Градината "Матрица" и твоя Вътрешен път
В Бхавад-гитта населението е разделено
на 4 касти: 1. интелектуална, духовна /на брамините/, 2. на военните,
политиците /кшатрии/, 3. на творци и
търговци /вайши/ и на работниците, надничарите /шудри/. Последната, която съставлявала над 80% от
хората е наричана още и кастата на магаретата /, на ония, които орат и носят
хомот/@ . Независимо какво мислят за себе си и как се
самоопределят – много от нас са в тази каста и в това няма нищо странно, нищо
порочно,… просто така е изградена
социалната система и съдбата те е посяла в тази нива. Съвременните шудри, особено в по-развитите
страни станаха по-образовани, живеят все по-дълго, раждат все по-малко или никак,
свикнаха с удобства и права, за които техните предци дори не са сънували. Някой наблюдава това и анализира!
Стожерите на системата от 2ра каста редовно подстригват тревата за
да не плевяса градината: на всеки
72-74 години се спретват икономически кризи /учил съм го и съм го преподавал
като исторически факт/, войни или пандемии.
Контролът над развитието и баланса на Системата е наследствен приоритет
за няколко известни и няколко по-неизвестни фамилии.
Дали техните действия са порочни,
користни, нехуманни,… това е ясно и няма нужда от коментар. Но също така е ясно, че тази система е
създала цивилизацията ни такава, каквато е и гореспоменатите „удобства и права”
нямаше да ги има, ако тази система не функционираше контролирано. /дори не можем да си представим хаоса, брауновото движение на хора решили да въдворят лична справедливост и ред - ако нямаше система и закони/
Хем имаме хомот, хем така Системата достига до екстри /здравеопазване, електричество, образование, научен прогрес,
висок битов стандарт,...! /представете си
живота на дядо си и вашия – огромна и положителна разлика/.
Е тогава какъв е проблема?
Проблема е в това, че тази Система е
навлязла по всички етажи на вътрешната система на шудрите /магаретата/. Ако бяха просто роби-работници –
една революция, един Че Гевара,… и ще изгрее Слънцето на свободата. Проблемът е
в това, че както самите шудри са допуснали илюзиите и зависимостите да заразят
целия им микрокосмос, така и в това, че
Матрицата става все по-пъстра, по-динамична, по-изобретателна. И докато тази Матрица не влезе в емоциите,
не обсеби мислите, не стане необходима за нуждите и желанията*,… тя е
само външен коректив,…тя е само част от онези необходимости /материя, време,…/
чрез които душата се променя, трупа опитност, гради себе си като генератор на определени
вибрации и информация,… Но малкият човек
допуска Матрицата да влезе в него по всичките му етажи. Когато иска духовност – той прави йога или ци
гун, неща, които касаят тялото или енергетиката му, но не и душата и
съзнанието. А когато влезе в симбиоза, битка или
противоречие с Матрицата – ангажира цялата си многопластова същност с
това! В този парадокс има две
пояснения: във война или си убит или
убиец ... и колкото повече се бориш с нещо,
толкова повече се свързваш с него.
Всеки от нас е вече в този земен филм,
който ще го замърси,… вече сме в битка, която губим… и има само един вариант да
излезем чисти и победители, независимо в коя каста сме се родили – и това е Вътрешния
път. Това е пътят на "пасивната независимост" /1/ и на вътрешния градеж/2/.
Много хора ще кажат, ама това е крайно, ама това е трудно, ама това е
абсурдно! Никой не е обещал, че
спасението на душата ни ще е лесна работа. /”Небесното царство със сила се
взема”/
1. Колкото повече свои елементи включваш в „битката”
с Матрицата – енергия, емоция, мисъл, въображение, чувство, отношения, …толкова повече
обмен има между вас. Експеримента на
Масару Емото** с ориза подсказва, че пълното игнориране на един субект е и пълна
победа над него. Ако искаме да спасим душата си в този материален свят,
първото, което трябва да направим е да насочим съзнание, емоция, думи, мисли,
възхита, подсъзнание, вдъхновение, … в посоката, която смятаме за изход! Докато коментираме, хулим, ядосваме
си, плюем, пеним се,… срещу рептили, илюминати, задкулисни икономически играчи,
… срещу хора и обстоятелства,… той живота си тече и скоропостижно може да
напуснем сцената. /…, защото, ако
отдадеш живота си за ежедневна борба със Системата – това пак я прави победител/. Силата на Системата идва от нашата енергия,
която отделяме за нея. Както старите
езически божества казали: "докато хората мислят за нас – ние ще
съществуваме". Та, докато даваме енергия, пари, мисли, чувства, отношение, труд, …
под каквато и да е форма или предлог на Кесаря – той ще е на власт и ще иска все повече от нас и от нашата лична
система.
