Последни времена?
Финансовата и социална динамика на света, в който живеем става все по-голяма и обикновените хора не разбират промените. За тях света днес причинява повече стрес и толкова. От там градивната, позитивна енергия и дълбочинния анализ намаляват при повечето хора за сметка на емоции, импулси и его. А, ако няма ред и чистота в съзнанието, неизбежно идват болестите. И почти никой не разбира колко важно е: на къде насочваш вниманието /съзнание, енергия,.../ си, защото там е мястото на Бог, а не на страхове и илюзии. За това, вместо да разяснявам на близки и познати „пророчествата“ на Атали, Шваб, Харири,... за следващите 1-7 години, които биха ги хвърлили в безсмислен смут, предпочитам да предизвикам разговор за вътрешна сила, за вяра или находчиви идеи. Така и тук! Вече е ясно, че света е срещу свободната душа, която не приема алчността и агресията като стил на живот. Вече е ясно, че световните сценаристи, чрез кризи и войни притискат „стадото“ към ръба на отмиращата капиталистическа епоха. В този блог достатъчно писах за бездушието и суетата, в които материята ни възпитава ... , защото има нужда от нашата /духовна/ енергия. Кой разбрал, разбрал – време е за действие! Не разбереш ли, не се ли подготвиш, не се ли промениш – идващите /икономически, социални, културни, ... / трусове ще потопят душата ти - единствената лодка, която има значение.
Коя душа ще запази изконната чистота, спасителната посока, божествената връзка,... през следващите години, през „последните времена“?
Има хора с изградена ценностна система. Те знаят какво е добродетел и състрадание, защото ги притежават. Вътре в тях има завидно спокойствие, независимо дали са бедни или богати, успешни или губещи, ... . Този вътрешен баланс те са постигнали, защото изучават този свят**, а не го консумират, ... защото търсят Истината, а не печалбата, ... защото омиротворения им ум е над желания и суета***. Тези самостоятелно мислещи мозъци, прескочили натрапените „нови“ ценности и мода, имат своя шанс да видят лудостта на съвремения „потребителски свят“. И ако успеят да запазят моралните колони и вградената светлина, ще успеят да видят малката тясна пътека, по която се излиза от лабиринта на този свят. Това ли са хората /144 000/, за които пише в Откровение, че ще бъдат спасени? И достатъчно ли е да отстояваш изконните ценности и „забравените“ добродетели /скромност, честност, ...*/?
Има хора родени вътрешно свободни – не можеш да им пречупиш волята****, да им внушаваш мисли и регулации, ... Те мислят сами – не им трябват медии, емоции, среда, ... които да насочват избора им. Достатъчно силни са за да запазят вътрешната си хармония при всички удари на съдбата, на средата, на обстоятелствата,... . Те винаги са искали и могат да бъдат независими във всичко. Не можеш да ги заразиш с някаква мания /готвене, пътуване, шопинг, биологизиране, "търсене на себе си" /каквато и лудост да значи това/, ... /, защото вътрешната сила и ценност определят живота им, а не „каквото казаха по телевизията“ или „ каквото правят другите“, или „каквото прочетох в една книга“. Това са хората на силата – сами избират посоката си, сами определят идеите си, сами насочват вниманието си. Те нямат прости желания, защото имат важна посока $. Те могат с и без храна от "мола", с и без „даровете“ на тази цивилизация, с и без одобрението и подкрепата на другите. И т.н., и т.н..
Тези два типажа: на Ценностите и на Силата # – са онези души, които кандидатстват за спасение, за еволюционно продължение на духовната осъзнатост. И няма значение как този свят ще ги оцени, какво мислим за тях, как ги определя. Това са онези, 144 000, които ще устоят до "края".
* ... доброта, себепознание, милосърдие, алтруизъм, съчувствие, позитивизъм, благодарност, мъдрост, оптимизъм, търпение, умиротвореност, ...
