Сглобени размисли в края на седмицата

     

      Докато работя през акъла ми минават много теми и в края на седмицата успявам да сглобя по памет 5-6 от тях.  Маркирам си ги тук за да може след време  да си ги превъртя отново и да допълня всички подробности, които на момента съм изтървал.

   

     Един от задължителните уроци, които трябва да предадем на децата си е урока „как да разполагат с парите си?”.    Голяма част от младите, които сами и честно си изкарват прехраната се въртят в кръг:  когато има пари –  купон,  разходки,  маркови дрънкулки,  гъзарска кола,….,  когато парите свършат – кредит и тишина до следващото изплуване над водата.     Този водовъртеж ги замайва завинаги или докато не надделее разума.      Както се казва – търговията е проста работа, но не е за прости хора.     Та, ако младият  човек реши, че е време  да  „излезе над водата”  –  трябва да направи три елементарни неща:        1. да спре да използва парите за да потушава с тях комплекси  /като си купува скъпа кола за фукня,  като черпи всички за да покаже,че може и да се похвали,    като си купува маркови дрешки заради другите, … и  хиляди подобни /.      2. да открие идея, бизнес-план, някаква посока, по която да движи приоритетите си  упорито и последователно. /а ако не знае - да пита човек, който се е доказал/   и    3.    да подреди простата математика   т.е.   ако  получава 10лева  - в 6 лв вмества всичките си разходи /храна, ток, бензин,…/, 2лв  за удоволствия и 2лв настрани /неприкосновен резерв/.    И когато след година-две резервът е станал 20лв  –  и е дошло време за идеята, за самостоятелното начинание  –  то самото трябва да употреби не повече от 30% от скрития резерв.    Това е!     Който се научи да се вмества в бюджета си и да спестява,  който има търпение  и добра идея  -   няма начин да не успее!

     Когато описваме съзнанието си ние го правим повърхностно и изолирано от една иначе сложна, многоизмерна полева конструкция – чийто най-долен слой е то /съзнанието/.   Иначе нашата собствена, индивидуална конструкция  - съзнанието  е изградено чрез отражение, комбиниране, мозъчна активност и адекватното й поле, вида и количеството информация,….  и т.н..      Но без да задълбаваме  -  идеята е да  знаем своето ниво и да разберем, че при общуването с останалите съзнателни  нива  е заложен конфликт.      

Пример:    Вие сте в съзнание на астрално ниво/3/!    Като Емоционални хора имате свой силно енергиен подход за възприемане на околната среда.  Колкото по-силно емоциите „говорят”, толкова по-мълчалив е мозъка.    Както и по-нисшите / физиологично/1/ и праволинейно/2/ /, така и вашето ниво е последица от неспособността за развитие, за усложняване на съзнанието.  Много от нас  остават ментално и емоционално на някаква /18-25г/ възраст и там, на тази възраст, някъде в главата се въртят всички преценки, интриги, емоции, … независимо колко се е усложнил личния им живот и колко е напреднал.     Натрупването на опитност става на нивото на собствената  „млада” емоционалност и  мозъка не може да погледне света под друг ъгъл или с друга сложност.  Утвърдената и силна емоционална реакция при всеки конфликт със света, всъщност хвърля върху индивида една пелена, през която той не може да види и прецени всички подробности.   Като Емоционален човек, вие не можете да влезе в синхрон  с  Първично менталния /4 – ограничен и критичен/ и още по-трудно бихте контактували с  Вторично менталния /5 – аналитичен, ограничен и зависим/.     Както вие, така и  всяко ниво на съзнателност търси и намира  удобство да общува само със „себеподобни”.          А когато ментално съзнателният ви колега  израсне до 6то ниво, където анализа вече е неограничен и независим, където дълбочината и количеството на информация и нейната преработка  е прескочила 10-20% от мозъчната активност  -   контакта с вас, с долните нива не само е почти невъзможен, но дори опасен.     Имаше една мисъл /по памет/: „как да се разберем, като ни дели един вагон книги”.       А и освен информация …. между нивата стоят като бариери /използването и дълбочината на/ операциите – анализ, синтез, индукция,….     Има още по-високи нива – причинно-разгърнато/7/,  свободно/8/ и прочие.   
    Идеята е да знаем къде сме и да общуваме с нашето ниво.    Ако не осъзнаваме  нивото на собствената си съзнателност,  няма и да разбираме  причините за конфликта ни с хората:  все ще се чудим защо не сме разбрани, защо сме наранени,  защо сме пренебрегнати,   защо сме предизвикали агресия,…

