Кратка среща с Древен Египет

„ Разбрах, че пред мен е част от вътрешността на египетски храм, а до една от стените, прегърбен от тежестта на годините и мъдростта старец, с факла в ръка, се е вторачил в йероглифите и ги чете. Виждам под бледата светлина да треперят от старост и вълнение напуканите му устни и чувам гласа му:  "В тази аура от трептенията на Небесната Изида в утробата на Безкрая се раждат творенията на Универсалната Душа на етерната течност, където Духът на Първоосновата се движи непрестанно". Обръща се бавно към мен, поглежда ме безизразно и казва:  "Който иска, ще разбере" и се стопява в бездънния етер заедно със своя храм. „                                       /цитат от книгата ми „Пътят на духа”2001г. – има я в Националната библиотека/

    

   Ако се пренесем 4-5000 години назад и влезем в храма в Карнак, … ако из прашните коридори срещнем прегърбения мъдрец /жрец/, … ако го попитаме „какво е душа?”, „какво се иска от нас?“, … ако той ни отвори вратите на древната мъдрост за света и човека,  ще се изумим колко различно ще бъде, от онова, което користни и догматични хора са преписвали за да сглобят удобни религии.                Ето го стареца – кльощав, побелял, сбръчкан и зад всяка извивка на лицето му прозира мъдрост.  Пита ме: "Защо си тук, когато твоето  поколение гледа, но не вижда, слуша, но не чува.  Всички израждащи ви пороци, идват от това, че обожавате тялото, а не съществото, което го носи!  Нашата мъдрост ще бъде разбрана след 400 години!  Ето, ще ти разкажа една йота от онова, което знам и никой няма да я разбере!"

Посочва ми един стенопис и продължава:

"Много гностици, много християнски ереси са докоснали нашата истина за Слънцето.  Малко от тях  разбраха какво представлява то, защо вплитаме кармата си с него, какво е изобразено в края на лъчите му.  Тази порта на живота дава и приема, и богомилите  докоснаха мистерията, запалиха магията, когато съчетаха душата си със Слънцето без да губят устоите си пред Бога!"

 Посочва ми друг стенопис и ме убеждава колко неуки сме на тема душа, прераждане, астрал,...

"Ние в същината си /душите/ сме плазмоидни същества, които се разширяват и променят, когато сме в тела и тогава расте съзнанието в нас, и тогава расте и същината ни.  Както затвореният в тъмна стая човек не може да развие съзнание за света, така и подрастващия плазмоид не може да узрее, ако не „излезе”, ако не облече тялото на някой свят и там със сетивата да натрупва отношения, връзки, възли, опит.  Докато е незрял плазмоида е сляп без дреха /тяло/, но след много опити /прераждания/ вече пораства в преоткриването на света и себе си, дотолкова, че може да вижда без очи, да чува без уши, да говори без уста,…  Всеки някога ще загуби нуждата от това тяло.  Всеки някога даже ще порасне дотолкова, че лъчите на  плазмената му същност ще променят материалните обвивки,  които облича, … ще ги стопят, ще ги възкресят, ще ги превръщат в светлина.  Колкото повече се разгръща светлинната същност, толкова повече „свръхестествени” качества ще се проявяват, толкова по-далеч ще се издига душата над материята, толкова по-близо ще е до животворящата светлина.  И накрая няма да  трябват вече телата, няма и да е нужно прераждане, няма и да има вече кармата власт, няма да има тъмнина от невежество*. "

А тези какво правят? 

 "Защо Хор подава безсмъртния живот към устата на фараона? Защото вечността се добива с познание /съзнание/ и то трябва да бъде запазено в мълчание, докато душата /плазноида/ порасне ! Както казва нашият учител: на децата мляко, на мъжете месо.  Докато не пораснете в чистота и познание безсмъртието на душата, израстването на същността ви ще се отлага из лабиринтите на "звездните прераждания"!

   Вашата същност натрупва сила, светлина, живот - ден след ден, година след година, живот след живот. „И на онзи, който има ще му се даде, а на онзи, който няма ще му се отнеме”!  Натрупвате, преоткривате, разгръщате същността си за да ви свърже със Слънцето, с което сте еднотипни, за да бъдете привлечени от Високите светове, за да преодолеете тежестта,  гравитацията на ниските светове.

  И тези храмове, които строите и погледнати отвисоко приличат на телата ви, ще станат ненужни, защото единствения храм, в който Бог съществува е вашата узряла душа! Докато не започнете да строите храма вътре - няма да откриете нито същината си, нито Бог, нито пътя към него!

   Докато не ожаднеете за истината, докато не пиете от нея, докато не опознаете истинската си същност, никой и нищо не може да ви изведе от тъмния кладенец на материята."

И прегърбения старец се отдалечава бавно в  квадратните  коридори с бледа светлина, точно такива, каквито съм ги виждал в детските си сънища!

  

*     С изключение на даоизма и /отчасти/ будизма – всички религии, политиката,… а и самата ни психоментална структура ни хвърлят в необуздан дуализъм. Зло и добро, Дявол и Бог, тъмнина и светлина, „който не е с мен е против мен”, „не можеш да служиш на двама господари”.  Опитът да ни се начертае път към спасение на душата, понякога се превръща в блато от дуалности, в което незрялото ни съзнание потъва под тежестта на психиката /на нестабилните емоционални вибрации/.  Не успяваме да потдържаме постоянна и права съзнателна линия когато преживяваме този живот – лутаме се ту доволни, щастливи, самодостатъчни, ту мрачни, лунатици, натровени от биохимията на емоционалния хаос.  Та, въпроса е: възможно ли е да достигнем онази „наддуална”, зряла съзнателност, която да не се щура между лична воля и закон, между свобода и необходимост, между дух и материя, между обект и субект,….  Въпросът е още: можем ли да осмислим и преживеем тази материална симулация, живота, божествената идея без да изпадаме в крайности. Защото, докато търсим чрез всяка наша реакция /дума, мисъл, реакция,…/ най-простото, лесното, неконфликтното ние всъщност се опитваме да прелетим над страхове, противоречия, опастности.  И възпитавани от хилядолетия да смесваме съзнателност и психика, ние възприемаме света ту като жестока, безидейна математика, ту като всеопрощаващ Бог, който с една ръка ни държи, а с другата пише съдбата ни.

    Докато не надживеем дуалността на съзнанието, все ще спорим за истината, за правилния живот, за собствената си орис. А в следващото ниво на съзнателност всички конфронтации, конфликти и измислени противоречия ще се уталожат, ще се стопят. Няма да има вече добро-зло, няма да спорим предопределение или лична воля, кое е първично между духа и материята, има или няма задгробен живот и т.н., а ще прозрем, че това са стъбла на едно растение. И щом укрепим този емоционален профил ще видим по-ясно Общата картина.