Душа - същност, произход, функции, качества, нива, еволюция, цел,....

/  през следващия месец ще развивам още тази тема и "що е Бог?"/.

Какво казват за душата?

„ За душата няма раждане, нито смърт. Тя е неродена вечна, винаги съществуваща, неумираща и предвечна. Не бива убивана, когато се убива тялото” Кришна.

-   архаиците и Омир я търсят около диафрагмата и я сравняват с воля, дишане, жизнен спазъм.

 -  За софистите човешката душа е материална, за Хобс не.

-   За Демокрит  душата е сбор от атоми, които движат тялото и тя умира с него.

-   Данте: ”Душата е най-великото чудо на света”.

-   Ламетри твърди, че душата е функция и проява на мозъка.

-   В древността се говори за Айсха /човешка душа/ родена в Схамайм /небето/ и живее в божествения етер, на която й трябва време, за да се самоосъзнае и разбере небето.

-   За Епикур душата е сбор от ефирни частици /разсеяни в организма/ с фино и вечно естество.

-   Според Платон тя има разумно начало и емоционална /чувствена/ част.

- за християнството душата е основна ценност -  „Каква полза ако спечелиш целия свят, а погубиш душата си”

-   За Фихте Природата е празна и мъртва действителност пред сетивата, надарена със сила, с мистични вътрешни звуци и саху – космическо тяло, а душата намира себе си в началото и края на всяко нещо, в духа, в човешките способности, в единението с Твореца, в своя индивидуализъм, втъкан в първообраза на Създателя.

-   Има хипотези, че душите са били в зародиш и с космически революции преминават през различни области на живота.

  ..............................................................    
" Но душата няма култура. Душата няма национална принадлежност. Душата няма цвят, акцент и начин на живот. Душата е вечна. Тя е една. И когато сърцето изживява своите мигове на истина и на скръб, душата не може да бъде усмирена."
                                                                                                                                       Грегъри Дейвид Робъртс    

             

        Така можем да продължим дълго, но … направо по темата – какво е душата?

1. Душата е:  Жива, безплътна, независима етерна конфигурация около духа, негово прилежащо поле /, където се отразява и съхранява цялата информация /, негов висш продукт.  Ако духът е източника, тялото е средството, то душата е пътника, който се движи нагоре/надолу през природни царства и времена, през различни форми на съществуване. Тази „най-хубава мисъл на Бога”, този инстинкт през измеренията, пощальон между световете е лъчист „сферичен” лабиринт – ограничен в пространството, но неограничен в способността си да се трансформира вътрешно.  Най-близката аналогия е кръгъл куб на Рубик с огромен брой варианти за пренареждане. Този прозорец на духа към нисшите светове е негова буферна капсула, негова книга, негови ръце, негова връзка, … . Този чист /табула раза/ и самовластен инструмент за опитност е само един от героите в мистериозния театър наречен живот. /трябва да предположим, че има неограничен брой форми на изяви на духа и разума /пречупена през призмата на материята ограничена духовна енергия/, и душата са само една специфична форма на живот. Тя е важна за нас, защото е в основата на нашето съзнание, на психичния ни живот, които ни правят такива, каквито сме.

 Това непрестанно променящо се живо тяло, тази висшеизмерна лъчиста машина /,която духа трябва да овладее и с който трябва да влязат в резонанс/ е истинското ни тяло, а ние … ние сме духът и съзнанието за това е важно за индивидуалната еволюция на всяко живо същество.

    P.S.:  Подобно на снежинката всяка душа е уникална  /лабиринт от комбинации/. Тръгнала от атомна памет, от един от многото продукти на духа, тя израства до спойка между световете, до огледало за духа и материята, до информационна база /над каузалното тяло/.     Тази колесницата на Духа е органът, чрез който той пада в сферите,  когато негова "чувстваща" обвивка е зависима от материята, когато от ниски вибрации не се е реализирала. Всяко биохимично, астрално, ментално,...   движение я променя - обвивката й, структурата й, посоката й, ценността на товара й /качеството определя прехода/. А ако с този квантов прозорец през измеренията осъзнаем небето, същността си, идеята, ако открием чрез високи вибрации нирвана, излизането от кръга ... започва издигане, при което сферата на съзнанието израства до сферата на душата, ... и те ще се "издигнат", ще се "абсорбират" от своя източник - духа /електрона се слива с протона/.  И ето лъчистата, самодвижеща се система Дух-душа става осъзнато перпетум мобиле. 

