Представям си Коледните празници -  събират се близки хора и пеят заедно, чуват се стари приятели, канят се комшии на приказки с кафе и баница. По Коледа, Великден, Гергьовден,… имаш приятен повод да позвъниш на всички, които смяташ за „свои хора” и да им пожелаеш от сърце всичкото добро на света. Говорите си сериозно за съкровени и важни за вас неща…     

     

     Реалността по Коледа! От три дни се опитвам да паркирам пред някой Мол /да  купя бонбони / … трудна мисия. Суматоха от коли, пазарски колички … всички пазаруват и то сериозно!  С всяка година мизата се вдига!  Една позната разказа за писмата до Дядо Коледа от детската градина -  два дрона, един лаптоп, три таблета, айфон и …  другите неща не ги разбрах.

     И докато се опитвам да преживея романтично поредния християнски празник, си спомних за един  проповедник евангелист от Русе, който преди години /40 ина/ ми казваше: „… да знаеш, един ден, ще има болест по парите”.  Мислех си наивно, че по банкнотите ще има вируси! … Не било по банкнотите! Не било вируси!

    Пиша това с интерес към променящото се мислене и ценности!

    Има нови и внушени инстинкти към т. нар. религиозни празници. Вече не се говори кой, защо, кога, дали,… е възкръснал, какво значи това и т. н., а се говори единствено за подаръци и ядене. Всички празници са се превърнали в кулинарни вакханaлии. Всички религиозни ритуали /половината езически/ са станали чудесен повод да се утвърдят консуматорските ни навици. Прасета, агнета, питки, яйца, … и какво ли не  се свързва автоматично с някакъв важен ден.  Учим се взаимно, учим и децата си да получават материални дрънкулки /срещу послушание – удобно възпитание за обществената матрица/. Повечето хора свързват обичаите, традициите, ритуалите единствено с отрупана маса.

    За нашето „финансово” внимание се надпреварват много фирми от кулинарията, козметиката, играчките, техниката,… и докато се пеним как искаме да преборим и сменим Матрицата … с неистовото пазаруване захранваме същата тази Система  и елементарните си желания. Може би остарявам, може би съм идеалист, но това тичане по магазини, това ядене, тази суета, това първично захранване на сетивата … не ми изглеждат нито християнско, нито нормално.  А липсата на елементарен интерес или познание около повода /Рождество, Стефановден, Успение, …, Байрам, Рамазан, … Йом Кипур,…/ само ми внушава, че живея във време, в което яденето е на първо място, на второ и трето са … подобни биологични неща и … така до десето.

     

       И отново ...  моята представа за Коледа – Отивате на гости! Докато стане кафето, пеете нещо по повода, дори и фалшиво. Докато се приготвя баницата си разказвате „премеждията” от изминалата година, а докато тя/баницата/ се пече във фурната някой разказва, как с Рождество започва намеса в съзнанието и кармата на тази цивилизация. Как Христос променя културата ни на мислене и поведение, обещава спасение на душите, разкрива мистерии недостъпни за простолюдието, обяснява какво е Небесно Царство, променя историята, социалната структура и политическата картина … няма значение дали го приемате за реален или не. Друг разказва как  99% от великите умове са били повлияни от Него /мога да напиша стотици техни цитати*/. … Дори една дума в тази посока на празника … и той, празника ще добие реален вкус, без значение дали 25 декември е точната дата, без значение дали сте религиозни или просто се надявате Някой да е помислил за вас.

     Но ако усещаме празниците само с портмонетата и стомаха си,  а не със сърце, усмивка, добра дума, благодеяние, капка религиозно чувство   …  значи ставаме по-примитивни, значи нещо се е объркало.

  

* „ Без Исус Христос човек затъва в пороци и нещастие"  Блез Паскал.