Его
Човек иска да е щастлив, да се реализира
адекватно, да намери любовта, да успее, да открие подходяща среда, да бъде
разбран, оценен, харесван,… И когато това евентуално не се случва, той намира
лесно и удобно обяснение – света или другите са виновни. И ако с времето нищо не се промени, човека
става негативен, отчаян, черноглед, агресивен,… Този външен и вътрешен
конфликт, този модел на живот, започва още от детството и корена му се нарича
Его.
Кога и за кого казваме, че има или гради силно его? –
Когато всички мисли и планове са свързани само и единствено
с него.
Когато неговите желания са най - важни.
Който не поема отговорност за чувствата, емоциите, които е породил в другите.
Който търси и намира конфликта около себе си.
Който лесно се обижда /изтъняло астрално тяло/ - лесно раним и респективно – свива се "като охлюв".
Когато приема всичко твърде лично.
Когато формира свой кръг, който
прогресивно се стеснява, докато остане сам.
Когато го интересува само онова, което е свързано с него и дори не може да чуе едно изречение, което
не го касае лично – нито мислите, нито думите, нито живота на другите.
За него най-важно е онова, което
мисли, казва, прави и другите грешат.
Неговото дете, кола, чорапи – са уникални и неповторими , и „въобще не ми хвали
другите, ти” Силната връзка със самия
себе си води до страхове, грижи, опасения, съмнения, мнителност,… Човека на
егото се занимава неминуемо с клюки,
интриги, защото така оцелява по-лесно
Човека на егото може да стане и обиден
отшелник, ако няма силата да се пребори със средата или няма друга вътрешна
опора по-силна от външното налягане.
Егото
гради свят от тухли на всяка, от които е записано името, емоцията, напрегнатия
почерк на самодоказване – никъде няма и помен от хората или света , който
го заобикаля.
Егото не понася загубата. То позеленява от яд, дори, когато е паднало на ... табла.
Егото
е затворил вратите на своята крепост и не излиза от там за да прояви интерес
извън себе си, за да помогне безкористно, за да подкрепи някого дори с усмивка.
Силата
на егото е обратнопропорционално на количеството безкористна жертва, която е
готово да даде. Принципно егоиста не може да бъде полезен и приятел на никого, освен на себе си.
Егото
е пътека навътре, но не към Бога в себе си, а към себето, към малкия аз, който
е изместил центъра на света.
Човекът на егото много често започва изреченията си с "аз", с проникновенно обяснение за своя характера, за това какво харесва и не харесва, какво обожава и какво отрича, за "неговата" зодия ... и в тези изречения присъстват думи като : невероятно, ужасно, абсолютно, уникално, ... има много "най-".
Човекът на егото много често започва изреченията си с "аз", с проникновенно обяснение за своя характера, за това какво харесва и не харесва, какво обожава и какво отрича, за "неговата" зодия ... и в тези изречения присъстват думи като : невероятно, ужасно, абсолютно, уникално, ... има много "най-".
Егоцентрика прилича на жива клетката със своя посока, която спира да контактува с организма и така се изражда до ракова.
Как се развива егото? – Големия град е противоестествена среда и
провокира разделение, състезание, умора … все силна хранителна среда за егоизъм
и егоцентризъм*. Ако прибавим борбата за насъщния, грижите около оцеляването ,…
отново „неприродни” и неестествени напъни на съзнанието ни достигаме до условия, предполагащи оскотяване, а то неминуемо с инстинктивен импулс се „завърта” навътре, към себе си, към
грижите си, към „своето” си **. Семейството е люпилнята за егоцентриците, егоистите, материалните хора - те това са видели от тати, от баба.... Преди години, когато едно от децата ми роди й казах "може да се случи да нямате с какво да го нахраните, но по-важно е то винаги да усеща любов". Детето, което расте с любов и вижда добродетели става Човек.
Изход - Преди година
ми беше влязла „муха” в главата – че има
вероятност голяма част от хората да не са хора. След това намерих потвърждение
в Големите, стари книги. После намерих и други книги – оказа се, че за няколко руски
автора – това е стара новина. Ще ми се
да не зачеквам тая тема, дори ще я игнорирам въобще. … Та когато пиша за спасение на душата, за Бог,
за конструктивни промени в съзнанието, за его – в името на един по-добър свят ,… не
очаквам това да е интересно на всички. Ако си от ония 15%, които по разбираеми житейски причини са изпуснали егото, но желаят да бъдат нормални, развиващи се,
спасени души – ето моя вариант „как да го надживеем”:
- Има светлина,
любов, живот извън нас … и те са точно толкова важни и ценни, колкото тези
вътре в нас
- Нищо на този свят
не трябва да задълбава като твърде лично
- Ако посееш
позитивизъм, дори насила, той пак пониква и ако опазиш градинката си от
плевелите на негативното, то светлината, която ще намери живот в теб ще стопи
егото.
- Всички имаме
еднаква стойност в очите на Твореца т.е.