       През последната седмица ми се върти един прост въпрос:  къде е интелектуалния елит? Сетете се за някой писател или художник, който е надигнал вой срещу някаква /примерно/ социална несправедливост!    Къде са всичките ни писатели, художници, композитори, актьори, учители,… и всички работници на умствения труд?    Медиите са пълни с новини за млади и красиви хора, които никога не са работили, нито са прочели една книга.    Медиите са пълни и с новини за апокалипсис, за престъпления и партийни боричкания.      Ако четете вестници и сайтове  за месец  назад – няма да откриете почти нищо от хората на творчеството,  няма да откриете тяхна  проява или изказване,…    А когато потърся интервю с някой известен актьор или художник -  чувам как той  говори за джигитите по пътя или за пенсията си.   Къде са хората на мисълта, на творческия труд?   Пенсионираха ли се?  Стискат службичка и заплата в ъгъла ли?   Страх ли ги е обзел?      Явно  нашите „аристократично” изглеждащи политици, олигарси, прокурори,… могат необеспокоявани от народните будители да правят каквото си искат!  И го правят!   И не само у нас!  Гласът на творците, на чистия разум, на умствения труд  по света е изместен от   великите „интернет размисли’ на Тръмп, Борис Джонсън, Путин,…. Когато  умните загубят съпротива и глас, когато ония, които трябва да критикуват и да будят съвестта са се окупирали зад  мълчание и заплата   -   познайте  какъв свят  идва!

         Ако един млад човек използва горе-долу 200 думи и е прочел  „горе-долу”  2 книги  -   по всяка вероятност цял живот ще работи каквото дойде и ще влачи кредити до пенсия.   Семантичната култура, езиковото богатство на хората по странен начин отговаря на структурата и развитието и на общността.  Колкото по-бедни в културно и езиково отношение са едни хора, толкова по-бедни и лесно управляеми са те.    Има много примери за държави, в които живеят необразовани хора с малък езиков капацитет /100-200 думи/ - там лесно пробиват диктатури,  има висока зависимост и няма съзнателност и свобода.   
 Извода е:  ако младите  имат по-слаба езикова култура и образование, значи след 30 години демокрацията и справедливостта ще бъдат на по-ниско ниво.   Т.е.,  ако не караме децата и внуците си да четат, да говорят богато и правилно, да имат широка обща култура,…      ги обричаме на повече зависимост, на по-малко свобода. 

         Неправилното самоопределение /според мен/ е в основата на много от цивилизационите ни и чисто човешки проблеми.  Повечето хора, когато мислят за себе си, всъщност мислят за тялото си.   Когато ги попиташ: Кой си ти?  Обикновено казват: аз съм бял мъж, около 30те, ирландец, висок и рус съм, работя като шофьор и т.н..
 /Ушински беше казал: Възпитателя трябва да бъде възпитан!/   Възпитали са ни да приемаме себе си на биологично ниво с всички материални и егоцентрични „добавки” към това.  Тази форма на самоопределение,  освен неправилна е и  почва за онези чувства, които раждат т. нар. зло.   Усещането за  Отделност и за  Биологичност оправдава  липсата на емпатия, на съпричастност, на отговорност, на етичност, на добронамереност, на безкористност, … за сметка на „по-важни” „материалнологични” качества като егоизъм, агресивност, алчност,….    Един човек, колкото по-силно се унифицира с тялото си  т.е. живее  за себе си и  биологичните си нужди  - толкова по-трудно би направил успешна двойка /семейство/, ...  би останал приятел, ...  би бил лоялен или честен, …..        А и  в  последно време все по-често чета красиви силогизми, които ми обясняват колко било важно да обичам себе си  -  егоизма както и да го гримираш си остава просто егоизъм.    И той, егоизмът е основно качество на човека, който се идентифицира с материалния си носител.         И странното е че точно тези, „материални” хора по презумпция най-малко познават тялото си,   най-слабо „общуват” с клетките си,   най-често живеят нездравословно!

   Има нещо, което създава проблемите на този Род  и има нещо, което го води към светлината.  

