„Може ли да не се прераждам повече?”

                                           /страница – отговор на запитване/

      Материалния свят, който обитаваме е изграден от баланса между даване /електрон/ и вземане /позитрон/,  и така се образуват различни и стабилни структури /атоми/.  „Даването” е приток на енергия от квантовия /духовен/ свят, а „вземането” е изтичане на енергия към същия този свят.   Когато се нарушава този баланс /премахване на електрони/ – черна дупка, взрив, вихър, енергийни аномалии,… различни прояви на реалността.   Тази трансформационна въртележка на енергия /влизане, излизане,…/ е облагородяващ, оживяващ, хранителен, структуриращ,…многопрофилен процес на едни по-висш свят към друг, по-нисш.   

      Ние сме част от този процес!  Т.нар. дух е като самостоятелен електрон /прозорец/ – непрестанен, стабилен генератор  на енергия, която  заради  висотата  на своята  /7 небе/ измерност,  приемаме като жизнена енергия от „горе”.   Около това наше малко Слънце има  поле, което има функцията да помни всички структурни програми отгоре /6/, а също и цялата входяща информация.  В това поле – душата има априорна информация, астрални програми,… които попаднали на подходяща основа /оплодена яйцеклетка с храна, движение и информация – днк/ имат качеството, функцията да я увеличават и структурират във форми и системи.  Така се раждаме ние!   И през целия определен от програмите период,  тази наша система от балансирани електрон /дух/ и протон /материя/ ни вменява да сме по-големи и по-сложни „атоми” – трансформатори на енергия/информация.   Нашия мозък, посредникът между  духа /+душата/ и временното ни тяло /+психика, етер, мозък,…/  е основния ни  фактор в играта на трансформация.    И понеже се оформя съзнание /отражение, комбиниране на външна и вътрешна информация/ ние придобиваме значимостта на своето индивидуално съществуване и търсим отговори и възможности  отвъд времето на тялото – носител.  И един от въпросите е: защо се прераждаме и до кога?

Защо се прераждаме?  Самият физичен процес – прераждане е израз на прошка, „втори шанс” за спасение, необходимост за поправка, за научаване на урок. Така, че „растящата” личност не бива да приема евентуалното бъдещо прераждане като наказание или падение, напротив – това е физичен закон, шанс, с който всеки от нас  да може да изкачи стълбата на Яков.   

    Структурата Дух-Душа е постоянна /несъзнателна/ квантова реалност и търси изява, защото това е начина на инвазия, оживяване  и градеж на един свят от друг.  Но само тази част от нас е постоянна – инструментите /телата/ са материални и се сменят.  Носителите, оръдията и тяхната дейност  са временни независимо, че чрез тях Д-Дш формира съзнание /разумни операции, психика, памет,…/.  Също като в атома,  когато  електрон /дух/ и позитрон /тела/ са в баланс това го прави трайна и функционална система – така и ние се разпадаме преди определеното време, когато се загуби равновесието между  двата свята /квантов и материален/.   Загубата на това постоянство, самодостатъчност, самоуправление изисква нова система.  По различни причини старата система не е преминала от временна в постоянна, ...  от виртуална в реална, ... тежки вибрации са променили статута и детерминантата й и духът се нуждае от нова,  и това се нарича прераждане.

Можем ли да променяме това?  Основната цел на Буда е да излезе от колелото на преражданията и за тази цел медитира т.е. променя софтуеъра на системата си /енергетика, съзнание, програми,…/.   Христос се възнася с тяло /Торинска плащеница – следи от силна радиация/, но в същото време обяснява, че „който вярва в мен, дори да умре ще живее”.   От  дълбока древност се мумифицират телата, вадят се и се пазят органи  /дори от съвременни кралски особи и посветени*/, защото запазването на целостта на /част от/ тялото, запазва и връзката с духовната монада.  Това се прави с идеята: „да не се преродя скоро”.  Пребиваването в Ереб, в Чистилището за по-дълго време е технически правилно  - чисти и усилва душата!

И  тук идват две хипотези:  1. че с промяна на душата се променя статуса и пътя на системата  дух-душа  и  2. че вибрационната симбиоза на духовна и материална част е начин човек да остане цял, съзнателен, „непрераждащ” се.

