Кладенецът на живота     

      

    Гъсеницата родена в кладенеца не познава океана, небето, Слънцето,… Тя не ги е виждала и за нея такива неща няма.  Нали, око да види, ръка да пипне?  Тя не е виждала гора, не е пипала слон и никой не може да я убеди в разни такива измишльотини!  Кладенецът е дълбок, тъмен и хладен, и  твърде малък спрямо всички „чудеса” на земята, но ние, .. ние хората сме още по-незначителни и малки спрямо Слънчевата система, да не говорим за Галактика, за Вселена, за Мултивселена, за други измерения.   Но пък като гъсеницата сме достатъчно самоуверени и егоцентрични за да твърдим, че сме виждали всичко, че знаем всичко, че дори сме единствени и в центъра!   Няма как гъсеницата да знае дори 1% от истината за земята, когато пълзи по влажните камъни на кладенеца.    Няма как ние да знаем дори 1% от истината за света, докато се боричкаме върху една малка, синя точка в ъгъла на Галактиката.    Освен, че сме едва в началото на познанието за света, ние успоредно с това,  упорито дълбаем в илюзиите, които си формираме от биологични нужди и материални желания.  Изпълваме с тия пъстри балони ежедневието си, защото сме възпитани  и живеем с хора от подобна кройка.  И докато едни потъват в морето на измисления живот,  други бягат в  комуни, медитират в пещери и очакват в такъв пасивен, „нулев” живот да постигнат целта на живота, върха на духовността, спасението на душата.      Едната гъсеница сънува цветни сънища, друга гъсеница се свира между камъните и очаква да я огрее Слънцето.   Ала  само единици от тях знаят  какво значи Хюмън дизайн, какво означава ментална трансмутация на Хермес,  защото „ на плът и кръв истината не се разкрива”.   И знаят, защото осъзнатия иска, пита и търси … правилните въпроси! А който задава правилните въпроси, заслужено получава правилните отговори!    И надживели манипулация, суета, его   -   те са пътешествали навътре  в себе си и  са пренебрегнали онова вън – и бавните промени са ги превърнали в пеперуди.   И някои от тези пеперуди ще успеят да излязат от Кладенеца на света и още при първия лъч светлина, те ще си спомнят, че всъщност са  безсмъртни същества от по-висш свят - заспали  /неутрализирани/ в  кратък поучителен, поправителен  сън.   

   Но това не е приказка за съществата, преодолели еднолинейно мислене, „материално” съзнание и намерили пътя към Слънцето сред неспирни прегради и илюзии, а е всъщност  вик към онези, които още пълзят в тъмното.  Едни от тях са се примирили с мрака и калта, други като Августин крещят към небето: „Какво искаш от мене, Боже?”  

    А отговора би трябвало да е лесен и пътя да е ясен!  И това трябва да разберем сега, докато сме още живи, докато все още можем да променим нещо!

Но защо сме вътре?     

     Всяко дете се ражда с две празни половини – едната се пълни с любов, внимание, нежност, емпатия, човещина, единение, .., а ако те липсват, другата се пълни със сетивни елементи, респективно с други невронни връзки, формира се друг торос,…  Защото  умният, емпатичният, финният човек възпитава детето си си по първия начин,  а материалният, егоиста, невежият*  формира друга ценностна система в детето си.     И материалното  „его-дете” вече има други приоритети, друга емоционалност и за това отделя повече мозък, време, усилия за битовизма си.  А връзката между материя и дух ражда двойнствена натура, подчинена на променливата и смъртна съдба.   Много лесно и удобно  е да се оставиш на материята, на вятъра, а да търсиш смисъл и път е трудно – иска характер, иска напън, иска жертви.  Много е лесно и безсмислено да си негативен, неудоволетворен и нещастен  и  съвсем друго е да запазиш емпатия, смирение, ясно съзнание.   За това е пъстър кладенеца на живота – едни гъсеници се свиват в ъгъла обезумели от страх дали ще оцелеят и това захранва само егото и илюзиите,    други гъсеници натрупали множество кални предмети  се вземат на сериозно  и алчността им ги е докарала до лудостта да обезценят напълно живота /историята е низ от примери за това/.  Но има и такива, които  търсят начин да се променят вътрешно,  защото това е единствения начин да излязат!