Ние
сами избираме кои нужди да задоволим, до колко и как, ... сами градим желания, суета и зависимости, чиято
загуба ще ни травмира дори и след смъртта.
Нашето идентифициране с тялото и с предметите е онази котва, която ни
държи здраво към Матрицата и заради която се раждаме отново и отново. И ако си мислим, че някой ще ни помогне да
станем самодостатъчни, скромни или благоразумни в мераците си – точно обратно … има
същества и сили, които независимо, че са много по-напред от нас технически, ментално или финансово – те
имат цели - чисто материални, користни, нехуманни и техния интерес е Малкия човек
винаги да иска нещо, винаги да има материални нужди и влечения, пороци и
забавления, ... винаги да е на въртележката. Няма по-спокоен роб от онзи,
който може сам да върти колелото в кръглата си клетка редувайки забавление и труд ... до летален край!
Извод:
Обезсилването на Системата, в която сме принудени да живеем е в нейното
ниглижиране. Колкото повече напускаш /с емоции, мисли, представи, финансови, енергийни, кулинарни зависимости,…/ сцената на
материалния театър, толкова е вероятното и той по-неистово и агресивно да те желае, да те ласкае. Навлизаме в епоха на все по-оригинална и
по-мотивирана битка за нашата душа, в която ще спечели онзи, който запази
душевен мир, ясно съзнание, чиста вяра, богата душевност,… А човекът на духа, дори роден като „магаре”,
като вайша, като брамин,… има съдбата да победи – това е заложено във всеки. И
след като е вложил 1-2% от мозъка си за да стане пасивно независим /1/,
достига до най-важния етап от своето дистанциране от илюзиите и манипулациите на Цирка - все пак необходим за начинаещата съзнателна душа....
…
2. вътрешния градеж! Този красив живот,
тази приказна мистерия ни е дадена за да употребим време и тяло не за битки, а за щастие. Ако открием вътрешната красота ще я намерим и отвън, ако достигнем вътрешното
спокойствие ще го намерим и навън, … ако започнем да градим свой малък, красив,
спокоен живот ще започнем да оценяваме хората около себе си, природата, … дребните
радости … И колкото по-навътре влизаме в личната си система, толкова по-малко ще става присъствието и влиянието на хора, емоции, матрици, политици, вируси, манипулации, … И само ние, сами можеш с една дума, с един жест да елиминираме всяко външно
влияние! А дали в този наш, спокоен и уникален живот ще правим йога, ще гледаме кози, ще медитираме, ще
играем табла, ще работим усилено или ще се отдадем на лежерен живот, дали ще
създаваме ментални и душевни импулси или ще си почиваме на хамака – това е личния избор на всеки спокоен и "осъществен вътре" човек, който е господар на съдбата си, защото той
решава какво ще влезе в „Къщата” му и как ще си я подреди, ... защото той има разумни нужди и разумен начин да ги задоволи без да става зависим,..... и т.н..
А тя – къщата, душата е онова, което никой не може да пороби и замърси, ако ти лично не му позволиш!***
@ Добре е че шудрите не осъзнават как от столетия методично и целенасочено са подложени на редукция /геноцид/ с войни, болести, ваксини, вируси, храна, лекарства, химикали във вода и въздух,.... Добре е че не разбират как кохорта от политици и чиновници стават богати, докато прилагат все по-ефективни и печеливши начини да се "контролира" популацията, докато заробват икономически, докато "въртят в кръг" информационно... малкия човек. И докато това блажено неведение продължи, няма да има социални трусове и революции, чиято цена ще се плати отново от магаретата.А тя – къщата, душата е онова, което никой не може да пороби и замърси, ако ти лично не му позволиш!***
* „Не бой се от онзи, който може да нарани тялото ти, а от онзи, който и тялото и душата може да прати в пъкъла” Библия, по памет.
** Експеримента Масару Емото - слагаш 3 буркана с мокър ориз за две седмици и облъчваш всеки с различна енергия, различна мисъл и отношение ; на единия "изпращаш" любов, на другия неприязън, третия напълно игнорираш. Винаги мухлясва първо игнорирания ориз! /лично съм го правил преди много години/.
*** Няма по-нежелан и проблематичен елемент за Матрицата от щастливия, спокойния, независимия, самодостатъчния и осъзнат човек! Той може да бъде поробен само с физическа сила и въпреки това пак остава свободен и винаги ще намира изход и от това положение!
...докосна ме!:)..
ОтговорИзтриване