Брадвите на Одисей
/визуализация: рекламата на TSG Entertaiment/
/визуализация: рекламата на TSG Entertaiment/
Както всяка приказка, легенда, мит, така и
тази за Одисей не е просто фактологична история за човек, който се скитал по
света €, а история с много и силен подтекст.
Но само който иска ще я
разбере! Така е и с много други истории
/Джак и бобеното зърно, Малкия
принц, Звезден прах,…/ - можеш да ги
приемеш като детски приказки, можеш и да прочетеш тежък и важен мистичен подтекст от авторите, повечето от които са
Просветени!
Та, Одисей обиколил света и се завърнал на родна земя, където пияни претенденти за трона и жена
му разсипвали богатството на острова. Обявена е битка с лъкът му /направен от
еленски рога/ и много силни тетива, които никой не можел да опъне. И който все пак успее да стреля с този лък и
да прекара стрелата през „ушите’ на 7 забити брадви - ще получи жената /душата/ и цялото царство
с нея. Само предрешеният Одисей
/духът/ успял да го направи и …наказал
смъртоносно всички кандидати.
Без да обясняваме символиката на всеки герой
от пътуването на Одисей по света – ще преминем направо към брадвите. Лъкът трябва да премине през седем брадви и само
това е начина за победа! Древните
окултисти са го казали колкото образно, толкова и точно – все едно да гледаш
картите на Хермес и да ги тълкуваш.
Одисей е духът ни, Пенелопа е душата ни, стрелата е духовната ни енергия, брадвите са 7те ни тела *. Когато те са „подредени” правилно, когато
духът е силен и съзнателно насочен в правилната посока …
целта е постигната**.
Първата
брадва. Човек избира храната си
според вътрешния повик на прилежащата му енергетика. Всяка храната създава, съответства и подпомага определен енергиен типаж. Всеки от нас има определено енергийно число /детерминанта
/ като крайна сума от енергийния профил
и действие на всичките му меридиани, чакри, полета,… . Така, че храна и енергия образуват общ
кръг, който винаги се стреми да е цял и
еднакъв***. Така се утвърждават съвсем
несъзнателно хранителни навици, които ни
държат в относително еднаква енергийна картина.
Втората
брадва. Нашата /етерна/ енергийна
същност е фундамент за емоционалността. И както при бебето генезиса е: първо се формира тялото, после енергийния воал
и накрая идват емоции и мисли, така и цял живот тази последователност се
запазва. Храним тялото с храна*** „67”,
това оформя енергиен пояс с детерминанта 67, което от своя страна е фундамент,
предпоставка да изпитваме емоции близки
до детерминанта 67. Или казано по друг
начин: каквото ядеш – такава енергия
добиваш и такива емоции си позволяваш. Не може да ядеш тлъсти, мазни, тежки храни в
завидно количество и тялото ти да е свежо, чисто, здраво и изпълнено с
благотворна енергия. Не може да си
заклал прасето на двора, да си хапнал пръжки, да си подремнал унесен от
хубавото, сухо вино и … като се събудиш
да си един благ, мил, спокоен, благороден, позитивен, любвеобилен,… човечец.
Е, няма как! И е толкова проста логиката! От тази ситуация преминаваме и към следващите
брадви: Нашия човек, дето набива
джоланче и кебапчета в ресторанта, дето снишава енергетиката си на „свинско”
ниво, дето не може от никъде да
възпроизведе благородни чувства и чиста емпатия … не може и да мисли чисто и
възвишено, градивно и абстрактно.
Стрелата не е преминала първа брадва и няма как да я очакваме при
четвърта. Той, човека с разбърканите и
замърсени „брадви” се чуди, не му е по акъла за какво си говорим тук. Не са му понятни думите душа, дух, емпатия,
спасение, Бог,… дори ги смята за алабализми,…и дори е леко агресивен, когато го
провокират от друг за него ъгъл, защото агресията е начин на отреагиране при
невежия. А да не говорим за пета и шеста брадва, където подсъзнанието
помага, интуицията говори, душата събира, съхранява и дава цялата нужна
информация.. Много малко са хората,
които имат силата да опънат лъка на Одисей, още по-малко са хората, които ще
успеят да прекарат стрелата от край до край.
А онези, които не могат и само се
смеят от страни в очакване да прелъстят Пенелопа /душата/ просто ей така, като
плътско удоволствие, като желание за успех в материята … тези хора са статистите в играта
живот … още не им е дошло времето да разберат, да добият сила, да тръгнат към
победа.
