Fiat lux  -  да бъде светлина!   

    Имаме тяло, имаме и дух. Ние сме събрали фрагменти от  различни светове – като подвижна  комбинация  от  "различноизмерни" парчета.  И нищо друго във Вселената не е така усложнено, така двуполюсно като съзнателното същество … освен  светлината.  Този електромагнитен поток може да бъде частица, може да бъде и вълна  т.е.  присъства в два различни свята.   Напук на Правилото на Борн, напук на различните ни теории за света /квантова, на относителността/  светлината,  подобно на човека може да  „живее” в материалния свят /фотон, тяло/  и  в   паралелен, квантов свят /вълна, дух/.       Но има и още –  светлината /аур/ като проява на духа, съдържа всичко в затворен цикъл – от камъка /бавна светлина/  до духа  /бърза светлина/,    от най-тежкия материален обект /черна дупка/ до най-лекия /водород в Слънцето/.    И ние, съзнателните същества сме част от тази сътворена светлинна верига, защото само единосъщните неща взаимодействат помежду си /както ние променяме поведението на фотона с наблюдение/.     Ние сме етап от развитие на светлинните структури – ние  сме  усложнена светлинна  система, която разбира сама себе си.

  Но преди да влезем твърде навътре във физика или философия, нека се запитаме  „от кога човек познава светлината?”  като си спомним само 1% от  митологизирането  й и да не забравяме, че за всички древни - Слънцето и неговата светлина е пряко представяне, имитация на Бога и живота.  Ето:    Ра – бог на Слънцето  ;  Ахура Мазда – вечната светлина  ;  Кибела * - изначалната светлина  ;   Рама -  с лик от прасветлина  ;   Христос – „аз съм светлината на света”  … всички Аватари са се обозначавали като синове на светлината  ;   Хермес призовава - „стреми се винаги към светлината” ; … .  Всъщност може да се напише цяла книга за „участието” на светлината в живота ни … от Гьоте до  Файнман, от Авицена до Дикенс.

     

    Но няма значение дали ще разберем днес /в този живот/  мистерията на светлината,** която дава живот, потенция, възможност.              Но пък  трябва да знаем, че всеки наш поглед дава светлина и когато гледаме с любов – светлината е повече и това ни променя.   Всичко, което чуем, видим и разберем носи количество светлина и ако избираме да слушаме позитивна и истинна информация, ... да гледаме, разбираме и обменяме само красота, чистота, ред ... да говорим и мислим добронамерено  –  аурата ни започва да свети по-силно!     А когато контролираме тялото, защото имаме силен и проявен  дух  –  ще открием и усилим светлината в нас.    И всяко съзнателно същество с високи вибрации, с градивно мислене, с чисти емоции,...   ще знае, че повече воля, значи повече дух, повече светлина!  Ако същността ни е  дух, Бог, светлина, това означава, че естествената ни функция е да ги раздаваме чрез всеки наш продукт /дума, поглед, мисъл,.../ и колкото по-малко има от тях в деня ни, толкова по-далече сме от същността си, толкова повече сме в някаква илюзия!   Силата на нашия живот,  дълготрайността му,  качеството му са „написани” върху аурата ни.   И всеки, който може да „вижда” аури,  може  да   определи  –  кой си,  колко си, на къде си, до кога си!

    Духовният живот е  откриване и да "изживяване" на светлината, която сме!  И тази светлина идва от същността, от духа, от Бога в нас и …ако се „обърнем” навътре към себе си и не я открием, ако анализираме живота си и не открием там  светлина … значи я няма силата на живота, няма го още пътя нагоре, няма го мирът в душата, няма я любовта.    А  без  светлината вътре не можем да видим стълбата на собственото си спасението от кладенеца на материята!        И който не вярва в това  ще има много животи пред себе си!

    Пожелавам на всеки да си спомни в края на живота си че:  " дадох и получих любов, дадох и получих щастие,  дадох и получих светлина"!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

** не всеки ще разбере сега: …. че  Първичната, архетипна, жива светлина е онзи причинен цикъл, който наричаме Бог   ;   …  че Словото-светлина е пълна и статична божественост, която някой ден ще обясним не само с апологетика, ни и със сложни формули от многоизмерна математика   ;   …    че Първата светлина от етера съдържа образите, матриците на всички бъдещи форми и за това я наричаме Божествен разум  ;    …    че  астралната светлина е непроявен и пластичен посредник, огледало  и среда между Извора и материята     ;    …    че света е  сбор от творения и стихии на духа, проявени във форма и време, следователно светлината  присъства навсякъде ;      …     че има светлинна  йерархията, която безкрайно се отразява и комбинира  ;      …     че Трансцедента идва от Прабитието, а той от чиста и разумна светлина /Аур/ родена от трептенето на Небесната Изида в утробата на Безкрая, универсалната душа, звездната светлина, субстанцията, която поражда душите и в която те разцъфтяват като в етерна течност - тънък и недоловим елемент, чрез който мисълта се предава на безкрайни разстояния     ;     ….    че има Светлина, която предшества светлината на всички слънца и тази проява е циклична и  се завръща в себе си   ;    ...   че именно светлината изразява  „пътуването” от микро /квантов свят/   към   макро /Вселена/ на енергия от 7о измерение, която за сега наричаме светлинен океан на Духа   ; …    че небесната светлина /Брама/ сгъстява космическата материя и разширява разумните същности  ;   ...   че при всеки преход между енергийни нива /измерения/ се взема или се дава светлина  ;   …   че всички форми и духове започват от невеществена разумна светлина, която някой ден ще изучаваме като „физика на 7ото измерение”  ;    …   че  светлината на духа се концентрира в жив водовъртеж от материални и нематериални същности, които увлича, притегля, поляризира, подрежда в пластове светове …   ;    че  живота е светлинна инвазия на една същност /Дух/, която методично тераформира всички свои нисши проявления  в Единно Съзнание  ;   ...                                    /това са само своеобразни заглавия на бъдещи книги за светлината/

*  цитат Орфей :   "  Кибела! Кибела! Велика майко, чуй ме! О, ти, изначална светлина, подвижен ефирен пламък, който Винаги се носи из пространствата, който съдържа гласовете и образите на всички неща!  О, всемирна душа, която поражда бездните и която засява слънца, о, ти, чието звездно наметало се носи из Ефира, фина светлина, скрита и невидима за плътските очи! О, велика майко на Световете и на Боговете, ти, която съдържаш вечните първообрази!  Древна Кибела, ела при мен!  При мен!  Заклинам те във вълшебния си жезъл, заклинам те в моя договор със Силите, заклинам те в душата на Евридика!...  Аз те призовавам, теб, съпругата с много лица, кротка и трептяща в огъня на вечната нощ.   От висините на пространствата, от най-далечните дълбини на бездните, отвсякъде ела, дотичай, напълни тази пещера с излиянията си.  Надари сина на Тайните с диамантена твърдост и му позволи да види в дълбоките ти недра  Духовете на Бездната, на Земята и на Небесата.  Тя е забулена с дълго було,  чиито гънки са осеяни с бледнеещи звезди  и носи венец от макове.   Големите и отворени очи са неподвижни.  Много човешки сенки се движат около нея като уморени птици и шепнат полугласно."