Защо още стоим вътре?    

    Всяка мисъл  ни променя, всяко чувство притегля определена енергия, всяка представа гради виртуални кули,… и  така се създават непрестанно определени невронни връзки,  раждат се нови солитони, променя се полето, което помни всичко – променя се непрестанно душата.  И ако имаме чувство за отделност** и живеем според него,  ако подсъзнателния аз е слаб и противоречив,  ако гледаме  надолу и само в чинията, в портфейла, …  нито осъзнаваме света, нито учим уроци, нито надграждаме даденото,  нито реализираме потенциала си.  И тежестта на илюзиите, които раждат страхове,  и тежестта на компромисите, които ражда нашата слабост,  и тежестта на лесния живот, който пък ражда духовна слепота …  ни оставят да пълзим по дъното на кладенеца на живота.

А кой и как  излиза?       

   Преди години започнах да  чета жадно всичко, което някой е написал за духовността, за спасение на душата, за вътрешна промяна,  за смисъла и щастието в живота,…    Натрупах 4-5000 книги  и се вайках кога ще успея да прочета всичко – за да разбера каквото ми трябва и  …за  да може какавидата да стане имаго и да полети.   Не загубих много време и разбрах, че просто крача по търговска улица  -  цяла кохорта от гладни западняци се надпреварваха да разтягат в рамките на 300 страници някоя  стара и ясна мисъл, да повтарят с хиляди различни думи  отдавна  изречени истини,….   А всъщност думите, които ще „влязат” в една гъсеница и ще я накарат да се преобразува в пеперуда са кратки, универсални и прости, и само трябва да бъдат засети и да узреят, да се подредят и изпитат в житейските уроци  и … заложената  пеперуда ще разтвори криле и ще напусне колелото на преражданията!

Как да излезем?  

      Вече писах някъде назад, че трябва да се родим от духа.  Да оставим подобни сложнотии или  как се побеждават илюзиите, как са свързани душата и кръвта, защо има нисши и висши духове, как се постига кармична свобода и т.н..    Нека сега да започнем с по-лесното, по-смилаемото: 

     По природа винаги искаме повече и сме родени във феноменален свят – свят, който ни предлага избор, въпреки, че е материялен, а ние в същността си  – не.  Като обясним на Августин, че същността ни е информационна  и световете, в които плуват Вселените също са информационни – тогава  отговора на въпроса му лесно се подрежда.   Нашата същност е парче от една друга, обхващаща всичко и творяща същност.  Следователно целта ни като нейни продукти, посоката на нашия път, трябва да е към реализиране на заложения потенциал и проверка на това. 

      Аз пак ще чета книги, пак ще питам и ще се уча от всеки, когото срещна, …  но ето част от универсалните думи, които ако оживеят в нас и ги отстояваме в живота си – ще "достигнем до това, което сме":

Чистота  –  чистото наблюдение ражда свобода, чистото тяло ражда здраве, чистата мисъл ражда истина, чистото дело ражда градивност, чистите взаимоотношения раждат връзка, чистата душа ражда идеи,  чистото сърце ражда любов, ….

Любов  –   безкористна, безрезервна, жертвоготовна, всеопрощаваща, …  И един ден, ако започнем да обичаме всички живи същества, както обичаме собствените си деца – това ще осъществи онова единение, онзи рай… за който пишат дебелите, стари книги.

