Хермес Тот

Съдбоносна индукция          Още в първите години, детето следи внимателно дали и как го приема света, имитира, копира, повтаря,…Благодарение на тази способност – ние се учим, очовечаваме, окултуряваме, възпитаваме….   Запазваме този непрестанен коректив и цял живот поемаме външна намеса, оглеждаме се в околния свят като в огледало…или поне повечето от нас така живеят и ежедневно драматично преживяват контакта си със света.   Всеки ден и почти всички наши емоции са свързани с нашето „докосване” с реалността около нас.   Родителя казва „От теб нищо няма да излезе!”,   приятелите казват „ти си скучен – ще си намерим друга компания” , образователната система - "произлизаме от маймуни и сме смъртни",  църквите казват друго, … и детето преживява травми на ниво психика, мислене, култура, общуване,... които ще оставят пътеки в паметта.   А там в паметта, в подсъзнанието се трупат непрестанно следи от външната инвазия на света!   И колкото е по-слаб, по-неосъзнат индивида –

     Пътят на Хор         Има три важни колони, които формират нашия живот на този начален етап от съзнателното ни развитие: човек, Бог и Пътя между тях /наричан в Др. Египет – Пътят на Хор/.   Всичко останало, което   наричаме ежедневие е прекрасно, уникално   преживяване, но е само   пласт шарена боя върху истинската статуя – заложеният в нас живот!       И този Път за извисяване на Човека, който сме там, вътре … е път на   растящата душа. И само тя с развиващото се съзнание може да възприеме Пътя на Хор като активиращи подсъзнанието думи, като упътване към собствен, уникален път.   Как се развиваме пътувайки към Извора е толкова обширна тема, че дори само маркиране /, което и ще направя сега/ ще ми отнеме 2 седмици ежедневни допълнения.    Но ще опиша тази пътека възможно най-просто, а не като в мистерийна школа – няма да говоря за Нова раса,   за медитация, за екстрасензорика /не и на тази страница/, а за онези стотици прости неща, които ще и трябва да се случат в нас, д