2. Произход:   Нашата пластичната и трептяща субстанция наречена душа е подчинена на общата структура на творението. Ако за материята са валидни Пи-тагор, Ойлер, Фибоначи, Планк /константа/, Гравитационна константа и т.н.  за душата също важат градивни закони -  холограма, фрактал, полярност, причинност, цикличност, вибрация, тъждественост, … /тук е момента да се прочете „Кибалион”/. Независимо, че има най-висш етерен произход, предхождащ материалния свят тя, душата „оживява”, когато влезе в съюз с материалната организация. Трябва да сме много наивни, ако смятаме както душата, така и тялото за стихийни природни продукти, както и за божествени такива – всичко, което виждаме, макар и да е роднина на Духа, всъщност е конструкция на /поради липса на друг израз - / разумни същества на по-високоизмерно положение от това, в което сме. И когато казваме, че душата ни е дъщеря на Първичното небе, на най-финия етер – това хем е вярно, хем трябва да се поясни:   има водород и кислород, но не стават сами вода, … има вода, но с шише тя вече има форма, …. има планета и природни закони, та водата става условие за живот… и т.н.. Т.е. като съчетаеш база с програми се ражда творение,  като изпълниш първично духовно поле с идеи /вид разум от 6 измерение/ получаваш душа, фрактали от души с мултиплицирани духове в тях, души - ограничени сфероиди  със заложен потенциал и посока.  Формираните  души- холограми, които сме, изпълняват много и важни за Общата система функции. Те по-скоро приличат на нервни клетки 'тръгнали" да формират синаптична връзка в Огромен мозък, отколкото на случайни виртуални свидетели  на един саморазвиващ се Дух.

/ Зад всяко от тези изречения, описващи Огнения потир наречен душа - може да се изпише дълго пояснение, изпълнено с формули, с физика, с мистика, с философски силогизми./

"Виждаш ли - казва Озирис - светещите семенца, които падат от Млечния път в седмото небе Това са зародишите на душите. Те живеят като пара в областта на Сатурн и са щастливи и безгрижни, но не знаят нищо за щастието си. Падайки от сфера в сфера, те се обличат във все по-тежки дрехи. Във всяко въплъщение придобиват по едно ново сетиво - според средата, която населяват. Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все по-плътни тела, те забравят небесния си произход. Така се извършва падането на душите, които идват от божествения Етер. Душата е дъщеря на небето и нейното пътуване е изпитание. За злобните души мъките свършват с разрухата им - те се лишават от съзнание. Аз съм твоята невидима сестра, аз съм твоята божествена душа и този свитък е книгата на твоя живот. В него има изписани страници, разказващи за миналите ти съществувания и бели страници за бъдещите ти съществувания. Един ден аз ще ги разтворя пред теб. Сега ти ме познаваш. Призови ме и ще дойда."  

3. Функции на душата:  След като отсея информацията, която съм прочел, чул, разбрал, осъзнал през годините за душата - остават няколко утъпкани твърдения за нея относно функцията й. В отделна точка ще засегнем житейската й роля на Врата към духа, с който да се свържат в безкрайност и творчество. Сега само ще споменем нейната структурна обвързаност с подопечните й структури. Макар душата да стои над раждане и смърт, тя много активно "кореспондира" с тялото /психика/, което движи, одухотворява, прониква,  ... кара го да расте и да чувства чрез биохимични, хормонални процеси, които тя дирижира по енергиен път. Тя, душата е и връзката между тяло и дух. Като фундамент на съзнанието, нашата душа, нашето  средство за самоотражение и самоосъзнаване, управлява излъчванията на нисшия ум, живота на мозъка и т.нар. его. Душата  скрита зад материалната система - тяло, зад уникалната машина - мозъка, успява да прожектира своя "вътрешен" живот като ги облъчва с програмната си структура. Така се формират специфични енергийни тела, на които душата е пряк родител, на които стои в сянката им, които обединява, чрез които събира специфична /проявена и непроявена/ информация. Това е форма на душевна фрагментация т.е. душата ни, нашата пътека към Бога, носи качествата на своя източник и индуктор - Параматма /изначално пространство пълно с висша форма на движение - живот/. Носейки  програмното движение от висш порядък  наречено живот, душата ни очевидно е част от замисъл и еволюцията на създадените светове.

