Кой свят храниш?

     На селянинът магарето му трябва за да носи сено, а сено му трябва за да храни магарето.  Тази житейска въртележка върти много хора - тяхната енергия, съдба и съзнание, защото са още на този етап на блаженно неведение, на който вместо да летят пълзят*.  Но защо пиша това?

     Зад всяко поверие, във всяка легенда винаги има истина, пък ако ще и да е един грам. И който безпристрастно я търси – ще я отдели от хилядите измислени думи, както златото се извлича от рудата.  Та, древните езически божества казвали: "докато хората вярват в нас – ще ни има!"

    И отново към хората на въртележката: вместо да одухотворят живота си, всяка клетка на тялото си, всяка мисъл, … много хора са още на онзи еволюционен етап, на който отдават енергията си на материята, отворили са енергийния си канал надолу, захранват ниските вибрации на творението.

    Всеки от нас с мислите си, с емоциите си, с поведението си, с вярата си, …. с всяка своя осъзната дейност – храни и оживява определен свят, определени същества, определено ниво. Онова, което приемем, че сме, ... бъдещето, което „рисуваме” в главите си, ... героите, които храним в подсъзнанието си – не само викат точно определена съдба, но и създават сложна квантова връзка /сплитане/ с точно определен вибрационен етаж.  Няма нужда да питаме, какво ще стане с нас след смъртта – ние чертаем тази пътека всеки ден,  ние непрестанно пилим със съзнанието си ключ за точно определена „отвъдна” врата.    Всеки от нас храни определен свят, допринася за удебеляване на контурите му, усилва енергията на съществата, които живеят там.

    От друга страна има малцинство от духовно зрели и спасени души, за които няма религия, драма, интрига, търсене, "въртележка", *** … .  Тези души съзнателно насочват енергията си непрестанно към по-горните нива. И нито традициите, нито капаните на материята, нито завладяващото битие, нито суетата и пороците, могат да контролират съзнателният им лъч.  За силните души има само една посока и в нея две опорни точки:  1. духовно пътуване като преоткриване на душата, на Бога/цел/ и на пътя между тях**  и  2. игнориране на 1000та филма**** на материята, докато извличаш позитивни уроци от нея.        Колкото си по-нагоре, толкова по-просто и ясно става и битката за душата е все по-разбираема и цветна.   И в тази битка си на онази страна, на която душата ти дава енергията си – и от там реципрочно идва силата, съдбата, бъдещето ти!

     С каквито и високопарни думи да описваме живота си, с каквато и логика да го подпираме - ние всъщност разгръщаме душа  и  създаваме от това енергия, която най-честно и точно ни обвързва с онова, което изпълва съзнанието ни.  И каквито и роли да играем, колкото и недоумение и незание да поддържаме - всъщност храним определен свят, свързваме се с него, сливаме съдбите си!   И това е едновременно:  физика,  духовност,  Дао,  спасение или  робство!

* Каквото приемеш за себе си - такъв профил извикваш в кармата си.  … Примитивният, неовладян егоизъм праща импулси към определено ниво и получава съдба, адекватна за това ниво!  От друга страна, когато надраснеш инстинктите и "ниските" светове -  трябва в рамките на този живот да получиш и опит, и поуки, и кармични промени, и структурни натрупвания, и духовно издигане, … и то толкова много /като на състезание/, колкото за 100 живота. 

** Пътят между душата и Бога/духа/ е физично явление, подобно на „пътуването” на електрона към ядрото.  Когато електрона преминава  между  нивата/орбитите се   приема/отдава  светлина /фотони/,   а сливането на ядро и електронна обвивка е термоядрен синтез. А от този процес расте и се "храни" онзи свят, който е създал другите и който наричаме Бог!

*** Ако идея, емоция, връзка, съдбоносен възел, … които сме имал в един момент изчезнат – значи са били част от илюзия. Истинските неща са вечни.  Истинската любов, истина, път,…  никога не приключват посредата.

**** Самата идея на тази материя е да ни увлича, да ни тежи, да изпитва качествата на същността ни. Ако видим фактите - този свят дори избива месиите, святите хора, ... всички, които не вибрират в синхрон с него.  В това възпитателно съпротивление, в това „израстване въпреки” ние добиваме пълноправие над силите заложени в нас, добиваме благородството на духовната си същност.    „Небесното царство със сила се взема”!

P.S.:  Човекът днес неслучайно е изпълнен със страхове, корист и суета, вместо с вяра, добродетелност и истини. Той познава всичко от живота на медийни звезди, които никога не са произвели нищо в живота си, но не знае имената на онези, които са избутали цивилизацията до тази височина / като се започне с Буда, Платон, Аростотел и се стигне до Нютон, Хегел и Фихте/.  Това пренасочване на съзнателния и житейски ракурс е канализиране на енергия и еволюция, е и целенасочено дирижиране на душевни пътища.    А пък онзи, който възбужда у хората емоциите /личния  драматизъм, игрите на Аза/ е този, който ги бута в илюзиите и далеч от "божествените" пътища.

P.S.: Алчността в съвременната материална цивилизация започва да достига животозастрашаващи размери. И тази натрапена, възпитавана и заразна лудост,  освен че ни отдалечава от идеята на живота и душата, всъщност ни хвърля в мъгла от шарени илюзии, самозаробваща суета и безсмислени усещания. И докато простолюдието свързва удоволствието с консумацията, амбициите си с материята, личния си живот с политиката, то  самообявилите се за Господари ще продължават да „предвиждат” бъдещи пандемии, да шокират с климатични опорни точки, да изземват нагоре труда с инфлация и монопол, да говорят за мир, докато продават оръжие,… .  И ти, нормалната по рождение душа: забравяш всички основания за любов, губиш усещането за единство, изтърваш романтиката на житейската мистерия, съвсем забравяш за Смисъла  и  вместо това тичаш да пазаруваш по-нов телефон, повече храна, по-различни дразнители за огладнелите си сетива.  С всяка покупка захранваш Господарите, които полудели от алчност вече решават вместо теб кое е нормално и кой да живее.     

         Свободата и духовността са изконни човешки права, но докато  хората не се възпитат и не станат единни в собственото си убеждение срещу суетата, нестихващоте желания и потребление – те винаги ще захранват алчността и нейната нужда от роби!  

    Аз започнах да пазарувам малко, рядко и по възможност директно от онези, които произвеждат храната. Изрязох суетата и гевезелъците: колата ми върви, макар че е на 20 години, компютъра ми работи, макар и да не помня кога го купих, дрехите ми са хубави и ефтини,….  Ако всички спрем да потребяваме излишна, маркова, корпоративна стока, … ако можем да произвеждаме ток или храна сами, …. ако укротим емоциите и желанията, и медийните гласове в главата си  -  постепенно редиците на робската маса ще оредеят, както и силата на Глобалната  алчност, която вече заплашва да унищожи този род.