Его  

      Човек иска да е щастлив, да се реализира адекватно, да намери любовта, да успее, да открие подходяща среда, да бъде разбран, оценен, харесван,… И когато това евентуално не се случва, той намира лесно и удобно обяснение – света или другите са виновни.   И ако с времето нищо не се промени, човека става негативен, отчаян, черноглед, агресивен,…  Този външен и вътрешен конфликт, този модел на живот, започва още от детството и корена му се нарича Его.

                             Който е добър само за себе си, не е добър за никого. — Волтер

Кога и за кого казваме, че има или гради силно его? –    

Когато всички мисли и планове са свързани само и единствено с него.      

Когато  неговите желания са най - важни.   

Който не поема отговорност за чувствата, емоциите, които е породил в другите.  

Който търси и намира конфликта около себе си.    

Който  лесно се обижда /изтъняло астрално тяло/ - лесно раним и респективно – свива се "като охлюв". 

Когато  приема всичко твърде лично.  

Когато формира свой кръг, който прогресивно се стеснява, докато остане сам. 

Когато го интересува само онова, което е свързано с него и дори не може да чуе едно изречение, което не го касае лично – нито мислите, нито думите, нито живота на другите.

За него най-важно е онова, което мисли, казва, прави и другите грешат.

Неговото дете, кола, чорапи – са уникални и неповторими , и „въобще не ми хвали другите, ти” Силната връзка със самия себе си води до страхове, грижи, опасения, съмнения, мнителност,… Човека на егото се занимава  неминуемо с клюки, интриги, защото така оцелява по-лесно 

Човека на егото може да стане и обиден отшелник, ако няма силата да се пребори със средата или няма друга вътрешна опора по-силна от външното налягане.

Егото гради свят от тухли на всяка, от които е записано името, емоцията, напрегнатия почерк на самодоказване – никъде няма и помен от хората или света , който го заобикаля.

Егото не понася загубата. То позеленява от яд, дори, когато е паднало на ... табла.

Егото е затворил вратите на своята крепост и не излиза от там за да прояви интерес извън себе си, за да помогне безкористно, за да подкрепи някого дори с усмивка.

Силата на егото е обратнопропорционално на количеството безкористна жертва, която  е готово да даде.  Принципно егоиста не може да бъде полезен и приятел на никого, освен на себе си.

Егото е пътека навътре, но не към Бога в себе си, а към себето, към малкия аз, който е изместил центъра на света.
Човекът на егото много често започва изреченията си с "аз", с проникновенно обяснение за своя характера, за това какво харесва и не харесва, какво обожава и какво отрича, за "неговата" зодия ...  и в тези изречения присъстват думи като :  невероятно, ужасно, абсолютно, уникално, ... има много "най-".

Егоцентрика  прилича на жива клетката със своя посока, която спира да контактува с организма и така се изражда до ракова.

Как се развива егото? –   Големия град е противоестествена среда и провокира разделение, състезание, умора … все силна хранителна среда за егоизъм и егоцентризъм*. Ако прибавим борбата за насъщния, грижите около оцеляването ,… отново „неприродни” и неестествени напъни на съзнанието ни достигаме до условия, предполагащи оскотяване, а то неминуемо с инстинктивен  импулс се „завърта” навътре, към себе си, към грижите си, към „своето” си **. Семейството е люпилнята за егоцентриците, егоистите, материалните хора - те това са видели от тати, от баба....   Преди години, когато едно от децата ми роди й казах "може да се случи да нямате с какво да го нахраните, но по-важно е то винаги да усеща любов".  Детето, което расте с любов и вижда добродетели става Човек.

Изход -  Преди година ми беше влязла „муха” в главата –  че има вероятност голяма част от хората да не са хора. След това намерих потвърждение в Големите, стари книги. После намерих и други книги – оказа се, че за няколко руски автора – това е стара новина.  Ще ми се да не зачеквам тая тема, дори ще я игнорирам въобще. …  Та когато пиша за спасение на душата, за Бог, за конструктивни промени в съзнанието, за его  –  в името на един по-добър свят ,… не очаквам това да е интересно на всички.   Ако си от ония 15%, които по разбираеми  житейски причини са изпуснали егото, но желаят да бъдат нормални, развиващи се, спасени души – ето моя вариант „как да го надживеем”: 

 -   Има светлина, любов, живот извън нас … и те са точно толкова важни и ценни, колкото тези вътре в нас

 -   Нищо на този свят не трябва да задълбава като твърде лично

 -  Ако посееш позитивизъм, дори насила, той пак пониква и ако опазиш градинката си от плевелите на негативното, то светлината, която ще намери живот в теб ще стопи егото.