P.S.:  Нашата "паднала" душа е силата, прожектора зад ДНК, която я /днк/ активира в холограма наречена физическо тяло.   Душата макар и пасивна част от системата дух-душа в нашия свят има "оживяваща" роля. Но тази астрална светлина зад гените, която съдържа всички нива априори, предполага всички способности /ние имаме качествата на духа, но в ограничено количество/, съхранява информацията /от сетивата, от миналото,.../  трябва да бъде активирана съзнателно. 

4. Качества и връзки:     Способността на душата непрестанно да се движи самостоятелно, като вътрешно се конфигурира, оформяйки чрез двустранния обмен /информация-Енергия/  с околния свят своя софтуеър и така да се подрежда в идеална по програма конфигурация или да се подрежда в индивидуална, специфична конфигурация – определя  нейното качество, нейната детерминанта /количествено-качествена стойност/ и  респективно се спуска или издига през сферите на живота /прераждане/.    Нейното пречистване, издигане, олекотяване, законово движение, нейния „живот по дух” я изстрелва нагоре, към съответствие и връзка с духа. Това вибрационно издигане я „осветява” , прави я услужлива с цялата информация, която носи           /, а тя носи невероятен обем осъзната, подсъзнателна, неосъзната информация/. Резонанса й с духа* променя самата й вътрешна структура, а изграденото от нея съзнание става постоянно и независимо от материята и от бъдещите преходи между световете.. Тя – съзнателната душа е важното парче от философския камък.   Тежките вибрации обаче правят по-бавни нейните процеси и по-трудна изявата й. Виждаме в живота  какво става с черния дроб, когато замърсяването премине определена степен.  Освен това съзнанието на „тежките” души е слабо, неутвърдено, непостоянно и понеже Енергията следва съзнанието, тя, тежката душа има и по-малка, неефективна енергийна стойност. Тази посока на движение на душата е посока на стихващи отражателни функции и за такива души казваме мъртви. /тези процеси са очевидни - може да се видят в очите/.  Факторите за издигане или падане на душите са много: среда, натрупан  подсъзнателен опит и поляритет, ген, възпитание, култура на етноса, външни енергийни влияния,…. дълга е формулата.  Но всеки „собственик” на душа е отговорен за посоката и може непрекъснато да я коригира.  Когато развием темата духовен живот ще разберем как малки фактори, думи, мисли, жестове могат да татуират върху душата своите количествени стойности и да й придадат посока, качество, сила, активиране на потенции. Знаещия е наясно, че всеки съзнателен момент е важен момент … в строителството на духовния замък, в който сме родени. Всяка наша мисъл, дума, поглед,… може да ни издигне по етажите на замъка и с любов да освети седемте етажа. Но можем и да оставим замъка пуст, в тъмнина и само вятъра на обидните думи, на егоистичните мисли, на лошите дела ще блъска изпочупената дограма на студения замък /на върха, на който, стои обляна в светлина нашата същност, парче от Началото - духът и ни чака за алхимична сватба/.   Христос: „какво те ползва, ако спечелиш света, а погубиш душата си”.  И ето тук е двузначния отговор на въпроса: „Има ли  живот след смъртта?”

* резонанса дух с душа е сложен, многоизмерен, физичен процес на ниво по-високо от Хилбертовото пространство и суперпозиция на квантови състояния. В близкото бъдеще, когато наука и теология започнат да преплитат граници ще бъдат описани с диференциална геометрия на афинните пространства  всички "мистични" процеси, но сега, а и тогава ще бъде важно, че това се случва в нас, по наша воля, напълно достъпно е за всеки  и е съществена част от нашата еволюция.

5. Нива на души и видове:     За да подредя веригата на душите, трябваше да прочета доста /от Бялото братство, ...до Щайнер/. Но тази информация за мен е хипотетична, недоказуема и за това не съм сигурен в нейната  истинност. С тази уговорка, ето: 

Вибрационна йерархия /духовна верига/ под царството на Духа /,което се разраства/ в :   

     -   световна душа - аспект на изначалната светлина и на Абсолютния Аз.

     -   фрактални души или фрагменти от Архетипната душа.

     -   духове в чиста енергия           / например - Теути, господар на времето/.  

  -  трансцедентални души и прилежащите й безформени, безвремеви духовни творци и архитекти.

