Политика и илюзии - когато старото поколение е приспано,а новото поколение не знае как. / логично продължение на темата "медии и тяхната роля в живота ни" и "разделението между хората"/
Около така наречената политическа класа* и нейната дейност има много удобна мъгла и добре насадени илюзии, които й помагат да функционира безотказно още от времето на първата демокрация /Платон, 4 век пр.н.е/. Днес се сетих за няколко от тях::
1.Илюзията "Чрез изборите избираме политиците". Ако това беше вярно, изборите щяха да бъдат забранени още утре. Само докато пиша този ред се сещам за 3-4 начина как може да се представят изборите за легитимни, а всъщност да са нагласени. Като започна от избора на кандидати, които представям, като ги подредя подходящо, като броя бюлетините по удобен начин, като аз транспортирам бюлетините до ЦИК, като аз избирам председателя и членовете на ЦИК и т.н.. Само за 3 минути се сетих за много варианти - вие да гласувате с усещане, че определяте събитията, а аз да променя посоката на вота, където искам. А представете си, ако бях учил за това 5 години в Москва.
2 .Илюзията "Че от политиците зависи нещо важно за държавата". Само човек, който не познава структурата на властта. може да приеме, че министър, премиер, президент .... са хората, които решават съдбата /финансова, икономическа, военна,.../ на държавата. Като изключим авторитарните държави и монархиите, всички други, претендиращи за т, нар. демокрация /власт на народа???/ си имат сложна пирамидална структура. По тази пирамида политиците са в основата /точно над плебса /, а над тях са наредени военни, олигарси, банкери, ... /в различните държави различни агенции и компании могат да се наредят на различна позиция - някъде фармацевтите са нагоре, другаде медиите ... навсякъде пирамидата си има нюанс, но в общи линии логиката е еднотипна/. При тази навалица над политика, навалица, която държи пари, информация, властови лостове,.... той не може да вземе дори едно решение на своя глава, без да си я рискува. В този контекст, мислите ли че отделните власти са независими. Нали финансовия им регулатор е общ. По скоро властите са като ръцете на Шива - излизат от едно тяло, макар и да правят различни движения.
3. Илюзията "Че някога ще разберете точната истина," по който и да е въпрос от политическата дейност /и от тази над нея/. Като започнете от червени куфарчета, приватизацията на Костов, КТБ, убийствата на знакови фигури, участия на политици в бордове, връзка на политици с ъндърграунда, .... мога да пиша цяла вечер. Колкото и интервюта да слушате, колкото и статии да прочетете - версията за дадено "мазно" политическо събитие, винаги ще се върти около центъра, но никога няма да ви покажат самата десятка на събитието. Подробностите, имената, цифрите,... не са за ушите на простолюдието.
4. Илюзията "Че закона важи за всички". Има ли смисъл да давам примери с политици, които бяха уличени за "прибрани" милиони. Е! А ако вас ви хванат с две гуми откраднати от комшията? .... Политиката е най-добрия начин да изплуваш над закона.
5. Илюзията "Че като стачкувате, това е начина" . Първо /моето мнение/ повечето стачки са дирижирани отвътре. Има хора учили години, как се прави това и те се сливат и опитно пренасочват енергията в желана посока. Второ - че като спреш 15 тира на магистралата или маршируваш по някой столичен булевард - това оказва някакъв натиск на т. нар. власт. Не намирам логика в това! Нали помните 400 дневния марш под прозорците на Орешарски? Има много примери по света за много по-ефективни начини, с които обикновените хора възтановяват позиции в своите човешки права. Интернет може да предложи също много ефективни методи в тая посока.
6. Илюзията "Че социолози, политолози, агенции за проучване на общественото мнение, за социални анализи, ...." са независими ... и като такива ще ви информират и насочат правилно в политическата, социалната, икономическа среда. Без да влизам в подробности - просто вижте имотите, авоарите, колите им ... Думите са излишни!
7. Илюзията "Че нещо зависи от хората". Когато Сл. Тр. направи референдум му писах /по нета/, че колкото и гласове да събере, колкото и референдума да спретне и за това отдели 2-3 години ... срещу този труд и народен вот, стоят няколко охранени чичковци, които с едно пръстче на бутончето в парламента променят много повече. Това е достатъчно! Не ми се иска повече да обяснявам подробности около тази илюзия - ще стане потискащо!
8. Илюзия "Че това, което чувате/виждате от политиците е истина, точно твърдение". Наслушал съм се на интервюта с видни политически величия, които половин час могат да говорят без да казват нищо. А големите /политически, икономически/ събития винаги са обвити в удобна анонимност или зад безлична фраза - "държава е виновна за това". Когато някой политик сгафи - "държавата така функционирала", когато има екологичен проблем - ние сме виновни. Държавата е измислен израз, зад който се крият играчите, които създават тези илюзии. Спряха да ме учудват и странните метаморфози на наши, родни политици - сменят няколко партии, возят се в бели автобуси и 400 дена стоят окупирани в парламента, а после изведнъж стават застъпници за правата на хората. Странен катарзис, който може да бъде приет само от хора имащи проблеми с паметта... или мозъка.