Извод:
Получаваме даром и под наем 7 тела за да живее, да се учи, да се изяви
Духът ни чрез тях, … да добие постоянна съзнателност /безсмъртие/. И за да стане това, за да се изяви в пълнота –
тези подопечни, субординирани тела /като матрьошки/ трябва да са чисти и да са под нашия
съзнателен контрол. Всеки, който един
ден ще напусне колелото на преражданията и ще получи власт да създава светове и
същества … трябва да е доказал благородна способност да контролира онова, което му е дадено ****.
Да контролира тялото, да владее емоциите, да създава като гениален художник мисли, идеи,
представи,…. И когато добием пълна съзнателна власт над 7 етажния замък, в който
живеем … когато този замък е чист,
спретнат, осветен, изящен – освен, че ще функционира на 100% и градивно, ще доказва и че си добър стопанин и духът,
който си явно има способността да владее и да
извайва по-ниските реалности.
Докато не достигнем пълен контрол над
телата си, докато не сме пълни господари на това многолико пътешествие на
душата ни, докато не оставим духовната /божествената/ сила в
нас да тече навън безпрепятствено и в пълнота през всичките воали /тела/ … няма
как да ни пуснат на следващото ниво на играта наречена съзнателен живот. А
успеха започва с малки крачки – контрол над храната, над емоциите, над
мислите, над сънищата, … и съзнателното им трансформиране в нещо твое – оригинално и чисто.
А когато тази ежедневна вибрационна корекция постепенно извае една
уникална духовна творба - вече си кандидат, за онези нива на съществуване,
където живеят, „работят” и те очакват Творците.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
€ Троянска война, ухажвал Елена, открил Ахил, убил Резос, направи троянския кон, бил се с киконите, излъгал циколпа Полифем, бяга от исполините лестригони, слизал в подземното царство, надлъгал Цирцея, слушал песента на сирените, минал покрай Сцила и Харибда, живял с Калипсо,… /
* Енергийни тела - подходяща е тук друга статия от блога да се прочете.
** подходящо е тук да се прочете притчата на Христос за
светлилника, който трябва така да е поставен, че да осветява цялата стая.
*** всяка храна има вибрационен статут, който влиза в
директен контакт, в симбиоза със енергийния статут на тялото и … формулата е
проста: масата на храната умножена по вибрационното й число се събира с масата
на тялото ни умножена по вибрационното му число и … в крайна сметка в нашето тяло настъпват
промени. Независимо дали сме достатъчно
съзнателни или не - всяка храна ни променя и го прави дългосрочно. /тук е мястото да се говори за сурова и
чиста храна – провеждам със себе си експеримент и съм на етап, в който се храня
основно със сурови плодове и мога да
кажа на всички, които „не могат без” това или онова, … че всичко е въпрос на
воля и независимо съзнание. И освен това
този режим е осезаемо добър за тялото ми… за сега!/
**** притчата за бащата и тримата сина, на които дал по
една жълтица и след година, когато се завърнал – единият я проиграл, другия я
закопал, третия я умножил. Последния
направил правилното и башата казал: „над малкото беше верен, над много ще те
поставя” и „ който няма ще му се отнеме, който има ще му се даде”.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
До всички, които всеки ден ми пращат покана за приятелство: уточнявам, че не съм надувка, а чисто физически не мога да си позволя толкова много общуване. Работя до 16ч., след това пипам нещо по къщата и чак между 20 и 22ч, мога да седна пред компютъра и да напиша това, което ми е минало през главата или да прочета някоя книга. Ако в това междучасие си чатя - ще си бъдем полезни само с един, двама, трима,...
Но на всички /смислени/ въпроси и коментари под статиите - винаги ще отговарям!
До всички, които всеки ден ми пращат покана за приятелство: уточнявам, че не съм надувка, а чисто физически не мога да си позволя толкова много общуване. Работя до 16ч., след това пипам нещо по къщата и чак между 20 и 22ч, мога да седна пред компютъра и да напиша това, което ми е минало през главата или да прочета някоя книга. Ако в това междучасие си чатя - ще си бъдем полезни само с един, двама, трима,...
Но на всички /смислени/ въпроси и коментари под статиите - винаги ще отговарям!
Коментари
Публикуване на коментар