     -   вселенска душа и "нейните" био-творци /деви/, демони /висши и нисши/.

    -  архангели, ангели /на вода, на земя,.../, власти, сили, господства, престоли,  серафими  /между системите/,  Рея Кибела   /звездна светлина, която привлича и задържа духове/,   херувими /слънчева система/, Слънчеви - плазмоидни синове, 

     -   планетарни души 

     -   стихийни души

Сферата на прераждане на произведените:

   -  съзнателни нива - извънземни, Нетери /богове от Атлантида с огъня на Зевс в кръвта/, полубогове, нефилими,

    -    колективни души 

    -    индивидуални души, биороботи. 

    -    животински души  

    -    призракоподобни, несъзнателни души, елементалии, ...

    -    еднотипни душевни матрици /в лабиринт/

Не мога да бъда сигурен в тази информация, пък и на места звучи приказно. Но пък има много легенди, писания, ...всички религии преливат от такива персонажи.  /А където има дим, има и огън/.  Не знам дали един живот стига за  проверка на такава информация, а и едва ли е нужно.  Но си направих няколко извода около тази тема, които споделям:     
     1. Навсякъде /измерения, паралелни светове, вселени,.../  е пълно с живот и той, живота явно е основно качество на създадената реалност.     
   2. Всички души  от всички етажи ... сме роднини .. и сме свързани.   
  3. Количеството определя качеството. Колкото повече бройки има от един вид /популация/, толкова по-ниско е КПДто му спрямо заложения потенциал. Ако изкачваме йерархията на душите ще "срещаме" все по малко индивиди.        
  4. Отношенията между нивата са принципно нежелателни и деструктивни:  няма нормална причина извънземни /100 000 год по-напред от нас/ да контактуват с хора.  Освен това, подобно общуване е почти невъзможно да бъде възприето от нас.         -   дори в нашия обществен живот, в който хората се разминават само с 4-500 години в интелект, манталитет, култура, ... в общуването пак има заложен конфликт.  В личен план - всяко общуване с човек по-умен или по-глупав от теб винаги е проблематично и опасно.
   5. Ако тази градация на души съществува /дори и в друг вид/ ще има парадокс -  това, което е реално за нас е илюзия /симулация, анимация,... както искате го кажете/ за същества от 5о измерение.  Реалността на 5о измерение е илюзия за 6о и т.н..

    

  

P.S.: Еднаква+ /структурно/ душа § /с дух/ стои зад котката, птицата, влечугото, човека, извънземното, ангела,....само призмата на ДНК прави различна нейната проява*. /някои вибрационно се "сливат", но това е друга тема/.    Живото същество е колаборация на различни светове, на Демиурзи от различни нива.  /няма място незапълнено с живот/. Един свят формира материя, друг програми за биологични форми, трети работи с "потенциалните" души и ... тези светове се субординират, пресичат, проникват, ... комбинират** за да реализират живи форми, една, от които сме ние - съзнателните души.               /   А за Бог пиша на друга страница, защото той е Духът, Основа, Тухлата зад всяко творение и зад всеки творец и макар, че ще си позволя да пиша за Него, Той смятам, че тепърва ще бъде най-интересния обект/субект за физиката в близко бъдеще.  /

* количеството проявена информация и отражение ние наричаме съзнание /но понеже е и много по-комплексна тази комбинирана проява на материя и душа /+ дух/, ще се наложи да пиша на отделна страница - що е съзнание.

** променяйки ДНК  "викаш" или "спираш" /,което смяташ за/  Бог т.е. духовна енергия от 6 ниво.

+  Има вариант качеството, респ. количеството на душата да се променя при различните биологични видове .... /ще продължа да търся точния отговор и значение/.
§ - Ако душата ни е от друг свят, тя не би се адаптирала лесно към иначе прости факти /раждане, размножение, смърт, хранене,.../ и количеството на тази нейна реакция подсказва височината на съзнателната й еволюция. Казано просто - ако си падаш по ядене, пиене,.. тези три неща и изпитваш страх от смъртта - душата ти е в началните стадии на своята еволюция.