Има ли край?     Духовната  ни и физическата същност се обвързват и това може да промени пътя на духа.   Има техника, има физически закони, които обезпечават този процес – тук няма личен елемент, няма човешки фактор.  В основата на развитието на живота на сложната системата  дух-тяло  -  стоим съзнателните ние… и можем да променяме ситуацията с енергийни упражнения /Древен Китай/, с медитация /Буда/, с вяра /Христос/, с  вътрешна алхимия /херметизъм/, …   Но за  повечето хора преминаването в Трансцедента, над „прераждащите” Вселени с преобразено тяло /като Христос/ или с променен софтуеър /като Буда/ е все едно каруцар да подкара Бойнг.    И все пак /мое мнение/ е възможно да спрем въртележката в тела:   но за тази цел, трябва да достигнем върхът на своето предназначение, на своя потенциал, на вибрационния баланс, на творческия замисъл в нас, … и за това трябва да отдадем краткия си живот на непрекъснато обучение и вътрешни промени.   Пещерите за медитация не помагат – те само стесняват опитността и усилват егоистичния елемент.**  Шлайфането на душата, издигането на съзнанието е каляване в битка – всеки ден, на всяка крачка, при всякакви условия!          И онези, малцината измежду нас, които повече няма да се прераждат – те ще ни разкажат как се сливат вибрационно двете системи /духовна и материална/, ...  как се издига и утвърждава съзнанието до трона на духа, … как се формира нова духовна структура, Славно тяло, меркаба,  … как  от жива душа ставаме животворен дух, … как се осъществява хармоничен и важен обмен между Енергийните тела,… как се овладява жизнено и дихателно поле, …как се осъзнава небитието,… как програмно се променя цялата ни съзнателна система, …как съзнанието постепенно осветява всички сфери нагоре, „тераформира” ги и как утъпква високите си пътеки за да се родят постоянни структури - като Новия човек….***   И няма значение по коя пътека ще стигнем до  върха:  дали по обратното инженерство на будизмаа  /медитацията екранира качества за да ги придобие****/, дали с енергийните корекции на Древен Китай*****,  дали с вярата и любовта от християнството, дали с познанието на гностицизма …  Важното е да изпълним и утвърдим  със светлина и съзнание цялата си същност, та когато Системата ни започне да напуска този свят и като ракета носител телата започнат да се отделят  методично едно след друго –  да остане в пълно съзнание духовната ни същност.  Когато достигнем ниво на осъзнат  дух – вече имаме власт сами да определяме пътя.

    Ясно е че спирането на прераждането е равносилно на безсмъртие,  ясно е че това изисква  пълна отдаденост и духовен труд,  ясно е че има няколко пътя за това,   ясно е че живота може и трябва да бъде както „земен”, така и „небесен” / крайностите и фанатизма деформират/  … трудно е но не и невъзможно.   Нищо на този свят не е направено недостъпно за нас, напротив!  Както на тази страница, така и почти на всяка друга от този блог има поне едно изречение, което дава някакъв ориентир за оня, която иска да спре Кръговрата на душата!    Така, че на всички усърдни,  осъзнати души пожелавам успех!

*  Хенри I, Ричард I Лъвското сърце, Луи 14, Ото фон Хабсбург, … Томас Харди, Пърси Шели, Шопен, ...

** хората "Моугли" доказват, че социалния елемент в съзнателното развитие е необходима тухла от нашата сграда.  Интелигентният човек извлича всички блага от цивилизацията /информация, хигиена, здравеопазване, култура, образование, наука,.../ и знае как да стои настрани от инертните й потоци /потребление, суета, политика, медийни манипулации.,../. Искат се две мозъчни клетки да разграничиш постиженията на развиващия се човек от Матрицата!  Цивилизацията дава: подсигурява, облагородява, "окултурява",..  ни и взема - вкарва ни в състезание, в алчност, в суета,... и като резултат уголемява илюзията и егото, които са обратнопропорционални на броя на преражданията ни.
***  В Древен Египет всичко това се е изучавало подробно и с години.  / виж документален филм:  “El ojo de Horus”  - има бг превод /

****  в будизма медитацията имитира висши качества, копира свръх-състояния за да може менталното да ги въведе в Системата си.  Това е обратния път за промяна,  спрямо  /например/ пътя на вярата в християнството, която се ражда вътре в  Системата и расте навън, и се храни с психо-ментална практика!

***** "Тайната на златното цвете".    Китайския кръг /бърз прочит на книгата-упражнение/   1. Поглед в носа / дъх в кръг  ;  2.  Успокой сърцето  ;  3. Усилване на духа чрез верни мисли  и силата на концентрираните очи ще  запалят тиха светлина като семе   ;  4. Фиксиращо съзерцание + съзнателен покой + мястото на силата  =  формират/фиксират светлинния кръг  ;  5.  Постоянни мисли, ритмично дишане /хармонизирано със сърцето/ и концентрация създават творческа светлина, която  ще се завърти чисто и тихо от сакрума през епифизата, през мястото на духа, през 2та етажа по-надолу към слънчевия сплит и ще започне формиране на духовен център, където се трансформира съзнателния дух  в нов светлинен дестилат  ;  6. Започва кристализация на дух т.е. оформя се точка на творене, светлинен полюс и това семе, ембрион започва да блести и циркулира /ново духовно семе ще се разтопи и смеси/  ;   7. Светлината тръгва нагоре и духовния ембрион се концентрира в празното пространство на духа, бездната, огъня за да стане свещен плод  - еликсир   ;   8. Горе в пустотата перлата среща Истинската светлина на изначалния Дух, разтопява се и се смесват.   Така душата е вече подчинена, духа е защитен, а съзнателната светлина става истинска и така същността се изявява директно  ;  9. Несъзнателния преход от светлина в огън-дух е раждане в Чист, светлинен, свещен свят  /новорождение/  ;  1 огнена година за да се роди всичко в свещенния свят.