       Алчността /внуче на егото, дете на суетата/  е в основата на всичките проблеми – глад, война, илюзии, политиката, …     Всеки  от нас проявява тази черта  - но когато носим този материален вирус в малко количество – той разяжда само нас, а когато вируса прерасне в психична, душевна болест  - може да стъжни живота на милиони.  Историята е пълна и продължава да се пълни с факти подкрепящи това:  като се почне от „Великите” империи и пълководци** и се стигне до Първото и Второто световно доказателство за човешката алчност и то /второто/ все още не е приключило.   Всички дирижирани  кризи, всички икономически проявления на човека имат само 5% творчество – всичко останало е алчност.   Тя движи прогреса на икономическата система  /един пример:  уж повече медицина – а повече и нелечими болести в по-кратък живот***,…./ .   Алчността ражда трактора, колата, самолета и успоредно с това проблемите на ресурсите, климата, фауната, здравето,…  Алчността с финансов довод - смазва по пътя си  сърдечност, съпричастност, милосърдие,  добродетелност … и превръща творчеството и амбицията за оцеляване в  прогресиращо „изяждане” на света .            И понякога алчността достига невъобразими размери, които са неразбираеми от ментална и психична гледна точка  / защо му е на един човек – 20 или 200 милиарда?/ - тук вече говорим за болест, за „лечението”, на  която са впрегнати милиони хора /поданици и експлоатирани /.    Не питам психиатрите тук, а си спомням един дядо, който казваше на сина си /когато направи поредния магазин, и зася поредните 100 декара, и започна 18я паралелен бизнес,…. : „Отворил си уста да лапнеш света” .

       Кога всъщност си алчен?  -   когато в студа имаш две палта, а човека до теб е гол    ;  когато от суета* и неукротени желания си купуваш 8 чифта обувки, а имаш нужда от 2   ;      когато искаш къща с 5 спални, макар, че можеш да спиш само в една    ;   когато си угаждаш и не ти пука за другите  ;     когато  пазаруваш  всякакви дрънкулки и щуротии, които забутваш някъде след като си се похвалил с тях…  ;  когато ядеш повече от нужното - някои наричат чревоугодничество, но зад това пак виждам вируса на алчността, ...    когато имаш ток, вода, подслон, храна, ….а все за нещо мрънкаш и не благодариш   ….              

Всичко „модерно”, фешън е направено за да се пазарува непрестанно и на скъпо.     Правенето на бизнес просто за да стигнеш до новия джип, хеликоптер и самолет – е  колкото детско, толкова и безсмислено като цел в живота.   

        Моя Извод:   Всеки от нас има елементи на алчността и ги предава на околните, на децата си, на приятелите си / при общуване/.  Скромността, умереността, независимостта от рекламирани и маркови щуротии, укротяване на суета и „модерното”,   пазаруване само онова, от което наистина имаш основателна нужда  –  е част от лечението на този вирус, а  и така  ще захраниш по-малко Големите корпоративни уста,  а  и така ще стоиш една крачка по-встрани от матрицата.        Ако  от нещо имаш повече, от колкото ти трябва – просто го подари на някой, който има нужда от него.    Това е щедрост – а я е за алчността, каквото е слънцето за снега.       Ако не нахраним навреме  в себе си /както и в децата/  „добрия” вълк   -  на добродетелността, творчество,  високата съзнателност, на безкористната любов, …   бавно, постепенно  ще набъбнат егото, суетата, грубия материализъм, апатия, … алчността.  

      Хората, които се радват на живота, които са щастливи и духовни, които обичат живота във всичките му душевни форми и разбират идеята вложена зад всичко това -  не могат чисто „физиологично” да бъдат алчни.  Те са творците, които раждат великите идеи, които алчните крадат и продават   /Н. Тесла,  Дж П Морган/.   Е,  понякога и  двете се смесват /Б.Гейтс/. 
                       https://www.youtube.com/watch?v=EClU-aLmfrA

   * имам познат /с фабрика/, който ми разказва как работниците му купуват на поразия огромни телевизори и нови коли на кредит, докато той все още си кара добрия стар джип „…” и си гледа не толкова плоския телевизор „…’.  

   ** Като бивш учител по история,  трябваше да преподавам за Великите пълководци – Александър, Цезар, Чингиз хан, Вилхелм, Сюлейман 1, Наполеон, Хитлер, …, но през цялото време разбирах и имам убеждението до днес, че това са всъщност масови убийци, виновни за смъртта на милиони невинни хора, … това са хора, които трябва историята да порицае и заличи, а не да ги превъзнася.   Извратено е!

   *** В началото на 20 век  13 на всеки 1000 българи е бил столетник.