6. Еволюция,  цел на душата:   Притежаваме душа – лична акаша, която можем да  „погубим”, „продадем”, загубим, ….   По този път е ясно как се стига и е лесно, неусетно, ден след ден /като принципа на сварената жаба – ако бавно вдигаш температурата на водата, тя - жабата не усеща нищо и се сварява без да реагира/. Неусетно се увличаме в илюзиите, които сами си създаваме или в които сме родени. Потъваме в удобната логика на грижовното его – то оправдава всяко наше действие. Критичния разум, извисен над ежедневните игри на материалното, над „социалните” филми, които ни прожектират всеки ден, бавно се отдръпва зад предизвиканите инстинкти.    Хиляди са начините да загубим душата си.  /Всяко физическо, астрално, ментално,... наше действие променят поляризацията на душата/.

    Малко са начините да я спасим / т. е. тя да еволюира, да се реализира, да изпълни мисията, която и е заложена/. Понеже не познаваме добре същността й и значението й, ние не подозираме мащаба на своеобразната война, която се води за нашата душа. Тази война е важна брънка от световната еволюция.

      Какво трябва да знам за моята душа, което ще й помогне по пътя нагоре?   

      Трябва да следя вибрациите си във всеки аспект на моята изява – как вибрират мислите ми, думите ми, интонацията ми, емоциите ми, действията ми, …. За всичко, което е свързано с мен, относно този свят и всичко свързано с мен обърнато навътре.  Т. нар.  "вътрешен човек"  непрестанно се „движи” и изплува навън по различни пътища.  И всяка изява на тази духовна личност е вид вибрация.   Всяка вибрация се записва, всяка усмивка „преминава” през душата ни, всяка обида татуира своя подпис и своя тон върху пластичната матрица – душа и я променя.  За това първото, което трябва да запомним е че отговорността на всяко наше действие е огромна.    Думата ни отеква много по-далеч отколкото предполагаме, желанието ни действа като нов химичен елемент инжектиран в живия бокал – душата ни, всяка грешка или благодеяние се записва в тази полева книга на живота.

   Това е вид ниво на осъзнаване  на отговорното съзнание.  Вибрацията зад всеки наш житейски миг  преподрежда съзнанието ни, тази наша лично преоткрита част от душата.

Ефекта от вдигане на вибрациите, от позитивното, оптимистичното, добронамереното, от безкористното … е съдбоносен и може да се опише само след лична опитност. Непрекъснатото вибрационно облагородяване на живота ни, ден след ден е въпрос на воля, на ниво съзнателност, на власт над живота, който ни е даден. Това е разумна пътека към спокойната, заредена, развързана душа, към „оживена” вътрешна реалност.

    Всеки ден носи урок и ако не го видиш, ако не го разбереш, ако не извлечеш житейски дивидент – той, живота ще се повтаря, повтаря, повтаря. Ако не виждаш, живота ще ти смени очите, но не и пейзажа, ако не чуваш, ще смени ушите, но не и музиката.  Ако не можеш да се променяш всеки ден, живота просто ще смени тялото ти с друго и душата ти ще започне всичко наново  /в този абзац говоря за прераждане/.

   Живей по дух, не по плът. …  Последните месеци, забелязвам някаква мода, инспирирана от медиите, добре приета от мнозина. Кулинарията – рецепти, гурмета, филми по темата, предавания, цели телевизии. /Не ме разбирайте грешно – аз също готвя, правя невероятни баници и мусака/.  Но думата ми е - къде влагаме жизнената си енергия, къде насочваме духовното си тяло.    Или как съзнанието ни води „светлината от Схамайм” - душата ни в много ниските дебри на материални дреболии.  Това прилича на маймуна, която чупи орехи с компютър.    Ние се грижим за телата си, за биологичните си, сексуалните си, емоционалните си нужди … и това е нормално.   Проблема идва, когато тази грижа започне да обсебва голяма част от вниманието, от деня, от съзнанието ни.  Въпрос на проценти е кога влизаме в оскотяването  /тук не искам да давам тъжни примери, виждаме ги навсякъде – дори 5 минути гледане на някое  реалити шоу и  става ясно/.   Другата страна на този полюс е отшелничество, глад, целомъдрие, … „Опус Дей”.   Макар и по рядко срещана, тази друга крайност на възприемане на живота също е деструктивна.   Моето мнение е че душата не търпи насилие и не залита в никаква крайност.   Тя уважава тялото, в което е облечена и се грижи за него подобаващо, както бихте се грижили за добър приятел.   Вниманието в тази, материална посока е въпрос на правилни навици, воля и постоянство.   Проста математика е!  С останалите 95% от съзнанието си е редно да се насочите към неща, които имат житейски значима стойност.   Ако не знаете кои са тези неща, ако не знаете какво е духовен живот, какво е значението на душата – спрете да четете този блог, а идете на друго: например любовните романи на Анита Бърг или Дороти Идън.  /смятам все пак, че би било добре да развия темата духовен живот в близко бъдеще/.    Та, не може да искаме изпълнена, сияйна, силна душа, когато ни вълнуват всеки ден теми като – какво ще ям, с кого спи комшийката, какво говорят за мен колегите....  Тези и подобни теми, техния смисъл и вибрации нямат отношение с идеята ни за изградена душа.

