За  душата    –    поглед  от   различен  ъгъл

      

    От небето /7о измерение/ се сипе дъжд /чисти духове/, който първо мие върховете на планините /горни измерения/, а когато достигне равнината се образуват потоци /структури/.  В най-ниското /квантов свят/ водата вече има форма, но не престава да се движи през релефа /живот, прераждане/.    Всеки от нас  /постоянна, алхимична духовна същност/  е капка от този дъжд и има заложеното вътрешно движение, което формира други нейни агрегатни състояния /емоции, мисли, идеи, усещания,…/, но те са част от илюзорния пейзаж … само дъжда е реален.  И понеже формите и продуктите, които се раждат от дъжда са кратковременни /съзнателни, полусъзнателни, неволеви, „сънени” вторични реалности/, трябва да търсим логиката, историята, смисъла само в тази  непрестанна среща на водата / реалността / със земята  /илюзията/.       При тази среща между дъжда /вечният Бог/ и земята /временна  проява на Бог/ се ражда  природата, промяната, новия релеф.   И за да се случи това  всяка информация се записва, наслагва, съхранява,… всичко се помни!   Тази  памет е във всяка капка!   И всеки атом има памет, и всяка клетка има памет, и всеки орган има памет, и всеки дух има памет /душа/, и всяка Вселена има памет /Акаша/, и Цялото има памет /Параматма/,….    И онова, което на полево ниво в нас записва, наслагва, съхранява всеки миг от живота ни наричаме  душа.   Има различни фрактали и паметта има, и душата ни е част от специфичен фрактал на паметта.   Каквото е душата за нас, такова е Акаша**** за Вселената  т.е. те са еднакви, но на различно ниво.   Но да се върнем към дъжда:   от този нестихващ танц между  водата /реалност - дух/ и  земята /илюзия - бавна духовна вибрация/ се ражда по необходимост паметта /душата/. 

      И тя, душата е ограничена във форма.  Клетката е капсула, нашето тяло е капсула, Вселената е триизмерна капсула,… и респективно полевата им памет е ограничена, крайна /, защото духовете са свързани по рождение и само душевното ограничение създава относителна безопасност и независимост/.     И както материалните структури еволюират и се усложняват,  така и паметта им /душата/ става все по-сложна.   И както тухлата е част от сградата, но не е самата сграда, така и клетъчната памет е част от душата, но не е самата душа!   Но ние вече сме на този етап, на който развиваме съзнание  т.е.  паметта се самоотразява, усложнява,…   Вече сме осъзнати души и това ни прави значими както за еволюцията, така и за другите същества във Вселената, така и за Извора!   Умствено се развиваме, разгръщаме потенциал, творим, градим карма, правим грешки естествено,…но създаваме съвсем законно собствен гносис и сме на прага на много важни и интересни ментални възможности, които наричаме и духовни!    И ако до сега мистичното минало на нашите души е еднакво „блаженно и сънено” състояние на несъзнателен дух, то  бъдещето на всяка разумна  душа е колкото мистично, толкова и различно!

Първата новина за нас е че всичко е създадено разумно и целенасочено, и Паметта /душата/ е важен елемент от развитието на процеса наречен живот  т.е.  душата ни е важен, неразрушим елемент и ако я изпълним със съзнание и ние ставаме такива – значими и постоянни /,  което в религиите се нарича спасение/.

Вторият извод е че всичко се помни.  Каквото и да кажем, направим, помислим, почувстваме, … ще бъде записано и този запис древните писания наричат Книга на живота.  Тя, книгата на живота е в нас, нарича се душа  -  малка, ограничена акаша със свое мистично минало и още по-мистично бъдеще.   Една дума може да промени цвета на душата, една мисъл може да смени посоката й,   една емоция може да измени енергетиката на цялата ти система,… Осъзнай отговорността за всичко твое!

Трети извод:  Нашето съзнание е  резултат от дейността на нашата душа, но очевидно тази дейност е по-будна  от тази на животните, по-сложна е от тази на растенията.  Докато не разберем сами как да разгърнем заложения потенциал, ...  как да реализираме същността си,  ... как да изградим духовното си тяло, … с кое  енергийно тяло живеем и съответно какво ще остане от съзнателността след смъртта,… докато не разберем множество чисто енергийни и информационни задачи, които живота ни предизвиква да решим – няма как да се възползваме от Даденото ни /и да събудим и спасим душата/.   Душата /заложената памет/ е като ракета, в която трябва да се качим и тя да ни изведе от материалната действителност.   И това всеки, който иска ще го разбере  –  като съзнателност, като резонанс, като реализация, като духовност,….  

