Публикации

Изображение
                                                           Важните неща?        Реалността е проста: ние сме  красива генетична смесица в началото на  своята  еволюция. Образно казано - под нас е животинското, над нас е ангелското. И понеже процента “надолу” е по-голям от издигащите се, то историята ни е пълна с войни, амбициите ни с его, поведението ни с агресия, денят ни със суета, грижите ни с излишен битовизъм, ... и прочие.     Но  когато изплуваме от блатото на материята и започнем да се питаме: “как най-разумно да се преживее този свят”, започваме да ценим други неща, да виждаме други посоки, да навлизаме в по-светли ареали на действителността.. Ето подробности:  ...  този социум постепенно започва да ни подсказва, че е изграден върху състезателен, поведенчески /бихейвиоризъм/ и материален принцип. Този социум не подкрепя и не понася   пирамида от градивните ценности *.  ...   съвремието не ни подтиква към “ доказателства** и състрадание ” - каквито принципи изрази едно пленено
Изображение
                                                              Двете пътеки     Живеем в чудо ... Във Вселена съчетала в себе си различни  светове / материя, биология, разум, душа,... /.   В  Космос, в който  от атомите до галактиките има  хармоничен  /холограмен/  план, построил целенасочено енергийни структури /струни/ от “горе” за да създаде  поредното чудо, тук долу.  Има и висока стълба в мирозданието, и много “феномени” /напр. духа/  се спускат по нея  надолу за да оформят онова, което наричаме живот.  Демиурзи, отвъд нашето въображение се състезават благородно в невероятно сложен и  красив  творчески  процес  за да  могат  чрез генетични форми да хванат като в рибарска мрежа, и да “оживят”  енергията отвъд  /и скрита в тях/, която ние наричаме Бог.  Създават и  надграждат  форми*  в  търпелива  еволюция  за да опознаят своето Начало т.е. да схванат Математика, изписал с мислите /законите/ си световната книга.  И като за начало,  очакват съзнанията  да еволюират, да се освободят
Изображение
                                           7те  принципа  на  Хермес   и   душата       Когато Бог спуска свои милиарди аватари в „долните“ си измерения и пространства за да проучи и подреди същността си, Той не изпраща роботи, а живи самопроменящи се души. Докато едни от тях търсят своята комбинация за щастлив живот в материята, други изследват заложените картини в духовната си същност. И макар по различни пътища, всички осъзнати души искат от затворника Едмон Дантес да се превърнат в граф Монте Кристо. Но бягството към свободата става само по един тунел: спуснатата тук душа*, трябва да разцъфне от качеството на вътрешния си живот, ... трябва всичко в нея да се подреди**, ... Но докато се боричкаме с наложените ни отвън „важни“ неща на материалното ежедневие, въобще не достигаме до смисъла на битието. Много хора дори смятат въпросите: кои сме, защо и как - за безсмислица. И колкото по-навътре в материята са влезли, толкова повече и по-силни емоции ги тресат достатъчно
Изображение
                                                    Къде и как  започва свободата?    Заради генетичният произход /в основата на нашия нов и съзнателен живот все още стоят животински инстинкти/, медийната среда /почти всеки втори филм или новинарска емисия са изпълнени с оръжия, насилие, убийства,.../ и ниското културно, и еволюционно ниво – повечето хора са в онази внушена тъмна „зона“, в която съзнанието е по-близо до деструктивното, отколкото до щастието. Най-продаваният, рекламиран и масов продукт днес е информация, препращаща към стрес, страх или шопинг. Хората, с които се срещам всеки ден, в различна степен са повлияни от ниските вибрации, които по различни политически и икономически причини ни заливат отвсякъде. Все по-уверен съм, че живея в епохата на лъжата и алчноста /лично съм се убеждавал, че дори дребни факти, които се разпръскват като обществена информация – не са верни/. А какво да говорим за важните неща?/. И ако не пораснеш за да обобщиш, отсееш, ан
Изображение
                                                    Пренебрегнатата светлина       Душата се спуска от етерната си „утроба“ и в нея е заложено да се събуди, да се разгърне чрез истината и със собствена сила да се изкачи до своя светлинен  /духовен/  свят. Всички сме равни като дух, но ставаме различни като душа. Една душа става полезна за материалния свят, защото информацията е трансформиращата сила в това измерение. Друга, деполяризирана душа осъществява естествена връзка с фракталната си основа.  Първата става многоизмерен елемент от „хранителна верига“/йерархия/, втората става активна брънка от разширяващо се Световно съзнание. И подобно на света, от където идва /Параматма/, така и тук, в това квантово пътешествие, нашата душа достига и осветява своята неосъзната /потенциална/ част # за да могат идеите да станат форми, ... и т.н.,  и т.н..           Но какво означава това за нас сега?     Днес, докато пътувах по работа – задълбах в промените, които се привнася
Изображение
                                                                   Попитай душата!    Ако спреш по средата на пътя, ако притихнат мисли и желания, ако само за миг се издигнеш над земната суетня, ... няма да мине и минута от спокойното блаженство, което да не ти подскаже „колко безсмислени неща те вълнуват“. Имаш ли все още будна душа – няма как да не чуеш в гънките на вътрешната си тишина излишния шум на „внушените грижи“. Имаш ли още жива духовна светлина – няма как да не се питаш „кой го създаде, какво иска от мен?“.    Всички имаме грижи. Понякога ни се повдига от преработване и материални задачи. Понякога се предаваме. Но с годините все по-често ще „спираме“, „заглъхваме“, ще се „омиротворяваме“ за да чуем какво иска да ни каже пренебрегнатата душа. Ако не сме я продали – тя и  днес би ни казала, че има важни неща*, които можем да пропуснем /дали защото сме увлечени, зависими, подведени, излъгани, неосъзнати, ... /.  И в тишината на своята божествена същност, бихме д
Изображение
                                                              Избери реалност!       Цял ден ми се върти една мисъл. Докато гледам научни филми с комшията, докато съм на театър с жена ми, докато карам колата по тъмните улички, една мисъл става все по-реална и ме прави все по-щастлив.  Тя започва с физика, минава през правото ни за избор и стига до ... небето. И макар че се напълни с повечко наука, ще я разкажа тук постно и с две-три изречения.      Когато наблюдаваме електрони през процеп /известен научен експеримент/, те стават частици ... и ако схванем единната същност и квантовото преплитане, ще разберем как нашият дух оживява тялото, прави го реалност извлечена от виртуалността /и нейните програми, архетипи,.../. И докато оживява програмирани виртуални структури /тялото/, духът /чрез своя информационен балон – душата и нейните инструменти за връзка с по-нисшите измерения – тяло, мозък, сетива,... / получава своята заслужена посока. Той, духът е генет