           Нашата душа трябва да бъде спасена! Тя е като удавник, който трябва да стигне до сушата. Тя е като виртуална идея, която трябва да стане съзнателна реалност.  Ако разбираш необходимостта от тази Алхимия за нашата индивидуалност, ако разбираш пъзела на живота и искаш своето място в него, ще осъзнаеш все някога, че трябва да се новородиш.    Исус към Никодим: „Ако не се родиш от духа, никак няма да влезеш в небесното царство”.   А какво означава да се родиш от духа, какво означава „живата душа да стане животворен дух”?  Ето това осъществяване, този Мистичен процес е вратата през която трябва да мине душата ти /независимо дали това ще отнеме 1 ден или 100 хиляди години/.   Тази свобода, тази наречена от франкмасоните „кристализация” е задължително условие за пътуващите нагоре души. Древните китайци са открили биохимичен, енергиен способ за това,   будистите си имат сатори и нирвана,  християните от средновековието са открили философския камък, …  общото е – свободна,  спасена душа - ядрото на т.нар. безсмъртие.    Но смятам, че под този връх има няколко стъпала, които задължително, трябва да се изминат лично.   Аз също се катеря по тях и мога да споделя на първо време само едно: ако не си вдъхновен от светлината, ако не си влюбен … не можеш да видиш тези стъпала.   Началото на пътя на душата нагоре започва с любов – безкористна и чиста към всяко живо същество.     Когато това се случи в душата, тя сама ще намери пътя към следващото ниво.   /някои казват „обичай себе си, за да обичаш другите”, смесват егоизъм и алтруизъм – това не е път, това лошо начало/ .

     Предназначението на душите се заключава в търсенето на истина чрез земният жизнен опит с цел достигане на мъдрост.                                                                                                                                                             Майкъл Нютън

7. Какво значение има знанието за Душата днес, тук за нас?

  Масару Емото доказа, че емоциите и мислите ни променят структурата на водата.  Лесно е да се сетим, че това го правим цял живот върху себе си.  И както нашите мисловни вибрации преструктурират водата в нас, така се променя цялата система, която сме.  За това на онзи, който е прочел и разбрал /моето мнение/ какво е душа, му е ясно, че съзнателния живот, който имаме непрестанно на всички нива /биохимично, енергийно, емоционално, умствено,.../ променя многоетажната ни структурата. С всяка мисъл, дума, представа постепенно променяме не само физическото си тяло, но и житейската си книга и то по много начини.  / например - използвайки само определени вибрационни честоти ние поляризираме* душата си/. Спасението на нашата душа е въпрос на избор - какво мислиш, какво говориш, къде влагаш енергия, сърце, съзнание, ...и т.н..   Всеки ден и по своя воля ти насочваш душата си в определена посока.  Достатъчно умни сме за да знаем, че добродетелите, позитивизма, любовта към всичко, творчеството са първите и единствени стъпки към една по-добра и по-дълга перспектива за нас като съзнателни души.     /все пак мисля да напиша и страница - Духовен Живот, която ще е удачно продължение на тази/

* поляризация на душата /друга дълга тема/ - е като използване само на  една струна от китарата - освен,че музиката е бедна, тя осъществява контакт със себеподобна честота/цвят и насочва пътя на душата в тази една посока.

