Nosce te ipsum / опознай себе си /.
Ако нещо е възможно, значи е заложено
като опция да бъде открито и употребено. Т.е. няма нищо забранено в тази
Вселена, ако някой може да го направи. И
човечеството бързо върви към удължаване на живота. Всеки милиардер къде явно, къде скрито
спонсорира медици, които да намерят начин да го направят безсмъртен $. Няма лошо!
И всеки, който казва, че няма смисъл в дълголетието и безсмъртието, само
демонстрира „овчо” неуважение към живота.
Но за онези, които осъзнато бягат в „духовната” писта, безсмъртието на
тялото е само възможност по-дълго време да асимилират всички подробности от
пътя между двата свята /материалния и трансцедента/. За духовно осъзнатите, будни души по-важно от
дълготраен носител /тяло/ е увеличаване
на съзнанието, защото зрялата, осъзната
душа ще може да сменя тела и обстоятелства, без това да нарушава паметта й,
целостта й, стабилността й,… . Но нека
учените търсят бягство от смъртта на тялото и нека търсачите на Истината за
света да изкачват планината на своята съзнателност. И
тогава каква е идеята на тази страница?
За да се катерим успешно нагоре към Идеята, към повече информация и възможности, … за да ставаме все по-духовни, все по-трайни съзнатено души /с или без тяло/ ние трябва да сме наясно какво спасяваме … кой е този, който живее и се катери по „въпросите и отговорите” на живота. Самопознанието # може много да усили и ускори нашия поход към изхода на лабиринта.
Съвсем очевидно този материален свят,
като пъстър цирк, като грандиозно пиршество на сетива и емоции, ежеминутно завърта енергията ни към себе си.
Като полудял нарцисист, Матрицата ни
провокира непрестанно с радости, страхове, вълнения, възбуда, меланхолия, … със
нестихващ порой от съкровенни и лични събития, само и само да насочи вниманието ни към себе
си. Отвлеченото ни съзнание € след стотиците
вълнения на деня, бавно и неусетно забравя какво е, от къде идва, защо е
тук, къде трябва да отиде, как и т.н.. Ще му остане ли минута, ще му стигне ли един живот, за да разпознае Истинската си същност, ще
успее ли да долови целта и светлината, скрити дълбоко в нас?
А
има толкова пластове, под които се крие Истинската ни същност. Кой има търпение,
кой има мотив да опознае онова, което е –
неузряло, но вечно по природа? Кой ще достигне архетипната, божествена
сърцевина за да разбере, че по-важно от безсмъртието на тялото е осъзнаването, реализирането
на душата. … Ако
можехме да си спомним предишните животи, значи сме минали голяма част от
пътя нагоре по планината на съзнанието. Ако
помнехме езика, културата, математиката /ментални навици/, обществени правила
от предни животи, значи сме съхранили
дори най-външния слой на нашата душевна обвивка и сме
напреднали много. Но само единици успяват
да запазят фрагменти от душевните си пластове*, от онези обвивки, които
божествената ни същност е навлякла, докато се е „спускала надолу” през световете
/измеренията/.
Ако опознаем своята Истинска същност, заедно с
„дрехите”, с които образува нашето съзнание, … ако я утвърдим с фактите на живота си )( – няма да
губим парчета, няма да губим памет, няма да губим „очи, уши, уста”**, няма да
загубим ориентир, когато периодично и по закон се подменя най-външната обвивка
/тялото/. Така от самопознание, може да
се премине към безсмъртие!
Не можем да се качим на следващо ниво, ако не опознаем онова, което сме! И няма значение дали ще живеем в това тяло 70, 150 или 300 години – докато не опознаем, не осветлим, не реализираме нашата 7етажна градина***, все ще се налага да преживяваме този живот отново и отново.