Четвърти извод:  Само истината разгръща душата, а това й носи сила.  И само безкористната любов към всичко живо е  здравословното поведение на чистото духовно тяло.   И вместо да си пишем тук за физика на полетата и положителното отношение,  за различните посоки на енергийния ни торос според менталната поляризация,   за различните видове храни, с които да храним душата си,  за „апоплектичен сън” и закърняване, ….  нека да кажем нещата директно и опростено:    Има значение с какво пълниш* полевата си памет /душата/ и от това зависи нейното мистично бъдеще.   Има значение в кое енергийно тяло натрупваш спомени, поуки, напрежение, внимание, "ценност",…, защото 4 от тях ще се разградят поетапно след смъртта и ако всичко в живота ти е преминало през тяло и емоции, ако всичко е било свързано със сетивни удоволствия, его и умствени спекулации, … то след като се разградят временните нисши 4 тела – в Книгата на живота ни се запазва всичко, но  в  3те  висши, неразрушими тела – почти празни, почти неупотребени, почти непосетени и неизследвани  – няма съзнателност.    Ето, всеки от нас има ракета-носител и ако натиска само едни копчета на таблото – ще премине през сенчестия конус на Ереб  и  като "спяща", полусъзнателна душа ще чака ново тяло!  Но ако изпълни със светлината на съзнанието си всички свои заложени етажи, ако познае подсъзнанието си, интуицията си, кармичния закон в себе си, божествената си същност,...  и  независимо дали и колко света около него бучи, той успее да формира здрав разум, извисена душа, "спокойни" добродетели, безкористна любов, …. всички тези вибрации *** ще определят балона на паметта /душата/ колко високо да се издигне – дали до Луната, до Слънцето, до ефира на боговете или чак до висшите ментални планове, където непрестанно се твори.

      

     Нашата душа е малка акаша – заложена памет и тя е онази ценност, заради която  Вселените бушуват от войни!  Не познаваме дори 1% от енергийната й картина, от житейската й важност!  А  тя е нашата единствена стълба към небето и колкото по-бързо осъзнаем това и се възползваме, като с воля и вяра ежедневно се променяме към по-високите вибрации,  толкова по-скоро ще влезем в Пътя,  който е направен за всички разумни същества от началото на Дъжда!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* ... и обвързваш. Създават се торсионни връзки на душата с определена материална илюзия. За това е написано "където е съкровището ти, там е и сърцето ти".  Привързването, което градим в рамките на тези 100 години играе определяща роля за мистичното бъдеще, съдбата на душата. "Ако не оставите всичко заради Мен, нямате дял с Мен"  /точен само по смисъл цитат от Ев Матей - по памет/.

**  Сближаването и свързването на духа /Бог/ и душата /паметта/- наречено алхимичен акт § е "вразумяване" на духа, ... е спойка между извора, живота и информацията във времето, ... е правопропорционално на това, което определяме като съзнание €,   ...  е сложен физичен акт на връзка между ядро и електронна обвивка и т.н..   При този взаимно необходим  квантов  процес духа става самоуправляващ се разумен генератор,  а душата става действаща, осветена информация  и  системата от това наричаме осъзната, будна душа, "преобразяване в миг на око" на апостол Павел, Нирвана, дзен и прочие +.  А който е буден е свързан   /с другите "капки", с Извора/ и това отваря нови генетични и ментални възможности, нов еволюционен етап в разгръщането на отделния духовен потенциал.
*** поддържане на високи вибрации е ментално изкуство и не изключва в никакъв случай адекватен анализ на всичко, което се случва в материалния свят, ... не изключва и изобретателност, адекватна реакция към всички т.нар. негативни събития.
**** Акаша, нулевото поле е световна библиотека, която се "отваря" за всеки мозък, който е започнал да използва по-голям процент от своите възможности.  Тази заложена в нашите гени опция - за достъп до общата информация ни се предоставя в реално време и в понятен за нас вариант - като книжна библиотека. 

     §  Розенкройцерите имат предостатъчно литература, в която се обяснява какво е това.
     €  Колкото е по-голяма и силна връзката дух - душа, толкова повече съзнание. 
   +  процеса на озарение, на просветление, на спасение,... е колкото мистичен, толкова и физичен, толкова и труден за описване момент и акт в живота на всяка духовна единица. Мога да го сравня само с възлов, преломен, разтърсващ момент, след който позицията и погледа към света са корено променени.  Този момент на Сатори въвежда нашето съзнание в безвремие, във всезнание, в чиста връзка с всичко, в екстаз,....  много трудно може да се опише речево!