     На никого не е дадено да изчерпи човешката душа до дъно, винаги остава някаква тайна.                                                                                                            Щефан Хайм

P.S.:                   Мистично минало на душата

    Индивидуалния  дух  еманиран от Духа “слиза” през ефирни пространства, през  Нови полета в низходящо пътуване /от затворен кръг/ и по този път привлича и “облича” атрибутите на  съответните вибрационни сфери.             Първото му  средство за изява обаче е  прилежащата му  душа,  която преди въплътяване е непроявена, несъзнателна и нерационална и плува в утробата на Етера /подобно на елемент от видеоигра душата се движи в лабиринт/.   В това  първично състояние чистата душа има 2 блока /астрален и монадичен/, за това е „щастлива”  астрална форма на живот. Или както пишат древните: „при преселението надолу през небето на Сатурн до нисшите царства и области душевните зародиши нямат воля и ум".   Въпреки това в тази “начална” душа има  скрити принципи, програми,  холообрази,  информация за Духа,  за началото и т.н..

    Първите признаци на разум и воля в душата започват с миграцията й надолу в природните царства на материалните Вселени***, където я очакват различни конфигурации /ДНК*- материален израз на програмното поле/. Преди и след всяко въплъщение** има период на пауза / Конуса на Ереб, Чакащи около земята/, което подсказва наличието на преходна зона или адаптация.  ДНК, чрез което душата ще „влезе” в този свят определя броя и проявата на Енергийните тела /етерно, астрално, ментално,…/,  които тя ще използва.****   Добиване на ментално тяло, миграция между биологичните видовете и между звездните системи е еволюционен ход за затваряне на кривата обратно, към Първичната сфера.   За да стане успешен този квантов цикъл, душата ще трябва да достигне качествени нива като „освети” полепналите по нея прилежащи тела, като методично преоткрива потенциала си, изявява психоембрионите си,  … дори ще започне да използва информация от пренаталното си минало, да използва заложени качества, … докато „преодолее” училището за млади души наречено Вселена.  Когато достигне пределно ниво на съзнателност, кармична и трансформационна власт, когато достигне Самсара /волева миграция/ Огнената душа вече ще е преминала своята метасоматоза след множество превъплащения, ще е добила съзнание надживяло сетивния опит, съзнание за вечност и единение с духа си т.е. ще е издържала кармичния изпит на първо ниво.

*   При материалното ни превъплащение има формула: мъж /днк-инф/ с детерминанта  “18” се смесва с жена /днк-инф/  с детерм “13” до плод  /днк-инф/ с детерм “15,5”, което привлича душа  с вибрационен статус  “15,5”. Етерното, астралното, менталното,... полета, поради индукционна връзка с монадата /д-дш/  ще се изградят детерминантно адекватни за параметри  „15,5”.  А плода и съзнанието му  ще формират  детерминанта  под или над “15,5” в зависимост от съзнателната  власт, която  ще или няма да упражни.

**    При всяко въплъщение връзката душа-материя има различна стойност, от която зависи способността й /на душата/  да възстановява „спомени”.

***  Нисковибрационен продукт на Духа – материална матрица произведена, предназначена за ограничаване и първоначално разгръщане на духовно-съзнателните единици.
**** Ние сме структура на няколко нива - за по-лесно, макар и примитивно си представете лампа: токът е духа, светлината е душата, стъклото - тялото,  проводниците и волфрама - Енергийните тела....

                            Мистично бъдеще на душата

След множество цикли между Материално одухотворяване и Невидим път между въплъщенията, Душата /монадата/ волево освобождава тяло след тяло /ефирно, астрално,.../ като възкресение и запазила индивидуалното съзнание, тя ще се върне при Първата Душа /Параматма/.

P.S.:   откъс от разговор, /от мой отговор/ с Международната школа за Златния Розенкройц:  
     ".... Понеже мислим във форми за сложни квантови структури като душата, можем да сме сигурни най-вече за нейната функция. И както материята е степен на енергия /светлина/, така и душата е степен на информация /подредена енергия/. Тя натрупва слоеве /фрактални - астрален, ментален, будически,.../ и количеството, качеството и времето за утвърждаване на тази информация определят разпада на тези информ. блокове. "Обезличаването" на дискетата /преформатирането й/ = душата е резултат от нейната кристализация и от индукцията на различни измерения /наречени от египтяните - стихии/. Богатата, силна, качествена, осъзната информация "завъртяна" в самодостатъчен, самоуправляващ се торос се запазва зад непроницаема обвивка /нирванно тяло/. ...Но по темата - душата не се разпада, а информацията в нея! Сещам се за десетки цитати, за Чистилището, за животните,...но ще стане досадно...".