** Познаваме толкова, колкото обичаме.
*** Каквото държиш в ръцете си, става близко на сърцето.
**** Ако Бог не ни убеждава и не ни търси, значи сме загубили лична си воля.
# Силата на духа /и на мисълта/ се увеличава с преодоляване на противоречията. Както пък свободата се увеличава с усилване на божественото присъствие в нас.
$ Играй с живота като дете - за да откриеш пленения в нещата Бог!
=========================================================================
P.S.1: Само, когато надживеем дуализма /на личната идентификация, на материалния успех, на обществените отношения, на догматични и верски позиции, на суетата и егото, .... / ще станем свободни. Когато разберем, че сме само информационен инструмент в ръцете на Вселената, ... че нищо в този свят не може да ни принадлежи и че всичко е времено и несигурно, ... че т.нар. религии са всъщност комерсиализация и манипулация на базата на нечия прекрасна идея „свисше“, ... че както и да изглеждаме, каквото и да спечелим, каквото и да кажат за нас другите, колкото и където, и да живеем, ... това няма никакво отношение към смисъла вложен в нашето съществуване. Емоциите към политика, пари, отношения,... изпращат ума ни в крайности, които отнемат обективността му. Всеки его-имулс, който съвремения човек произвежда, почти ежеминутно праща душата в лабиринта на илюзиите. Как да обясниш на човек, който се свързва с всяко събитие около себе си, че всъщност той, самия е времено проявление на живота и той – живота ще продължи да се превъплъщава, независимо дали съзнателната идентификация се съхранява или не.
А смисъла? Смисълът ще бъде ясен за онзи, който има "активна" духовност, а не само - теория, ритуали и емоциии. Практичната духовност е за целеустремените духове със силен съзнателен имунитет, които виждат Посоката, имат достатъчно информация /съзнание, душа, илюзии, абстракции, материални задължения, потенциал, ... / в активен и богат мозък /реч, логика, памет,.../. Смисълът се открива на силното, контролиращо /вибрациите/ Съзнание, чиито поведенчески продукти /духовен живот, вяра, характер, воля, ценности, реакции, .../ съвпадат с Посоката. Практическата духовност - над дуализма и изградила съзнание, посока и независимост е шанса на душата да се самосъхрани и спаси, и в тези "последни времена".
P.S.2: Не само в трудни времена, но и по всяко време, което вплита душата в материята – тя трябва да изгради съзнателност за себе си, такава, каквато е! Това променя ценностите, посоката, силата й/. Ако познаваш истинската си същност*, която използва усъвършенствани материални инструменти /тяло, нервна система, мозък, сетива,.../ за да изгради своята „разумност“, сиреч съзнателност /тази уникална среща между два свята/, това подсказва смисъла и красотата вложени в нас! Това, което сме – т.нар. Вътрешен човек, съзнание, душа, духовна единица, ... е нашето истинско лице, с което ще се явим на горните „етажи“. Ние, човека вътре /дали в трудни или в лесни времена/, градим съдържание, воля, посока, сила, съзидателен импулс, светлина,... чрез тази проверка – материлен живот. Но каквото и да се случва на Духа, който се осъзнае като същност - той вече е неутрален, "наддуалистичен", осветен, омиротворен, ... . Или да го кажем така: каквото и да „прожектира“ този свят, както и да примамва или наказва живите – Съзнателния Дух е свободен, спокоен, независим,... и не спира да се учи! Той вече знае, че е от друг свят и всичко материално му е в „краката“, но го използва като самопроверка и стъпало ... над хоризонта. Ако човек осъзнае величието, красотата, божествеността на Същността си, тогава всичко друго се смалява и принизява. Вече не могат да съжителстват "битови дреболии" и духовни богатства, ... не се допускат земни паразити в светая светих. Раят не се очаква, а се създава ... сега и тук! Самите представа и осъзнаване на истинската ни /сложна и безсмъртна/ Същност ще изгорят егото, ще стопят илюзиите, ще обезсмислят материалните грижи. Вече няма да влагаме и грам емоция в земните задължения, нито трескаво вълнение в светските дела, нито ще се увличаме опияняващо във физическите детайли на биологичната суета. Осъзнатият дух е свободен дух - единствения вариант да видиш, да разбереш и да тръгнеш по естествения път на осъзнатото, божествено творение, което сме.
