Дух - кратко и просто определение

     

         На страницата „съзнание” описахме опростено и образно Живото Кино, в което живеем  – лампа/дух/,  светлина/душа/, кинолента /ДНК/, форматиран светлинен лъч /съзнание/, екран/холограмен свят/, филм / нашия живот/. Тази страница е за лампата, за Източника, от който започва Историята за да стигне до нас – съзнателните души

      . 

      На принципа „както горе, така и долу”, на фрактален принцип, каквото и да напишете за Първичния Дух ще бъде валидно и за индивидуалния дух, макар и в различно количество.  Нашия дух е генератор на енергия, живата ни сила, оживяващия принцип, който непрестанно излъчва светлина. Тази наша потенция  предизвиква движение на всички нива, задвижва Телата около себе си за да ги оживи. Като  капка от океана на Абсолютния Дух, духът ни е вечен фрагмент, който пресича светове от вибрации, светове, които ще се изпълнят с духове на различен етап от реализацията си.  Но какво представлява той – духът?

   Освен аналогията с лампа, която осветява, оживява стаята, можем да го сравним с прозорец от 7о измерение, прозорец към небето, от което „тече” вибрационен поток, създаващ форми от себе си /светове/, в които се демонстрира като живот. Нашата сърцевина, онова, което сме, центъра на живота ни - Духът е всъщност безформен квантов излъчвател на живот, на информационни матрици – идейни образи, на холограми. „Лъчите” на тази динамична субстанция правят живи тялото, мисълта,  емоциите... Целия ни живот е плод на това взаимодействие – между материята и духа. Всяко съзнателно същество е един разгърнат дух. Дали този еманация от висш порядък ни държи в постоянно присъствие на Изначалната Същност, дали това ни прави част от Волята на Абсолютния интелект? Може би! Но е ясно – нашия духовен капацитет, естественото движение на Първия Живот е като структура - врата между измеренията, чрез която се внася живота и други матрици, които  променят света.  

Духът е центъра, източника на душата ни!  Освен това косвено стои в основата на воля, мисъл, емоции чрез енергийните тела, душата, съзнанието,…  Като нелокално квантово явление духът прониква всичко материално и не можем да го търсим в епифизата, в сърцето, в очите … той е там, където е съзнанието. Тази наша вибрационна частица от Общата сграда  избира посока, според качеството на прилежащта си душа и когато Монадата /дух + душа +.../ преминава през нивата /измеренията/, дава или взема енергия. Силата на заложения в нас дух е еднаква, различна е неговата изява според ДНК, според енергийните тела, според качеството на конструкциите, с които е облечен.  Ако тази Божествена светлина стои в центъра на съществото, то за да се изяви тя „навън”, трябва всички тела и вибрационни дейности да се синхронизират така, че да допуснат лъчите. Това напомня на легендата за Одисей, който трябвало да удостовери самоличност и да върне жена си Пенелопа като прекара стрела през халките на 12 брадви. Нашия дух, вътрешното ни слънцето може да изяви изначалната, божествена сила, заложения творчески импулс, само ако всички елементи на системата са еднопосочни и подредени правилно. Тогава духът ни става Живототворящ, реализиран и вибрационната му сила ще издигне осъзнатата душа „нагоре”, превръщайки се в специфична форма на Божество.

Хегел : „Всичко е продукт на динамичен Универсален Дух, изначална, обективна субстанция, която присъства навсякъде като идея”  /обща перифраза на философската му система /.