Можем ли да кажем, че културните различия по света са с мащабите на векове?  А можем ли да видим в едни очи светлина, а в други потъваме в мрак?  ... Ако си силно сензитивен и осъзнат - ще видиш още много и невероятни по мащаб различия между иначе еднаквите хора.  А ако си прочел въпросните дебели книги от древността, ще осъзнаеш ли цената на душата и мащаба на войната, която се води за нея?

    Развитие на духовността е един от критериите, по който хората се делят и раздалечават. А тя, духовността* като сбор от съзнателни и поведенчески факти е онова, което ни подсказва в какво здравословно състояние е душата на човека и какво бъдеще я чака.  Хората, които могат да обичат безкористно и чисто, които са събудили съзнание** за Общия Проект, за възможностите и реалността, .... които са съчетали Вяра*** и Мозък, себепознание и законност, вътрешна хармония и добродетелност, ...  които са изчистили всичките си "стаи" от егоизъм, от "особения" си характер, от тясната кройка около егото и са ги напълнили с позитивизъм, ...които са изкоренили аборигенската логика /добро е , когато аз имам, а другото племе няма/ и са напълнили със светлина всички вектори на сърцето, на ума, на енергията си,...които са изградили градивен светоглед и "бащинско" отнпшение към живота и всичко живо, ...които си осмислили мистиката на българския език и си вникнали в "отключващите" фрази /напълни ми душата, широката ми душа ликува, светна ми, ликувам, сви ми се сърцето, изкара ми ангелите, .../, ... които са приели живота като дар и с искрена  добронамереност искат да дават, да творят, да съзидават за благото на всички останали,.... това са хората, които правилно бихме нарекли духовни личности.  Те са ония, които могат вибрационно да коригират+ себе си и  околния свят.  Едно време са ги наричали светци, гении, мъдреци, магьосници, екстрасенси  ... но независимо от етажа на своето развитие - това са хората на духа.  Тяхната душа е предмет на нашия разговор, тяхната душа е тръгнала да излиза от кръговрата, от Матрицата и това нейно движение, ако стане успешно се нарича Спасение. До преди 2000г. това движение на душата, това реализиране на потенциала е било приоритет на тайни общества, на клика от египетски свещеници /например/,  но Исус предложи тази еволюционна стъпка на простолюдието и ... го разпънаха.   Днес всеки може да провери себе си и ако намери нужните данни и желание, правилния начин и волево тяло - може да напусне Голямата Матрица, може да спаси душата си.

Действие:  Ако човек узрее до съзнанието за света, в който се намира и за Целта, която е заложена в него - започва методично да търси път навън от Симулацията, от Илюзията. Освен изброените в предния абзац има още много пътеки:  древните китайци са натискали директно Копчетата за Бърз Достъп, чрез различни енергийни техники. Розенкройцерите тълкуват новорождението като трансмутация, чрез която диалектичния /материалния/ човек отпада, за сметка на духовния - този алхимичен процес за реализация на потенцията на квантово ниво е интересен и сложен.   Но за да не ви изброявам всички варианти за израстване и спасение на душата / Пътя на духовния живот, Пътя на познанието, Пътя на любовта, Пътя на законността,... / -  ще кажа само пресечната точка на всички.       Независимо дали се говори за "живеене по дух"/християнство/,  за духовни дейности, за себереализация /индуизъм/,  за слънчево свещенодействие /богомилите при Монсегюр/,  за реализиране на телата /йога/, ...   - навсякъде израстването на душата и първата  стъпка към спасението й започват с изграждане на ...  Нирванно тяло  /Славно, Златно, Диамантено, ... и т.н../.   До този момент се стига, чрез дълго, постоянно, методично изграждане на чиста вибрационна среда, която като домино ще промени софтуеъра, енергетиката, целия съзнателен товар, който сме натрупали.   Това е философския камък, който истинските алхимици са търсили и намирали - онази ментална мутация, която верижно ще промени останалите енергийни тела като за начало им придаде, индуцира "по-висок" вибрационен импулс.  /По просто не мога да го кажа. Иначе трябва да пиша за вибрационнен резонанс при квантов преход между нива/.         Но този алхимичен процес е личен, таен, сакрален!

Ефект:  Спасението на душата е онова ниво, при което тя вече не е от този свят, а се е върнала  /преди физиологичния край/ в света, от който произхожда -- .   Този процес е свързан с големи промени: свързване на дух и душа /квантов феномен/,  аз = Аз, човек = Бог,  трансформация към свобода, от енергийна "еднопосочност" към власт и нови качества, край на кармичната зависимост, "живототворене",  управление на жизнената енергия на всички нива, безсмъртие ++, .....

Извод:  Всеки сам решава кое е важно за него в този живот и "височината" на неговите цели зависи от "височината" на съзнанието му.   /човек вижда толкова далеч, колкото е високо съзнанието му/.      Имаме тяло и е редно да го храним, да се грижим за него, да го водим до нормалното за него ниво, баланс, ... но имаме и други същности.  Когато осъзнаем напълно себе си и своите реалности - неминуемо ще достигнем до необходимостта да еволюираме, да напуснем Илюзията, да спасим душата си.

                                 
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*IПетр 2:2  - "... пожелавайте, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение..."

**Римл 13:11 - "И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън, защото спасението е по-близо до нас..."

***1Петр 1:9 - "...като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си"  ;   2Тим 3:15, - "...за спасение, чрез вяра в Христа Исуса"  ;   Евр10:39 - "...ние сме от тия, които вярват, та им се спасява душата"

+  Вибрационни, ментални корекции  -  Хермес Трисмегист

--  макар и да казваме, че  "/дух-/ душата се връща у Дома",  всъщност тя никога не е напускала квантовия свят, от който произхожда и никога не е губила връзка с него, независимо дали съзнаваме  "кабела".   Тук е мястото да се развие темата  - "призрачно действие на разстояние" на Айнщайн -  наречено днес квантово сплитане и казано преди 2000 години от Христос "каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небето".    /  Иначе, всяко взаимодействие полага началото на нова торсионна връзка и наслагване, корекция на старата -  нова тема, която е интересна с това, че е свързана с Извора и неговата причина да се мултиплицира.  /   
++   Дух +Душа +съзнание =  изграждане на  "божествено" тяло . 

/част от друга страница - подходяща за тук/
      Еволюция,  цел на душата:   Притежаваме душа – лична акаша, която можем да  „погубим”, „продадем”, загубим, ….По този път е ясно как се стига и е лесно, неусетно, ден след ден /като принципа на сварената жаба – ако бавно вдигаш температурата на водата, тя - жабата не усеща нищо и се сварява без да реагира/. Неусетно се увличаме в илюзиите, които сами си създаваме или в които сме родени. Потъваме в удобната логика на грижовното его – то оправдава всяко наше действие. Критичния разум, извисен над ежедневните игри на материалното, над „социалните” филми, които ни прожектират всеки ден, бавно се отдръпва зад предизвиканите инстинкти.    Хиляди са начините да загубим душата си.  /Всяко физическо, астрално, ментално,... наше действие променят поляризацията на душата/.

Малко са начините да я спасим / т. е. тя да еволюира, да се реализира, да изпълни мисията, която и е заложена/. Понеже не познаваме добре същността й и значението й, ние не подозираме мащаба на своеобразната война, която се води за нашата душа. Тази война е важна брънка от световната еволюция.

         Какво трябва да знам за моята душа, което ще й помогне по пътя нагоре?   

        Трябва да следя вибрациите си във всеки аспект на моята изява – как вибрират мислите ми, думите ми, интонацията ми, емоциите ми, действията ми, …. За всичко, което е свързано с мен, относно този свят и всичко свързано с мен обърнато навътре.  Т. нар.  "вътрешен човек"  непрестанно се „движи” и изплува навън по различни пътища. И всяка изява на тази духовна личност е вид вибрация. Всяка вибрация се записва, всяка усмивка „преминава” през душата ни, всяка обида татуира своя подпис и своя тон върху пластичната матрица – душа и я променя. За това първото, което трябва да запомним е че отговорността на всяко наше действие е огромна.  Думата ни отеква много по-далеч отколкото предполагаме, желанието ни действа като нов химичен елемент инжектиран в живия бокал – душата ни, всяка грешка или благодеяние се записва в тази полева книга на живота.

Това е вид ниво на осъзнаване, на отговорното съзнание.  Вибрацията зад всеки наш житейски миг  преподрежда съзнанието ни, тази наша лично преоткрита част от душата.

