Психически  вируси или   ....   радост от живота?
      
      Има народи, които се стремят да се радват на живота – наричат го Ошим Хаим /евреи/. За да стане това - те са скромни в желания, суета, материализъм, потребление, но пък много по-усърдни в усмивки, спокойствие, вътрешен баланс, в онова, което им прави деня приятен, красив, мотивиран /Икигай - японци/.  Този начин на мислене и поведение се гради с традиции, с време. Гърците,  както и италианците – могат да ни научат на спокоен живот, на „долче вита”.    Къде сме ние?  
 
       Ако гледаш наша телевизия, четеш сайт или вестник …  „поредното поскъпване на…”, „прокуратурата внесе обвинение…”,  „издирват убиеца на…”, „катастрофа затвори магистралата…”, „страх и напрежение в село …”.     Не сме имали и сега нямаме маниера „да се радваме на живота”, а ония, които „стъкмяват” държавата и медиите,  ни натискат още по-надолу главите.  А и традициите ни набиват, че „Руфинка е болна легнала” и „болен ми лежи Миле Попйорданов”.   
        С тази малка статия искам да подчертая, че одухотворения българин е порочно възпитаван и изкуствено поддържан да има комплекси и страхове, да „реве” по ориенталски и да мрънка, вместо да живее достолепно и щастливо, да  живее усмихнат и спокоен /Ошим Хаим/ както подобава на един толкова талантлив, стар и миролюбив народ.
      От изброените натрапени емоции и поведенчески модели най-нездравословен е страхът /сърце, бъбреци,…/.  Ежедневно медии, а впоследствие и хората помежду си раждат и умножават страхове – реални и измислени, осъзнати и несъзнателни.
      Има естествени страхове /от високо, от самота, от някои животни, от смъртта,…/,  има и придобити, обществени /от провал, от бедност, от тълпата, …/.   Но не генезиса и подробностите са важни, а това, че трябва да се научим да анализираме поведението си, мислите си, да се „наблюдаваме от страни” и да осъзнаем, че всеки страх, който  би се появил в нас е като вирус, който инфектира психика, мозък, тяло,…       Няма значение в каква фаза ще ни бъде поднесен страха  –  като непрестанно измислен „шок и ужас” или само да ни депресира,    да ни примири /Един път да умра, ще се родя/,  или  да ни направи агресивни и да "зациклим".   Каквато и да е силата, с която идва негативното, когато много пъти повторим една реакция – в мозъка ни се оформя  биофизична пътека и при всеки възможен случай попадаме в един и същи коловоз на поведение.    И постепенно свикваме  с тъмното, със стряскащото, със страха,  който е не само нездравословен /деструктивно свива енергийните ни структури, както се случва преди смъртта/,   но е и много удобен за  манипулация и робство.  Ония, които държат  парите, държат и медиите –  и няма филм без оръжие, насилие, кръв, … и няма новини без „шок и ужас”, и няма масово четиво без вендета или заговор.    И ако никого не са убили днес, пак се намира някоя откачена броня и счупен фар, и … „адът слезе на магистрала Тракия”.      Дали има конспирация в тези мантри или просто за публиката трябва да има зрелища и „кръвта продава”, …не искам да гадая.      Едно е отчетливо ясно -  нашата душевност непрестанно е провокирана да изпитва страх,  да има грижи,   да има безпокойство,  да формираме натрапчиви и мрачни мисли.    И когато човек е емоционален, нискосъзнателен, уморен, замърсен /биохимично, ментално,…/ лесно бива заразен с  душевни вируси.   Вируса на страха също формира пътека в мозъка  и тук реакциите ни стават зомбирани.  Уплашения човек губи качеството си на живот, усещането за свобода и щастие, … достолепието изчезва.    Няма значение дали е богат или беден,  умен или не,  здрав или болен  –  страхът е вирус, който унищожава спокойната и рационална реакция към житейските препятствия.     И задачите на деня вече не се решават, а преживяват,   житейските изпити не се вземат, а ни стресират ... съзнанието вече не е свободно и спокойно и - ето прекрасни условия да се превърнеш в удобна машина за работа и потребление.
        Ако допуснеш навика страх – не можеш да останеш свободен и осъзнат, не можеш да изградиш хубав живот /Долче вита/ и спокойно да твориш онова, заради което ставаш сутрин /икигай/.    
       Чистата, спокойна и осъзната душа поддържа ред и здраво тяло, а в реда не вирее никакъв страх, дори от смъртта*.  Как става това /според мен/?
       Колкото и да си интелигентен и осъзнат – непрестанната медийна „кървава” информация ти влияе. За това, мисля, че          /1/ всеки сам трябва да спазва информационна хигиена – да избира какво да гледа и чете, с кого да общува,…         /2/ Колкото си по-осъзнат, по-аналитичен, по-самостоятелен в мисленето – по-трудно ще те уязвят душевните вируси /страх, песимизъм, черногледство, агресия, завист, …/.           /3/ Умението да се наблюдаваш и анализираш, умението да тълкуваш поведение и подсъзнание ** и спокойно да правиш необходимите промени *** е умение за смели и свободни души.               /4/ Мантрувай,  наложи си – независимо какво се случва – да запазваш равновесие, спокойствие, усмивка  -  това са първите тухли за хубав живот.        И  се ако научиш да отстояваш своята светлина, своята усмивка, своето спокойствие, …постепенно ще изчезнат страх и песимизъм – и ще започват да идват и други тухли на добрия живот – търпение, независимост, жизненост, решителност,  постоянство,  творчески импулс, …
         Ежедневно сме заобиколени от провокации, от 100 причини за безпокойство и страх,  и от 100 причини да бъдем щастливи и да се радваме на деня!   Всяка душа отразява онова, което съдържа в себе си!   И ние можем да я променяме!  
       Живота всеки ден ни проверява за  равновесие, осъзнатост, отношения... И реакциите ти днес, определят живота ти утре, кармата ти в този живот, душата ти … за винаги.
         
        Най-тъмно е преди зазоряване. За това зная, че този отруден и талантлив народ скоро ще получи заслужена карма        -       и ще виждам все повече усмихнати и спокойни хора,      и ще чувам колко са щастливи и позитивни,     и как се радват на живота.                                    Амин!

* За Фройд основния поведенчески нагон е секса.  Скромното ми /непрофесионално/ мнение, че страхът от смъртта, който е правопропорционален на големината на егото, е още по-силен и определящ.  А самия страх от смъртта намалява и изчезва с развитие и реализиране на мозъка, на съзнателността. 
**  Нашето подсъзнание е като езеро, в което потъва всяка информация и там, долу тя продължава да води свой живот.  Всеки човек, когото сме срещнали е там /и той там „прави нещо”/,  всяка дума,  която сме чули/казали е там и тя не спира да отеква като ехо.  Тук се раждат фобии и комплекси, и ако не се научиш да ги „чуваш”,  променяш,  контролираш – те ще го направят с теб.
***  Менталните трансмутации на Хермес са друга, дълга тема.  До тогава – прочети „сакрална истина 2”  

                                https://www.youtube.com/watch?v=E299MbBIUtM

Коментари

Популярни публикации от този блог