Нашата цивилизация е в Кали юга - период на тъмнина, суета и невежество. Трудна среда, лоша почва за всяко семе. Но пък онзи, който успее да отдели сетива и ум от пъстрата въртележка на материята за да опознае себе си до дълбочината на архетипа /т.е. до Бог/ ще стане по-силен, защото „трудните времена раждат силни хора”. Сега трудно смирения наблюдател би достигнал "корена" , същността си, където става първоначалното докосване до истината, до мъдростта ... и където би разбрал, че щом всички части на душата узреят живота ще "премине" през всички тела и от мъдростта ще се родят нови сетива, и започва алхимична свтба, и ... . Сега е трудно за мнозинството! Е, да – имало е красиви и прекрасни времена****, когато паметта и силата са били в пъти повече, … когато контролът над вътрешното и външното внимание са били стотици пъти по-големи от сега, … когато още от малки хората са се учили да създават „живи конструкции’, … когато всеки е имал вибрационна връзка с избран аспект, място или етаж от този свят, … Сега обаче сме Кали Юга – инертно, плътно, трудно място. Да се измъкнем от него, можем само с доброта, чистота, вяра и … с истината за себе си /т.е. Бог/, защото само с ясно съзнание кои сме, къде трябва да отидем и как - можем да победим този свят.
$ Страхът от смъртта е правопропорционален на нашата идентификация с тялото. С оформяне на съзнанието, много бързо и удобно се унифицираме с тялото и докато не открием в личен план фактологичната истина за нашата същност, респективно за нейния Източник и целта й, ние си оставаме уплашени до последно. Виждал съм много старчески очи, в които ужаса от неизвестното бъдеще /на смъртта/ е добил форма. Аз започнах на 5 да мисля за смъртта и помня /като, че беше вчера/ как цял ден се въртях в кръг и ревах от това, че не разбирах защо хората се раждат като ще умират. 10 години по-късно вече имах отговор от Исус, след още 10 години и от Хермес, после Орфей, после Аполоний Тиански, Кришна, ... при Буда е малко по-различно. Египетските жреци завършиха дългото изречение, което чаках от петгодишен. При тях е обидно, дори извратено да допускаш, че има такъв дисонанс в толкова разумен и прецизно подреден свят.
# Когато бях студент имахме групичка за веселба:
ходехме по хижи, по чукари, по квартири,… . И когато по малките часове макар и
уморени на никого не му се спеше от
превъзбуда, покрай игри за филми, карти и музика, измислих нова „игра”: слагахме стол в средата на стаята
и всеки по ред сядаше за 10-15 минути на стола и всички около него непрестанно
му задаваха въпроси. /какво /не/
харесваш в себе си, какво искаш да
направиш утре, за какво си благодарен, кое ти е най-скъпо, какво ще направиш с 1
милион, къде искаш да изкараш старините си, кое те прави щастлив, за какво
съжаляваш, най-важния ти урок, страхове, … . Тези ученически трикове на
запознанство и гъделичкане на егото, всъщност бяха доста успешни провокации към самопознание и
самоанализ.
* Когато някой започне да
възстановява спомени от предишен живот: той не помни език, събиране и
изваждане, ритуали и обществени събития.
Той е пренесъл само част от информацията, защото някои оформящи съзнание
пластове около душата ни са „измити” от „стихиите” на отвъдното / което египетската
религия обяснява много прецизно/. Та, под
„обществения, културен” пласт има пласт на собствената идентификация, новият аз, личната
емоционалност, … по-навътре е подсъзнателната сфера … следващият пласт отвън
навътре е генетичния, хормоналния, сетивния, … а най-вътре е архетипната, божествена същност
– слоят, ядрото, около което всичко се напластява и което дава живот на
облеклата си.
** от Египетска книга на
мъртвите.
*** Грижата за нашата 7
етажна градина е като грижа за
колата. Знаем, че ние сме шофьора, но и
знаем, че колата трябва да в изправност за да ни служи. Така ни служи тялото,
неговата енергийна, нервна и хормонална система, емоциите ни, мислите ни,
подсъзнанието, … А на върха на замъка, на трона е духа, божествения фрагмент,
онзи Аз, с който, ако не сме в синхрон, ако не сме едно - достъпът, контролът, ефектът са недостатъчни. И годините в тяло, в медитация, в
аскетизъм нямат значение, ако в
7 степенния ни дворец няма законна хармония водеща до пълна съзнателност. За будистите в Ладак, ако опознаеш и се слееш
с Истинската си същност, значи си изпълнил мисията, предназначението си тук.
