Живот пълен с желания ... ?

     Съвременната младеж упорито е тласкана към непрестанно задоволяване на желания, към нестихващи и безпаметни забавления редувани от работа. Суета, удоволствия, бачкане, дългове,...  в непрекъсната въртележка. Тази игра с техния живот е целенасочена и удобна за архитектите на системата, която наричаме Обществена Матрица. Тая люлка ни люлее всички още от детството и оформя в нас съзнателни и несъзнателни зависимости.

     И повечето от нас имат такива зависимости – от храна, ракия, хазарт, религия, от друг човек, от някаква фобия,…..

     Макар да се раждаме независими – средата започва от рано да ни набива ценности, учи ни да бъдем сигурни и щастливи като гоним някакво желание.  Дребното желание става силна емоция, .. тя формира биохимична пътека, повтарящите се нервни линии стават поведение, поведенческия модел става навик и полева /душевна/ зависимост. Както всички други промени, така и тази /зависимостта/ започва в главата.     

     Медиите отдавна са разбрали, че ако задоволят желанията ни, ако провокират емоциите ни – могат да ни продадат всичко. И вече младото поколение е „зарибено” да харесва и търси забавления, силни емоции навсякъде и на всякаква цена. Рекламите ни обясняват как ластичния клин ни прави щастливи, колко прекрасно  се чувстваме с новия шампоан, колко сме велики с новия автомобил … без значение дали имаме практическа нужда от тези неща. Рационалното е заместено с емоционално.    

      Най-популярен става този, който звучно, емоционално, патетично дава мнение … и важно да е силно,  чувствено, разтърсващо, а не дали наистина е вярно.  

     А и стигаме до там, че вземаме финансови или житейски решения не с лист и химикал /рационално/, а според това как очакваме да се чувстваме в новата кола на лизинг, в голямата къща на изплащане.

      Някои са зависими от пари, храна, коли, дрехи,…други от емоциите си и тези на хората, трети от мислите си…. Има зависимости от секс, етнос, възраст, общество,…и "обществото" не само възпитава и поддържа тези различия и привързаност, но дори ги смята за задължителни. Така желанията и зависимостите стават важен нюанс на нашата лична реалност. А най-голямата зависимост е тази от самия себе си, от голямото его и всички грижи свързани с него.

     Знам, че много от съвременните хора са влюбени в лъскавото, бляскавото, позлатеното, скъпото,... Знам също и че голяма част от хората нямат качеството да се променят, дори когато тази промяна може да опрости, да успокои или спаси живота им. От опит знам - някои хора ще умрат, но няма да променят навици, желания. Тази страница е за другата част от хората, ония които гледат отвъд удобното повторение, над постоянно и безпаметно забавление, над страха от промяна, над играчките, които все някой ще им продава, над Матрицата.      Ето моето мнение по темата:

       Където има нестихващи желания, там няма спокойствие и свобода.  

   Всяка зависимост поляризира душата, заробва я, държи я в Матрицата като катинар.  

    Зависимостта спира развитието, захабява волята, държи съзнанието на ниво – околна среда, отслабва адаптацията.  

      Зависимостта усилва егото, но намалява контрола ни над живота.

      Зависимостите, емоциите, желанията, които култивираме и записваме в душата си ще ни държат в свят на ниски и напрегнати вибрации. И колкото по-отчаяно подхранваме желания и зависимост, толкова по-усърдно вървим към неосъзнато саморазрушение.

     Човек трябва да бъде откровен със себе си и да разкодира всяка зависимост, която е приел в този живот, да я укроти, да започне да я контролира,... .  Ако гледа сериозно на тая мистична приказка - живот, ще отнесе тази тема към себе си и ще направи своите изводи и промени. Човека с богата душа, която приема за ценност,  ще направи така, че да няма зависимости, ще контролира желанията и емоциите си, ...  и ще бъде истински щастлив "безплатно и от само себе си". 

„ …. Благородната истина за причината за страданието – силното желание, което поражда прераждане, съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова, тоест желание за сетивно удоволствие, за съществуване, за несъществуване. Причината на всичко това е основното невежество. Това е причината за болестта, която трябва да бъде изкоренена.   Благородната истина за края на страданието – пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване и отделяне от него. Прекратяването възниква от щастието, което е свободно от страдание.    Това е целта, която трябва да бъде достигната. …”                                                                     извадка от Четирите благородни истини на Буда