9. Илюзия "Че това, което се казва в новините, в дискусионните студия, в специализирани предавания и интервюта с действащи политици е най-важното за момента." Нашите медии непрекъснато въртят едни и същи сцени - катастрофа, избягал затворник, куче ухапа баба, бабата също го ухапала,... все новини от "световна" величина. Надникнах в чужди телевизии - там сценария е друг - например: ровене в личния живот, другарски съд, драматични съседски отношения /Русия/. Единици са държавите и техните медии, които ни информират за важни политически и икономически събития /защото имат богати и независими медии, може би/. А в момента тези събития са много, динамично променящи се, важни,.... Време е да вдигнем съзнанието си до ниво, което да ни разкрива кога медиите ни приспиват с тъпа и хиперболизирана криминална хроника, за да ни отвлече вниманието от важните вътрешни и външни събития, които имат значение за нас.
10. Илюзия "че медиите са свободни". В новия строй "демократичен" - районния прокурор, кварталния мафиот, началника на полицията, кмета от еди-коя си партия, месния бизнесмен, собственика на телевизия и вестник,... са насядали на една маса и хапват заедно от една софра. Поради спецификата на нашия "преход" всички тези са навързани на една хранителна верига, познават се лично от икономически нужди, взаимнозависими са ... и т.н.. Но те не са луди, че ядат баницата! Онези, които държаха властта преди 30 години, я държат и сега и те - не са образовани, природно интелигентни и благородни /те тогава напълниха затворите с такива/, а са мъже избрали пагона, задкулисната игра и личния интерес. Тези хора оформиха системата, която се репродуцира по места ... и в този възел от невежество, алчност, порочност и власт - не може да се говори за свободни медии, справедлива съдебна система, равен старт в нормален бизнес.
Има още няколко десетки илюзии, в които ни люлеят хората от горната част на обществената пирамида! Това е цената за да съществува системата, такава, каквато е! И колкото по зависим си от тази система, толкова по-навътре си в тези илюзии, толкова по-вероятно е да не си щастлив и свободен!
* Ако мафията можеше да се легализира в интерес на своя бизнес, ако можеше да пише закони - щеше да изглежда по същия начин.
Около така наречената политическа класа* и нейната дейност има много удобна мъгла и добре насадени илюзии, които й помагат да функционира безотказно още от времето на първата демокрация /Платон, 4 век пр.н.е/. Днес се сетих за няколко от тях::
1.Илюзията "Чрез изборите избираме политиците". Ако това беше вярно, изборите щяха да бъдат забранени още утре. Само докато пиша този ред се сещам за 3-4 начина как може да се представят изборите за легитимни, а всъщност да са нагласени. Като започна от избора на кандидати, които представям, като ги подредя подходящо, като броя бюлетините по удобен начин, като аз транспортирам бюлетините до ЦИК, като аз избирам председателя и членовете на ЦИК и т.н.. Само за 3 минути се сетих за много варианти - вие да гласувате с усещане, че определяте събитията, а аз да променя посоката на вота, където искам. А представете си, ако бях учил за това 5 години в Москва.
2 .Илюзията "Че от политиците зависи нещо важно за държавата". Само човек, който не познава структурата на властта. може да приеме, че министър, премиер, президент .... са хората, които решават съдбата /финансова, икономическа, военна,.../ на държавата. Като изключим авторитарните държави и монархиите, всички други, претендиращи за т, нар. демокрация /власт на народа???/ си имат сложна пирамидална структура. По тази пирамида политиците са в основата /точно над плебса /, а над тях са наредени военни, олигарси, банкери, ... /в различните държави различни агенции и компании могат да се наредят на различна позиция - някъде фармацевтите са нагоре, другаде медиите ... навсякъде пирамидата си има нюанс, но в общи линии логиката е еднотипна/. При тази навалица над политика, навалица, която държи пари, информация, властови лостове,.... той не може да вземе дори едно решение на своя глава, без да си я рискува. В този контекст, мислите ли че отделните власти са независими. Нали финансовия им регулатор е общ. По скоро властите са като ръцете на Шива - излизат от едно тяло, макар и да правят различни движения.
3. Илюзията "Че някога ще разберете точната истина," по който и да е въпрос от политическата дейност /и от тази над нея/. Като започнете от червени куфарчета, приватизацията на Костов, КТБ, убийствата на знакови фигури, участия на политици в бордове, връзка на политици с ъндърграунда, .... мога да пиша цяла вечер. Колкото и интервюта да слушате, колкото и статии да прочетете - версията за дадено "мазно" политическо събитие, винаги ще се върти около центъра, но никога няма да ви покажат самата десятка на събитието. Подробностите, имената, цифрите,... не са за ушите на простолюдието.