**** прочети Упанишадите.
€ Съзнанието на повечето хора непрестанно е отвлечено. То дарява своята енергия и посока всеки ден на много и незначителни неща. Съзнателната ни енергия трябва да бъде използвана най-вече за градивни, чисти и съществени неща /както казва Буковски по памет: " нямам време за неща без душа" /. Индианците говорят за света на истинските неща, на сенките и на отражението. Кришна ги нарича: светове на материята, на духа и на смесването им. По това, което избираш за обект на своето съзнание ще определиш и посоката, към която се насочва душата ти. Ако по цял ден обсъждаш "продажните политици", "пропагандни войни", "лъжливи медии", пари и безпаричие, болести и здраве, отношения и емоции към тях и т.н., и т.н., то твоята енергия храни и привлича света на отражението. Истинските неща "с душа" не са в такъв свят и твоята душа неминуемо и неосъзнато потъва в неестествена среда. Не само трябва да "търсим" в живота си истинските неща, но и трябва да развиваме всички степени на съзнателен контрол /... общ, неволеви, подсъзнателен, непрестанен, над времеви ограничения, ... / Йогите наричат правилната съзнателна посока и сила - турия / постигане на блаженство, мир, щастие, мъдрост чрез пълен съзнателен контрол/.
)( Много хора имат представа, че успешния, "утвърден" живот е изразен в "тежка" стъпка, изграждане на обществен авторитет, материален просперитет и професионално израстване. Бях 20 годишен студент, когато разбрах, че тази пътека няма да е за мен. Тя е интересна и може би твърде важна за много други. Но аз се затворих 6 месеца /почти без храна/ и след много книги, и медитация усетих в себе си повече порив към "богоподобие", отколкото към общоприетото състезание. Все още мисля, че е много по-трудно и важно да се науча да прощавам всичко, да приемам различието, да разбирам възвишеното, да обичам от сърце, да гледам с чисти очи, да изпитвам състрадание, да наблюдавам с добронамерен анализ, ... отколкото да се боря за служба, да трупам "активи", да имам повече, да стана "успял и уважаван". Ако изучаваш живота и себе си само в рамките на тези 70-80 години имаш едни ценности, но ако съзнанието ти "прескочи" тази времева рамка - всичко се променя!
P.S.: Божествения дух последователно трябва да премине препятствия за да докаже и заслужи качествата, които са вложени в неговата същност априори. За да започне самопознание, индивидът трябва да е преодолял поне първото препятствие /предизвикателство/ пред себе си: тялото, животното, в което се е въплътил.
...пиршество за духа си , Тот !!! ...истински рай за сетивата и душата !!! ..
ОтговорИзтриване.." е обидно, дори извратено да допускаш, че има такъв дисонанс в толкова разумен и прецизно подреден свят." ...
..."порив към " богоподобие " "!!!?...- дали е само да прощавам , да приемам , да разбирам , да обичам , да съм състрадателен ..!? ; ..ами ако " богоподобен " е също и да си жесток , алчен , неблагодарен , егоист и т.н. ...
ОтговорИзтриванеПреди 30ина години в къщата ми често нощуваха бахаи. Един от тях, професор от Иран в дългите среднощни разговори ме попита: "как да докажем, че има Бог?" Отговорих му че сложните светове и още по-сложния живот, сами доказват щедрата градивност, облагородения Разум, целенасочената еволюция,... Нали? Но само чистото съзнание, като духовно огледало може да "види" и отрази качествата и присъствието на Бог такъв, какъвто е. А за замърсеното, объркано и недорасло съзнание всички очевидни факти са само възможност за спекула и оправдание на временните му избори.
ОтговорИзтриване...разбира се , че си прав ! ..., но всъщност като се замислиш ..този " порив към " богоподобие " " ..е стремеж на всеки ..и независимо с какво се занимава ..; всеки иска да е Бог в своето начинание ...даже и Бог в общоприетото състезание ...; " чистото съзнание , като духовно огледало " ...не е по - различно от което и да е съзнание ..със страст да твори ...пък било то и атомна бомба ... тъй като очевидно черпи ..от безкрайния информационен потенциал ..
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване