Разчленения Озирис и близкото ни бъдеще!

     Голямо богатство е  живота да те срещне с различни хора. Ако успееш да „откраднеш” от всеки онова, което го прави успешен и щастлив – ще напълниш душата си със съкровища.  И като говориш с баба Пенка – гледаш я в очите, оставяш я да говори на нейния диалект и за нейните грижи и там някъде между думите откриваш онова, което я прави уникална. Намираш общ език и с известния лекар, бивш ректор, … слушаш го и попиваш друга реалност и пак някъде там, в морето от думи и емоции откриваш причината да го харесваш и онова, което го прави „по-висок” от другите… и се учиш.  Срещнах, говорих, намирах пътеки към интересни хора: йоги, екстрасенси, пастори, бизнесмени, селяци, военни, рейки учители, кравари,  … и не само, че имаше контакт, че беше интересно – но имаше и поука.  От всеки научих нещо специално, нещо важно, някакъв житейски трик.    Но като удрям чертата за равносметка, откривам един прост и странен факт:  „Озирис винаги остава на части” или казано по друг начин -  каквото и да са направили, колкото и далеч да са стигнали, плеадата мои познати  или случайни събеседници, все са показвали недоизградена сграда,  недовършена композиция.              Ако  йогата е здрав, живее дълго, знае много за медитация, за пранаяма или как да надхитри биология и време, то пък го „няма сърцето” и не разбира какво е духовност* или как да бъде полезен за другите.   Ако в бизнесмена  видиш как спретнато и аналитично  работи мозъкът и чуеш как цъка преценката по всеки детайл, и разбереш, че няма случаен успех, … то ще откриеш как „отвличащите” дейности отнасят душата в странни илюзии, как живее нездравословно и не разбира това**,  как захранва животното в себе си и опустошава т. нар. лична духовна среда.   Повечето от нас са много добри и успели в една посока, а  друга не по-малко важна част от живота ни събира паяжини.  Едни знаят кое ни прави щастливи, но не могат да съберат два лева и да подсигурят семейство. Друг знае къде и как се складира прана ***, но нямат дисциплината и постоянството да превърнат от това живота си успешен.  Ако сърцето е щедро - волята ще е слаба,  ако  познанието е голямо – енергията не достига.    Дали такава е играта: всеки да е уникален с нещо, но „недовършен”, несъвършен?    Предполагам, че не!   Просто живота е твърде кратък за  5те % от мозъка, който използваме. 

      

    Не говоря тук за всестранно развитие****, а за елементарна култура на мозък @, достигнал 10%.   Не е необходимо всеки бизнесмен да може да излиза /астрално/ от тялото или да знае какво е кармична свобода, а просто да отделя 15 минути за елементарна йога, да се научи да диша и да се храни здравословно.  Йогата да може да обича и да  прави и чувства още 15 полезни неща.        ….          Всеки от нас има 7 тела и макар в повечето случаи да е силен и концентриран в едно от тях – не трябва да забравя, да занемарява другите.  Нашите тела /физично, етерно, астрално, ментално, будическо, кармично, атмично/  са живи части от нас, които трябва да храним, да чистим, да използваме*****!  Или казано по друг начин:  както се грижим за здравето си, така трябва да подхранваме енергията си, така трябва да облагородяваме емоциите си,  така трябва да активираме мисленето си,  така трябва да използваме подсъзнание и интуиция,   така трябва да чистим душата си,  така трябва да изявяваме Бога в себе си.     Пълноценен е живота, когато  реализираме заложения в нас потенциал!   И когато мозъкът ни започне да работи на по-високи проценти  и  обороти ще открие необходимостта да разгърне своите приоритети по цялата структура от същността ни.   Ще разбере, че не може да си умен бизнесмен, а да се храниш като средновековен селянин,… че не може да си амбициозен и дисциплиниран, а да „нямаш” сърце!    Не е здравословно за цялата ни система да сме профилирани, забити, ограничени в една област, а невежи и небрежни в друга.   Заедно с развитието си мозъка ни ще премахва и мантинелите, които сме изградили.   И колкото той  напредва, толкова по-лесно и по-необходимо ще е за него да се погрижи за всичките сетива на духа /енергийните ни тела/.   И с времето ще установи, че да можеш едновременно да работиш успешно, да живееш здравословно, да обичаш безкористно, да обогатяваш душата си, да развиваш мозъка си,… не само че е удачно, но и най-добрия вариант да живееш.   Да сглобиш Озирис в себе си, да станеш пълноценен на всяко ниво  –  не е някаква химера, а бъдещето!    Въпрос на време,  на мозък,  на желание,  на възможност!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*  мозък + енергия + реакция + поведение +  етика + мироглед  + съзнателност +  подсъзнание + психика + …  

** възпитаваме характер, който променя навиците ни /напр. хранене/  - те променят биохимията,  тя променя енергията/биополето/ ни,  енергията променя както тялото, така и контакта, обмена с нивата! Всяко ниво ни обвързва с някаква астрална реалност!  Казано още по-просто:  всяка храна ни поставя на някакво вибрационно ниво и осъществяваме дори неосъзнато връзки на това ниво!   

*** слънчев сплит, дантиен, мозък, гръбнак,…

**** през т.нар.  социалистически период имаше теза, партийна линия за „всестранно развитие на личността”.

***** властта  над 4,5,6 ниво е условие за биологично безсмъртие /дълголетие/, но това е друга тема.   
@ липсата на сериозна мозъчна дейност и култура, на аналитичност и когнитивност - подхранват екстравертност и податливост на хипноза и илюзия.    Или казано по друг начин: колкото си по-прост, толкова си по-обвързан с външния свят, и развълнуван, ангажиран, отнесен и увлечен от "материалния филм".