Комуни, екоселища, родови имения…..

     Все повече хора, особено млади, мечтаят да избягат някъде,…сред природата,… да заживеят спокойно и щастливо до гората, да напуснат Матрицата и лудия свят.

     

Миналата седмица изгледах 50ина клипа за хора бягащи от системата, „хванали гората”.  Попрочетох малко по темата.  Обходих в нета множество комуни – наши и чужди.   Харесах целия този еко-хъз, това бунтарство, този идеалистичен импулс към природата.    Но ….  видях, че само 2-3ма са постигнали равновесието между свобода и удобство.   Само 2-3ма видимо са успели в бягството си, запазвайки разумен баланс между работа и почивка, между мизерия и  нормална хигиена,…       Когато къщата, нивата, обора бяха спретнати – хората говореха за къртовска работа от тъмно до тъмно. Когато се виждаха светнали и щастливи очи, около тях беше нездравословна кочина в недозамазан хамбар с две щайги картофи.   Няма лошо!                     Просто и двата варианта са логически и здравословно краткотрайни.    

      И защо става така, а не разумно-балансирано?   Отговарям си сам – по две причини!    

1. Тази решителност да се отделиш от света, от неговата култура, „справедливост”, доживотно бачкане, понякога е толкова голяма и емоционална, че като махало отива в другата крайност, където се отрича всичко свързано с цивилизацията. Смяташ, че пари, чиста баня, техника, електричество,… са символи на Матричния свят.   И влизаш в палатката, в конюшнята, в караваната с две красиви и сополиви деца.  Тази престъпна наивност /и младежка безотговорност/ би трябвало да изчезва, може би след първата година.

2. Отивайки сред природата очакваш, че тя или съдбата ще те насочат какво и как да правиш т.е. тръгваш да живееш на село неподготвен, без дългосрочен план, без предварителна организация, … Има още множество подробности, които не се виждат предварително – собственото ни здраве, техника на препитание, биохимия, спецификата на района и …най-вече момента „приход-разход”.    

      Прескачам пълния си анализ на това разбираемо „еко-бягство” и  преминавам към моето лаконично обяснение „как да живеем нормално извън системата?’ с надеждата да спестя време, главоболия, недоразумения на всички ония прекрасни млади хора, които така или иначе са решили да се пробват в този експеримент.

                                       Условия за съществуване на комуна : 

а/ пресметнах, че точната бройка за формиране на комуна е между 6 и 8 човека. Не става с двама, а с 20 става нещо друго. Освен това  подходяща възраст за начало на събитието е за между 20 и 40 годишни, здрави физически и психически /да не уточнявам защо – ясно е/.  И тези хора освен дух за забавления, трябва да имат две задължителни съставки за успеха -  информация /как се сади, кога се плеви, как се подрязват овошки, как се маже стена,…./ и  организация, хронологичен план.

б/ собствена къща и достатъчна според целите земя - и ако е възможно отделните двойки да имат отделни къщи в махалата /това би премахнало много недоразумения/

в/ постоянна вода и път /, но повече от 35-40км от голям град е проблем/   

г/ собствена енергия :  отопление на дърва, готвене на дърва и газ, осветление с панел за лед-лампи или луминисцентни и т.н.. Но задължително жицата към енергото да си остане /за всеки случай/.

д/ собствена храна –  овошки,  зеленчук,  мед,  ядки,  билки,  подправки,  …  и консервиране,  сушене,… както и  животни за месо, мляко, яйца, сирене,…

е/ събирачество – гората е пълна с ядки, плодове/шипка, боровинка, къпина, ягода, черница,…/, корени /глухарче, троскот, репей, аир,…/, цвят /акация, липа,…/, листа /коприва, лобода, спанак, глухарче, тученица, иглика, …/  и познаването, и използването им са важна част от живота на една сериозна комуна.

ж/ производство /или услуга/.  Когато младите се качат в планината си представят, че времето спира и е нестихващ „безмитен” купон. Но на втория месец започват да изплуват една по една цифрите наречени неизбежен разход /данък за къща, транспорт, телефон, интернет, ремонт, здраве, битова химия, елементарна техника – от лопата до косачка, прости консумативи – от вилица до батерии за дистанционно и т.н., и т.н.. /.  Ако комунарите не са богати наследници или рентиери, все някога ще им се наложи да  платят малките и редовни разходи с пари от свой труд.  За целта още преди да започнат своя поход сред природата, трябва да са решили момента с малките разходи.  И ако са намерили пазар, значи ще произвеждат /примерно/:  хамаци, кошери, сапун, мед, билкова козметика, храна – растителна, животинска, дърводелство, туризъм, билки, … предлагане на труд и т.н..  И при наличната организация може да се открие баланса между работа /4часа/ и почивка , както и счетоводния баланс – да се продаде  /на пазара, в нета,…/ навреме повече продукт от предвидения годишен разход.

з/  Нет или  телефонна връзка между комуните в региона  – за натурална и информационна размяна.

и/  Да не се губи на 100%  връзката и достиженията на  цивилизацията – интернет, телефон, „нормална” вътрешна баня, лекарства, образование, … най-общо казано – информация, хигиена и здраве.  Всяка крайност е вредна!     /не на последно място - преди да се тръгне към това приключение би било разумно да се скъта в банка някой лев, та, ако нещо не се получи - да има варианти назад!/.

     Преди 30ина години попитах баба Ванга дали мога да направя такава комуна. Отговора й беше отрицателен, каза: " не можеш да събереш и трима души, които мислят еднакво".  Но с годините не загубих желание за близост с природата, за относителна самостоятелност, за бягство.  Смятам, че всеки млад човек, който иска – може да опита. Ако не нарушава семейни, морални, човешки закони, а има желание да излезе извън системата – да го направи. Или ще добие кратка опитност и красиви спомени, или ще успее да заобиколи Матрицата по своя си начин.     

                        Надявам се с тази страница да  ви бъда полезен!