Има ли Уроци в този живот? 

       Ние не решаваме нищо важно в този свят. Идваме малки, недооформени, недоосъзнати, хаотични и понякога си отиваме пак такива.  Не решаваме дали да се родим, в какво тяло ще влезе душата ни, с какви гени, сред какви хора, етнос, държава,…  От гамета, ставаме фетус и под диктовката на програмите /изразени материално в ДНК/ тялото се оформя само – без наше участие. И колкото сме по-нисши, толкова сме по-зависими от света, от инстинктите, от средата, от културата около нас, от себе си, …   от програми,  холограми,  архетипи,….     Тази позиция ни подсказва само едно – не сме тук за да откриваме топлата вода, квантовата механика, гравитационните вълни /не че  е лошо/.   Нито сме тук за да живеем  като животни, защото ако беше така, не би ни трябвал толкова мозък, нито това съзнание, тази сложна енергийна система....  

    Онези, които осъзнават сложността на света, на биологичните ни тела, на духовната ни структура,  веднага биха предположили защо сме тук.      
     Дълбаенето в удоволствия, в кулинария, в политика, в битовизми,… са части от  Илюзията* на материалния свят - илюзия, която отнася слабите души по течението на стихиите /египетска митология/.

   Ние сме безсмъртни души в тежко, гъсто блато! Колкото по-усърден си, по-надъхан, по-емоционален,… към този свят – толкова повече потъваш.  /и старите китайци, и будистите са го измисли ли - У уей, дзочан,.../.   Та, на фона на  „всичко ти е дадено от до”,  логично е да се питаш каква е твоята роля, какво е най-благоразумно да направиш, когато имаш всичко наготово.

    Ако създадеш  самостоятелен компютър – едва ли очакваш той да те опознае напълно, да ти дава акъл, да те изследва с лупа, да променя битието ти,… тези неща ги можеш и сам, при това много по-добре.  Ако му дадеш и пространство, толкова голямо, че милиони години да не може да го обходи и да не може да влезе във всички комбинации -  това подсказва много усилия и  мотив.  И моето предположение  - „защо  сме създадени и сме тук?”, колкото  и опростено да звучи е следното:

1.            Да се радваш на живота всеки ден, да си благодарен за всеки, когото си срещнал, на малките красоти, на онова, през което преминаваш, колкото и дребно да е ...   да си щастлив от всяка малка „светлина” в живота си.  Звучи просто и лесно, но съм се убедил, че умението да си умиротворен, винаги позитивен, да поддържаш високи вибрации, да си Щастлив, да се Радваш на живота – е привилегия на силно волеви, на извисени, на осъзнати души.

2.        Да си научиш урока.  Някъде писах, че поради  структурата си  душата е като снежинка – уникална.  Всяка душа има свой профил, своя „комбинация”, своя специфична вътрешна подредба /тъй като всеки контакт, обмен, всеки импулс – я променя непрестанно към безброй вътрешни конфигурации/.  Тя, душата е била в латентно състояние и „Аз давам възможност на всяка жива душа да се роди”/Кришна/.   За да „активира” една душа и да я „завърти” в тази утроба /Вселена/, Архитекта  е установил нуждата тази потенция да промени нещо в структурата си т.е. да получи и премине успешно подходящия урок.   Съзнателната личност търси в средата, в която е попаднал, в живота, който е изградил, в родители, деца, роднини, среда,…. някаква поука.  От всяка ситуация,  в която съдбата ни поставя, от всеки инцидент, от всеки контакт  -  търси духовни дивиденти!   И колкото по-интелигентен е индивида, толкова повече уроци извлича през годината… и колкото повече уроци научава и те го променят, толкова вероятността да изпълни своята функция тук се увеличава.  А още по-умните наблюдават уроците и на другите и шлайфат душата си като бисер в мида.  Те /и образно казано/ гледат през очите на човека до себе си,  съпреживяват емоциите му,  отиграват реакциите му,  опознават душата му и нейните нужди и уроци. …  Около нас ежедневно валят уроци – всички са ни полезни, а някои от тях са ни животоспасяващи,  защото „дърво, което не дава плод, отсича се и се хвърля в огъня”.

3.        Естествена  функция в  живота на  осъзнатата, подредена, спасена душа е да твори.  Целта е „ живата душа да стане животворен дух”!  Душата по природа трябва  да сияе, да се променя, да се въздига, да търси и намира  еволюционни пътеки водещи към Извора.  И тя това го може, когато стане „творяща”.  И продуктите на душата ни са многообразни, творчеството й е във всеки един миг.  Всяка усмивка, всяка мисъл, дума, изречение, поглед, емоция, … са продукти на душата ни. Колкото значима е Теорията на относителността, толкова значима е и любовта към ближния, позитивизма и добронамереността.    Творчеството на душата е просто израз на съзнателност от по-високо и по-отговорно ниво.    По-Отдадените превръщат живота на душата си и нейните продукти в „изкуство да живееш осъзнато и полезно”.

    

     Умението и  желанието да си задаваш въпроси, които някои приемат за отвлечени или абстрактни е умение да мислиш „над биологичното”.   Ако преминеш през този живот без въпроси и отговори е живот на ниво овца, коза, магаре,…  А докато  питаш и  се луташ – Радвай се на живота, научи своя Урок и Създавай светлина, ред, красота по някакъв свой, уникален начин.

* Илюзията е нормална реалност, за онзи, който живее вътре в нея. Когато е в нея, той нито вижда,  нито разбира алогичноста й, още по-малко подрежда нивата й /които достигат до икономика и политика дотолкова, че те, двете, вече не могат да съществуват успешно без нея/. Потъналия в илюзия задължително става суетен, сребролюбец, егоцентрик, алчен,... изпитва страх, егоизъм, нихилизъм,...  Потъналия в илюзия гради съзнание за "отделност", за /същностно/ различие и ... така  убива емпатията, а  невежеството му ражда враждебност  и ето сърцевината на голяма част от проблемите на човешкото общество.  Човекът на илюзията е човек с по-ниско, слабо съзнание и ... той удобно живее в някакво свое "безвремие".