Какво разбрах за богомилите / не само като история/?

       Началото започва с  Манихеийството от 3 век, което е комбинация от християнството и гностицизма /познание за света, човека,…/,  дуализма на Заратустра и Зурванизма,  херметизъм /причинност, аналогия, магия/,   платонизъм /идеи и реалност/  и   будизъм /прераждане/.            Последователите били  аскети – вегетарианци, които търсели в молитвите си Святия Дух за духовно си  съвършенство.                 

        Сирийци и арменци, прогонени на запад, носят манихейството на Балканите, но с едно по-радикално отношение към църквата, богатството и властта, които смятат за творения на Сатана - съгрешилия първороден син, създал нашия свят и човека. Наречени вече павликяни, те дори имали армия, за кратко държава  и често вдигали въстания.                   Тук, около Пловдив в началото на 10 век , свещеник на име Богомил приема и развива тази Реформаторска вълна.     Изгонени към Босна, Италия, Франция,... ги "поема" инквизицията, която ги избива в Каркасон и Монсегюр /не искам да коментирам  поредното свидетелство за „хуманизма” на църквата - историята е пълна със свидетелства за жестокостта на хората, които държат властта, сякаш нечовешки същности се проявяват чрез тях/.   И ето, че в XX век  Бялото братство и по-конкретно Петър Дънов се обявяват за техни продължители.            
            Не ме интересуват, обаче вярата им в прераждането, кръщене с ръкополагане и езотеризма, който присъства в някои техни ритуали /някои говорят и за Орфееви мистерии/, колкото самите хора - като носители на различна вяра, поведение и нов поглед към света.  

           Какви са тия хора – богомилите от 10, 11, 12,... век, как са живели, какво ги е мотивирало да жертват спокойствие, удоволствие и живот в един неприветлив, нехуманен, несправедлив свят?   И за кратък миг от моя живот ми се ще да почувствам вярата им, да преживея съдбата им, да доловя духовния им копнеж за един по-хубав свят. 

-          Обикновеният слушател/1/, вярващ/2/ и съвършен/3/ богомил е водил скромен, аскетичен живот, в много от случаите не се е женил, за да не пречи това на духовното му израстване. В един доста грубоват и примитивен свят той стриктно спазвал нравственост и … представете си, дори бил  вегетарианец.

-          Много преди евреите да получат човешки права в Европа /1791г/, много преди руските селяни да станат независими /1861г/, много преди жените в Америка и Европа да имат право да гласуват /1920г/, богомилите по нашите земи са дали пълно равноправие на своите жени и са втъкали философия за женската енергия в учението си. Повечето от църквите по света и до днес не допускат жените до свещенослужение. Говорим за 10-12 век, когато много от европейските държави още не са оформени като такива, а само са препускали на коне и са въртели мечове за да отсекат нечия глава.  Еманципация, 10 век!

-          Богомилите са първите реформатори. В учебниците пише ,че реформацията започва 1517 век, в Германия с Мартин Лутер. Но това е поредната историческа лъжа! Някак не е удобно да приемеш, че 4-5 века по-рано, този израз на прогресивно, критично, новаторско мислене се е случило в малка България. Още по-трудно се преглъщат фактите, че от тук е тръгнала писмеността, езика, приема на християнството и богослужение за славяните /примерно към Киевска Рус, 988г/.  Та, богомилите са първите реформатори, които открито са се обявили срещу /византийска/ църквата, срещу идолопоклонничеството, иконите , светците и техните мощи, ритуалите и обредите и … всички други източници на доход за църковната институция … нещо, което по-късно те, богомилите-катари ще заплатят с живота си.  Дали Ян Хус или Лутер не са се учили от богомилите и са „тръгнали” срещу индулгенциите и корупцията в католическата църква? 

-            Първото антифеодално въстание в света е това на Ивайло /1277/. Но не сме учили, че богомилите са били силни опоненти на държавността, най-вече заради явно изразената несправедливост при разпределение на права и доходи. Трябва да отбележим, че богомилите са имали съвсем друга социална позиция – тя се изразява в лозунга им „свобода, равенство, братство”. Това е била представата за държава, за ред, за справедливост на обикновения богомил – всички да са братя, да са равни и свободни … Средата на 10 век? 800 години преди французите да повторят тези думи в най-важната за тях и за демокрацията Революция. Мечтата си за Нова Социална Система, те /богомилите/ успешно реализират в своите общности.

-          Обикновените богомили, които мечтатели за по-справедлив свят, за директна връзка с Бога, имали и още по-големи цели. Те се молили 4 пъти денем, 4 пъти нощем за духовно усъвършенстване, за превръщането на човека-звяр в активна творческа слънчева сила. Ако човек е голям, колкото са големи мечтите му, тези хора - богомилите, явно са били твърде Големи, дори и по съвременните стандарти.

-          Много съм мислил и писал през годините за факта, че на българите като ген, като карма, като предразположение им е присъща духовността. Събирал съм десетки примери за българския талант и духовност, но Богомилите са изключително ярък пример за това.

-          Може да се пише много за тези хора, за техния труден живот, за гоненията срещу тях … съдбата им е била тежка, а мечтите големи. Срещу себе си са имали жестокостта и съпротивата на инакомислещите, на държавата, на църквата. Те са избрали пътя на израстването, на спасението на душата в свят на властолюбие, на злато, на суета. И макар това властолюбие и алчността да са извор на агресия, граничеща със садизъм /Монсегюр 1244г./, то мисля, че догматизма е по-големия проблем в човешката история и еволюция. В голяма част от хората той, догматизма съществува като комбинация от невежество, егоцентризъм,  жестокост, усещане за безпогрешност, липса на човеколюбие и прогресивно мислене, на търпимост и толерантност и т.н..                             Богомилите ми разказаха за скромния си живот и напредничавите си идеи, за жаждата си за равенство и усъвършенстване, за спасение на душата в един примитивен и агресивен свят. Но чрез тяхната история, съдба,  една мисъл не ми излиза от главата - мисълта, че все още манталитета на човека е същия, че все още съществува и управлява догматизма...може би  дори в ежедневието, в живота ни. А към тези мечтатели, новатори и мъченици - богомилите ... поклон! Но съвременния човек едва ли ще може някога да докосне мистиката на живота им, ревността на вярата им, цената на жертвата им...