няма нито една причина на теб да се случва най-гадното, нито ти да си
най-хубавия и да вървиш по главите на другите. Ако приемеш това, ще приемеш и
отговорно и положително отношение към всеки, /независимо какво мисли за теб,
независимо дали те харесва, …./
- Дълбаенето в
суетата, в грижите, в материализма е благоприятно условие за развитие на егото***. Има някаква форма на рационална безгрижност /която решава математиката на деня
спокойно с две мозъчни клетки, а с другите се радва на живота / и тя е някаква
възможна пътека навън, към разгръщане.
- Всеки страх е
израз на активирано его. Ако вложиш ум и разнищиш причините за страха, ако стигнеш до безсмислието му или решиш проблем … ще направиш важна крачка към един по-добър и спокоен живот.
- Всеки ден благодари /освен за живота и здравето на хората около теб/, но и за хората, с които съдбата е решила да те срещне. И нито те са уникални, нито ти, но Живота е решил, че това са героите в твоя филм. Ама дали са добри с теб или не, дали са далеч, близо, или вече са си отишли - благодари от сърце! Отвори сърцето си за хората, които срещаш, избутай назад "великите" си критерии и изисквания, и приеми всички и всичко такова, каквото е - приеми го с благодарност и като шанс да бъдеш щастлив, заедно с всички останали.
- Приеми, че не можеш да бъдеш щастлив сред нещастни, богат сред бедни, здрав сред болни. Това кармично, енергийно, чисто човешки ... е невъзможно.
- Когато държиш единствено на себе си - не можеш да прощаваш !
- Когато държиш единствено на себе си - не можеш да прощаваш !
- Ако се отърсиш от стягащата, ограничаващата хватка на егоцентризма - очудващо, но ставаш по-смел и виждаш повече пространство да се реализираш.
Заключение - Разумния човек се променя! Ако усети, че е
твърде чувствителен, че е излишно напрегнат около своите нужди, че става
песимист и гради страхове, … той знае, че тази посока не води към нормален
живот. Разумния човек вижда грешките си и ги трансформира в нови, позитивни
качества. И го прави спокойно, без напън.
Ако е тънкообиден – разнищва причината за това, разбира я, взема решения
и става по-смел, по-обективен, по-общителен. Той знае, че света няма да се
промени и сигурно пак ще го нарани, но ... ще се промени Вътрешния човек, който
по-отвисоко, по-достолепно ще реагира и ще направи крачка към по-светла и
безкористна личност. Егото е във всеки
един от нас – под различни форми, в различни количества. Света не е само работа
и ядене и ако всеки направи съзнателна стъпка към Алтруизъм и внимание към
другия, към по-малко корист и страхове … всички печелят.
* преди 15г взех вила в едно село и още първата седмица видях нещо, което е немислимо в големия град - почти цялото село се събра и до обяд сменихме покрива на един комшия. Беше весело, приятно и впечатляващо за мен, градския човек.
*** Егото е най-пряката линия за манипулация и неговото количество е обратнопропорционално на нивото на съзнание.
P.S.: Едно
от нещата, които трябва да направиш, ако си решил да успееш /без значение в
материалния или в духовния свят/ е да
стоиш далеч от хората на егото, на тясната кройка, на стесненото от
егоцентризъм умствено пространство,…хората около, които се върти света, които
държат само на своето, чуват само себе си, … на които всичко им е ясно, които
повтарят като свещени думите на дядо си, на баща си, … които говорят „аз съм
такъв човек”,… ”моят характер е еди-какъв си”,… „аз не мога без”,… Ниското съзнание, бедната ценностна система,
голямото его са лошо и заразно обкръжение! Но и оглеждай често думите, мислите, действията си и когато понякога откриеш и в себе си фрагменти от това тясно, его съзнание – чисти, защото мозъка,
съзнанието трябва да стават все „по-широки”, да достигат все по-високо, …….. към повече толерантност и самоосъзнаване!
През животите
си ще срещаш същества с много ментални и
технически възможности, с много предмети, с невероятни коли или космически
кораби, но не забравяй, че нищо от това все още не може да потвърди широко
съзнание, дълбока сърдечност, изградена духовност. ……. А
ако някога по-напреднали същества слязат
на земята за „да те спасят” как ще ги познаеш? Нали тяхната кройка, колкото и да е тясна и
користна е много, много по-широка от твоята?
…. По светлината! Доброто
същество, широкото съзнание, „добронамерения” мозък,... всичко това се вижда в очите, в движенията, в
думите,... като естествена вътрешна светлина.
Ако я няма – каквото и да ти обещава, каквото и да те предупреждава – не
вярвай!
..аз съм безсърдечна,неблагодарна,агресивна,егоцентрична кучка без граници!..и въпреки това, мога ли да имам духовен живот и медитативен ум..без нужният трансформиращ/трансфигуриращ пропуск..да речем към просветление..Защо трябва да бягаме/отричаме природата си!?..и се залъгваме,че сме други..
ОтговорИзтриване