Ефекта от вдигане на вибрациите, от позитивното, оптимистичното, добронамереното, от безкористното … е съдбоносен и може да се опише само след лична опитност. Непрекъснатото вибрационно облагородяване на живота ни, ден след ден е въпрос на воля, на ниво съзнателност, на власт над живота, който ни е даден. Това е разумна пътека към спокойната, заредена, развързана душа, към „оживена” вътрешна реалност.

      Всеки ден носи урок и ако не го видиш, ако не го разбереш, ако не извлечеш житейски дивидент – той, живота ще се повтаря, повтаря, повтаря. Ако не виждаш, живота ще ти смени очите, но не и пейзажа, ако не чуваш, ще смени ушите, но не и музиката. Ако не можеш да се променяш всеки ден, живота просто ще смени тялото ти с друго и душата ти ще започне всичко наново. /в този абзац говоря за прераждане/.

   Живей по дух, не по плът. … Последните месеци, забелязвам някаква мода, инспирирана от медиите, добре приета от мнозина. Кулинарията – рецепти, гурмета, филми по темата, предавания, цели телевизии. /Не ме разбирайте грешно – аз също готвя, правя невероятни баници и мусака/. Но думата ми е - къде влагаме жизнената си енергия, къде насочваме духовното си тяло. Или как съзнанието ни води „светлината от Схамайм” - душата ни в много ниските дебри на материални дреболии. Това прилича на маймуна, която чупи орехи с компютър.  Ние се грижим за телата си, за биологичните си, сексуалните си, емоционалните си нужди … и това е нормално.  Проблема идва, когато тази грижа започне да обсебва голяма част от вниманието, от деня, от съзнанието ни. Въпрос на проценти е кога влизаме в оскотяването. /тук не искам да давам тъжни примери, виждаме ги навсякъде – дори 5 минути гледане на някое  реалити шоу и  става ясно/.  Другата страна на този полюс е отшелничество, глад, целомъдрие, … „Опус Дей”.  Макар и по рядко срещана, тази друга крайност на възприемане на живота също е деструктивна.  Моето мнение е че душата не търпи насилие и не залита в никаква крайност. Тя уважава тялото, в което е облечена и се грижи за него подобаващо, както бихте се грижили за добър приятел. Вниманието в тази, материална посока е въпрос на правилни навици, воля и постоянство. Проста математика е!  С останалите 95% от съзнанието си е редно да се насочите към неща, които имат житейски значима стойност. Ако не знаете кои са тези неща, ако не знаете какво е духовен живот, какво е значението на душата – спрете да четете този блог, а идете на друго: например любовните романи на Анита Бърг или Дороти Идън. /смятам все пак, че би било добре да развия темата духовен живот в близко бъдеще/. Та, не може да искаме изпълнена, сияйна, силна душа, когато ни вълнуват всеки ден теми като – какво ще ям, с кого спи комшийката, какво говорят за мен колегите. Тези и подобни теми, техния смисъл и вибрации нямат отношение с идеята ни за изградена душа.

           Нашата душа трябва да бъде спасена! Тя е като удавник, който трябва да стигне до сушата. Тя е като виртуална идея, която трябва да стане съзнателна реалност. Ако разбираш необходимостта от тази Алхимия за нашата индивидуалност, ако разбираш пъзела на живота и искаш своето място в него, ще осъзнаеш все някога, че трябва да се новородиш.  Исус към Никодим: „Ако не се родиш от духа, никак няма да влезеш в небесното царство”.  А какво означава да се родиш от духа, какво означава „живата душа да стане животворен дух”?  Ето това осъществяване, този Мистичен процес е вратата през която трябва да мине душата ти /независимо дали това ще отнеме 1 ден или 100 хиляди години/. Тази свобода, тази наречена от франкмасоните „кристализация” е задължително условие за пътуващите нагоре души. Древните китайци са открили биохимичен, енергиен способ за това,  будистите си имат сатори и нирвана,  християните от средновековието са открили философския камък, … общото е – свободна,  спасена душа - ядрото на т.нар. безсмъртие.  Но смятам, че под този връх има няколко стъпала, които задължително, трябва да се изминат лично. Аз също се катеря по тях и мога да споделя на първо време само едно: ако не си вдъхновен от светлината, ако не си влюбен … не можеш да видиш тези стъпала. Началото на пътя на душата нагоре започва с любов – безкористна и чиста към всяко живо същество. Когато това се случи в душата, тя сама ще намери пътя към следващото ниво.   /някои казват „обичай себе си, за да обичаш другите”, смесват егоизъм и алтруизъм – това не е път, това е лошо начало/ .