* Около теб - духа, аза, вечното движение, божествената енергия, ... като своеобразен мъжки принцип /на квантово ниво/ се „завихря“ информационен облак, наречен от египтяните „небесна дъщеря“ - твоята душа. Тя е твоята памет, твоето качество, посредника ти със света, мерилото ти, съдбата ти,.... Тази сферична система няма аналог в този свят, няма нищо толкова стойностно и важно в този свят, ... живота няма аналог в тази материя. Нейните качества имат значение, имат „ехо“, имат непрестанен вибрационен отпечатък в друг, по-висш свят. Нейните "интереси" са важните, нейната посока и нейното осъзнаване са съдбоносна информация. Ти си тази система, родена от и предназначена за този друг, по-висш свят.
/ Напълно съзнавам колко процента от хората се вълнуват или разбират информацията в този блог*. Далече под 1 %! Времето ще промени това, както и духовната посока на тази цивилизация ... скоро. До 15-20 години! Но дори и през това време да остана сам - пак ще търся и описвам истината, такава, каквато я "чувам"/както го правя от 56 години/. Защото знам, че винаги е най-тъмно преди зазоряване, когато вярвам, много души ще започнат да разбират, да преживяват езотериката /херметизъм, гностицизъм, теософия,.../, теологията, Бог, духовността като съзнателна зрялост, ... и това ще ги промени "спасително".
* Ако съзнанието ти "плува" под 3 чакра, нямаш очи, нито уши, нито разум,... за онова, което осветява 4 чакра. "Материалното" съзнание трупа съкровища в този свят. Ако обаче съзнанието ти се напласти до 6а чакра вече нищо/никой, което няма душа и смисъл не може да те докосне. /
...благодаря , Тот !!!.. за наторяването , окопаването ..освежени с пролетен дъжд ☺️
ОтговорИзтриване...кратко включване .., но все пак включване 🙂..благодаря , Тот ! ..
ОтговорИзтриване..какво ли точно предполага ..да си богоугоден 🙂
ОтговорИзтриванеБог няма нужда от нашето /"църковно"/ угодничество. Той хлопа на вратата ти и ако му отвориш - ще вечеряте заедно /има подобен библейски израз/. Само доброто ти сърце и силната ти вяра са достатъчни за да си "богоугоден". А онова, което ни пречи са невежеството* и егото**!
Изтриване* Като не познаваш нито света, нито собствената си същност - покрита под 6 илюзорни пласта /с различно време, творец, функция,.../, тогава натрупваш илюзорно т.е. индивидуализирано съзнание, което те води в посока различна от планираната за живота. Така се формира и егото - дезориентиращ съзнателен израстък от срещата на вечното /дух, душа/ с крайното /тяло, емоции, мисли,.../ и то /крайното/ става фетиш, смисъл, ценност.
..."от срещата на вечното /дух, душа/ с крайното /тяло, емоции, мисли,.../ "
Изтриване"Най-важното усилие в живота на алхимика е сътворяването на това цялостно себе си, което може да издържи на яростните атаки на невежеството, безчувствеността и илюзиите, с които човек се сблъсква в света. В действителност вие можете да се почувствате като нещо, което се обединява в един ум, в едно по-обхватно присъствие. Знаците, че Съединението се случва, са увеличаване на увереността, хладнокръвието и спокойствието. Вие започвате да се смеете на глупостта, вместо да й се ядосвате. Чувството за едно стабилно или базисно присъствие във вас израства все по-силно с всеки ден. Това лично присъствие е онова, което алхимиците наричат „По-малкият камък“, който постепенно ще се усъвършенства и ще се появи по-късно като всемогъщо състояние на съзнанието, към което те се отнасят като към „Големия камък”."/espirited.com