4. Илюзията "Че закона важи за всички". Има ли смисъл да давам примери с политици, които бяха уличени за "прибрани" милиони. Е! А ако вас ви хванат с две гуми откраднати от комшията? .... Политиката е най-добрия начин да изплуваш над закона.
5. Илюзията "Че като стачкувате, това е начина" . Първо /моето мнение/ повечето стачки са дирижирани отвътре. Има хора учили години, как се прави това и те се сливат и опитно пренасочват енергията в желана посока. Второ - че като спреш 15 тира на магистралата или маршируваш по някой столичен булевард - това оказва някакъв натиск на т. нар. власт. Не намирам логика в това! Нали помните 400 дневния марш под прозорците на Орешарски? Има много примери по света за много по-ефективни начини, с които обикновените хора възтановяват позиции в своите човешки права. Интернет може да предложи също много ефективни методи в тая посока.
6. Илюзията "Че социолози, политолози, агенции за проучване на общественото мнение, за социални анализи, ...." са независими ... и като такива ще ви информират и насочат правилно в политическата, социалната, икономическа среда. Без да влизам в подробности - просто вижте имотите, авоарите, колите им ... Думите са излишни!
7. Илюзията "Че нещо зависи от хората". Когато Сл. Тр. направи референдум му писах /по нета/, че колкото и гласове да събере, колкото и референдума да спретне и за това отдели 2-3 години ... срещу този труд и народен вот, стоят няколко охранени чичковци, които с едно пръстче на бутончето в парламента променят много повече. Това е достатъчно! Не ми се иска повече да обяснявам подробности около тази илюзия - ще стане потискащо!
8. Илюзия "Че това, което чувате/виждате от политиците е истина, точно твърдение". Наслушал съм се на интервюта с видни политически величия, които половин час могат да говорят без да казват нищо. А големите /политически, икономически/ събития винаги са обвити в удобна анонимност или зад безлична фраза - "държава е виновна за това". Когато някой политик сгафи - "държавата така функционирала", когато има екологичен проблем - ние сме виновни. Държавата е измислен израз, зад който се крият играчите, които създават тези илюзии. Спряха да ме учудват и странните метаморфози на наши, родни политици - сменят няколко партии, возят се в бели автобуси и 400 дена стоят окупирани в парламента, а после изведнъж стават застъпници за правата на хората. Странен катарзис, който може да бъде приет само от хора имащи проблеми с паметта... или мозъка.
9. Илюзия "Че това, което се казва в новините, в дискусионните студия, в специализирани предавания и интервюта с действащи политици е най-важното за момента." Нашите медии непрекъснато въртят едни и същи сцени - катастрофа, избягал затворник, куче ухапа баба, бабата също го ухапала,... все новини от "световна" величина. Надникнах в чужди телевизии - там сценария е друг - например: ровене в личния живот, другарски съд, драматични съседски отношения /Русия/. Единици са държавите и техните медии, които ни информират за важни политически и икономически събития /защото имат богати и независими медии, може би/. А в момента тези събития са много, динамично променящи се, важни,.... Време е да вдигнем съзнанието си до ниво, което да ни разкрива кога медиите ни приспиват с тъпа и хиперболизирана криминална хроника, за да ни отвлече вниманието от важните вътрешни и външни събития, които имат значение за нас.
10. Илюзия "че медиите са свободни". В новия строй "демократичен" - районния прокурор, кварталния мафиот, началника на полицията, кмета от еди-коя си партия, месния бизнесмен, собственика на телевизия и вестник,... са насядали на една маса и хапват заедно от една софра. Поради спецификата на нашия "преход" всички тези са навързани на една хранителна верига, познават се лично от икономически нужди, взаимнозависими са ... и т.н.. Но те не са луди, че ядат баницата! Онези, които държаха властта преди 30 години, я държат и сега и те - не са образовани, природно интелигентни и благородни /те тогава напълниха затворите с такива/, а са мъже избрали пагона, задкулисната игра и личния интерес. Тези хора оформиха системата, която се репродуцира по места ... и в този възел от невежество, алчност, порочност и власт - не може да се говори за свободни медии, справедлива съдебна система, равен старт в нормален бизнес.
Има още няколко десетки илюзии, в които ни люлеят хората от горната част на обществената пирамида! Това е цената за да съществува системата, такава, каквато е! И колкото по зависим си от тази система, толкова по-навътре си в тези илюзии, толкова по-вероятно е да не си щастлив и свободен!
* Ако мафията можеше да се легализира в интерес на своя бизнес, ако можеше да пише закони - щеше да изглежда по същия начин.
Коментари
Публикуване на коментар