 -   Всички имаме еднаква стойност в очите на Твореца  т.е. няма нито една причина на теб да се случва най-гадното, нито ти да си най-хубавия и да вървиш по главите на другите. Ако приемеш това, ще приемеш и отговорно и положително отношение към всеки, /независимо какво мисли за теб, независимо дали те харесва, …./

 -    Дълбаенето в суетата, в грижите, в материализма е благоприятно условие за развитие на егото***.  Има някаква форма на рационална безгрижност  /която решава математиката на деня спокойно с две мозъчни клетки, а с другите се радва на живота / и тя е някаква възможна пътека навън, към разгръщане.

 -   Всеки страх е израз на активирано его. Ако вложиш ум и разнищиш причините за страха, ако стигнеш до безсмислието му или решиш проблем  … ще направиш важна крачка към един по-добър и спокоен живот.

 -    Всеки ден благодари /освен за живота и здравето на хората около теб/, но и за хората, с които съдбата е решила да те срещне. И нито те са уникални, нито ти, но Живота е решил, че това са героите в твоя филм. Ама дали са добри с теб или не, дали са далеч, близо, или вече са си отишли - благодари от сърце!  Отвори сърцето си за хората, които срещаш,  избутай назад  "великите" си критерии и изисквания, и приеми всички и всичко такова, каквото е - приеми го с благодарност и като шанс да бъдеш щастлив, заедно с всички останали. 

 -   Приеми, че не можеш да бъдеш щастлив сред нещастни, богат сред бедни, здрав сред болни. Това кармично, енергийно, чисто човешки ... е невъзможно.
  -   Когато държиш единствено на себе си - не можеш да прощаваш !

 -   Ако се отърсиш от стягащата, ограничаващата хватка на егоцентризма - очудващо, но ставаш по-смел и виждаш повече пространство да се реализираш.

Заключение  -   Разумния човек се променя! Ако усети, че е твърде чувствителен, че е излишно напрегнат около своите нужди, че става песимист и гради страхове, … той знае, че тази посока не води към нормален живот.     Разумния човек вижда грешките си и ги трансформира в нови, позитивни качества. И го прави спокойно, без напън.  Ако е тънкообиден – разнищва причината за това, разбира я, взема решения и става по-смел, по-обективен, по-общителен. Той знае, че света няма да се промени и сигурно пак ще го нарани, но ...  ще се промени Вътрешния човек, който по-отвисоко, по-достолепно ще реагира и ще направи крачка към по-светла и безкористна личност.    Егото е във всеки един от нас – под различни форми, в различни количества.   Света не е само работа и ядене и ако всеки направи съзнателна стъпка към Алтруизъм и внимание към другия, към по-малко корист и страхове … всички печелят.

                            Коренът на всички злини е егоизмът. — Майка Тереза

* преди 15г взех вила в едно село и още първата седмица видях нещо, което е немислимо в големия град - почти цялото село се събра и до обяд сменихме покрива на един комшия. Беше весело, приятно и впечатляващо за мен, градския човек.

** / и от фаза оскотяване, преминаваме към следваща фаза - затворен навътре енергиен торос, линията, след която може би говорим за нехора/.

*** Егото е най-пряката линия за манипулация и неговото количество е обратнопропорционално  на  нивото на съзнание.

P.S.:  Едно от нещата, които трябва да направиш, ако си решил да успееш /без значение в материалния или в  духовния свят/ е да стоиш далеч от хората на егото, на тясната кройка, на стесненото от егоцентризъм умствено пространство,…хората около, които се върти света, които държат само на своето, чуват само себе си, … на които всичко им е ясно, които повтарят като свещени думите на дядо си, на баща си, … които говорят „аз съм такъв човек”,… ”моят характер е еди-какъв си”,… „аз не мога без”,…   Ниското съзнание, бедната ценностна система, голямото его са лошо и заразно обкръжение!    Но и оглеждай често думите, мислите, действията си и когато понякога откриеш и в себе си фрагменти от това тясно, его съзнание – чисти, защото мозъка, съзнанието трябва да стават все „по-широки”, да достигат все по-високо,   ……..   към повече толерантност  и самоосъзнаване!

     През животите си  ще срещаш същества с много ментални и технически възможности, с много предмети, с невероятни коли или космически кораби, но не забравяй, че нищо от това все още не може да потвърди широко съзнание, дълбока сърдечност, изградена духовност.     …….      А ако някога по-напреднали същества слязат  на земята за „да те спасят” как ще ги познаеш?   Нали тяхната кройка, колкото и да е тясна и користна е много, много по-широка от твоята?   …. По светлината!  Доброто същество, широкото съзнание, „добронамерения” мозък,...  всичко това се вижда в очите, в движенията, в думите,...  като естествена вътрешна светлина.  Ако я няма – каквото и да ти обещава, каквото и да те предупреждава – не вярвай!