Вяра   –  тя осъществява връзка между аз и Аз, …   утвърждава и усилва Духа, който сме и който е Той в нас   ;   вярата  е  причина  и  израз  на  силата  на  нашия,  на  неговия  Дух  ; ….
 /  Преди време сънувах, че съм на операционната маса, лекарите се суетят около мен, чувам апаратурата, която следи сърцето и как в един момент тя просвирва пронизително - сърцето е спряло, лекарите се борят за живота, а аз заставам на ръба на голяма тъмна бездна и плавно, и стремглаво пропадам надолу.  В този ярък, силен, тежък момент единственото, което ми дойде на ум  беше:  "Исус Христос няма да ме остави!"  ...  и полетът надолу спря, и бавно се върнах към ръба, а апаратурата от писък премина в ритмично броене на ударите .. и всички около мен си отдъхнаха!   - този сън освен, че беше запомнящо се преживяване е и поредното напътствие, че всички сме сами, особено накрая и трябва да сме съхранили и утвърдили нещо/някой, който да концентрира нашата вяра, да запази съзнанието ни будно, да съхрани душата ни цяла.  А ако обектът на нашата вяра е Извора и с него  "сме едно", то тогава вече живота ни е поставен на друга и безкрайна  основа!  /.

Светлина   –  тя е продукт на духа и  ние сме част от тази проява.   Но докато  дойде време да разберем, че в това има повече физика, отколкото поезия – то дотогава можем само да си пожелаваме:  "да има светлина в деня ти, в мислите ти, в очите ти, по пътя ти, в душата ти,…".

Вътрешна промяна  –  желанието за развитие, за познание е реципрочно на силата на духа в нас   ;  само нашата лична трансформация е начина да скъсаме тялото на гъсеницата … само изградени съзнание,  характер и воля  знаят, могат и ще го направят.

Власт   –   Имаме 7 тела и само слабите и несъзнателните реализират власт с материалното тяло.   Истинска власт добиват вътрешно спокойните, „еднопосочните” и силни души, които използват развитите си подопечни тела /астрално, ментално, будическо,…/ за да променят себе си и да променят света около себе си според собствената си воля.

Независимост  –  всяка зависимост те прави роб и стопира развитието ти т.е. излизането от Кладенеца.  Ако не можеш да не консумираш, да не искаш, да не се забавляваш, да не пътешестваш, да не можеш без това и онова … значи си част от тъмната матрица на Кладенеца.   Всяка епоха, всеки народ си има някакви мании – днес е кулинария, духовен туризъм, шопинг,…  утре ще е мания по пластична хирургия, безсмъртие*** и космически туризъм.   Всяко емоционално и ментално привързване към  Общите Филми ще държи крилата ти мокри.

Живот по дух  –  Знаем, че всяка крайност е вредна и докато сме в тези тела е редно да се грижим за тях подобаващо. Колкото си по-осъзнат, толкова ще си по-вдъхновен, а вдъхновението ражда постоянство и сила.   И понеже си умен - ще знаеш, че трябва да дишаш, докато бягаш с любов към светлината т.е. да поддържаш здраво тяло, докато развиваш интелект, духовност, еволюционни параметри, творчество,…   За живот по дух трябва отделна тема.

Себепознание - желанието и умението да се самоосъзнаваме е пряко свързано с Богопознанието.   Вътрешната стълба води директно нагоре!  Това е ниво на съзнателност, което всеки сам достига и предизвиква интереса на по-висшестоящите.  А  както се случва с  фотоните  - така може да стане и с нас:  Ако Той ме наблюдава, ще стана реален, ще „оживея”.  

Духовен живот   -  Всичко, което не касае биологията и е продукт на нашите емоции и мозък – може  и трябва да има градивна посока.   Има много и сложна енергетика в това, но е по-лесно да кажем  –  бъди добронамерен, добродетелен, състрадателен,…

Истина  -   Когато мозъка ни започне да използва над 20-30% от заложения си капацитет – истината ще започне да ни прави свободни.  Но онези, които управляват икономика и история нямат нужда от свободни хора.  За това  всеки сам трябва да търси истината и сам да развива органа,  чрез който я „улавя”.

Душа  –    напълни я с красиви и чисти съкровища /музика, изкуство, любов, щастие, добродетели,…./  за да вземеш най-доброто със себе си.    Ако тя се насити със светлина става силна и непроницаема за стихиите.   Това е част от картината на нейното безсмъртие.  А иначе не всички гъсеници имат душа и не всички ще успеят да я съхранят за полет!

                                       Това са мускулите и силата на твоите крила!

* ... но най-много се оплаква от света, от политиката, от културата,… дефектите, на които започват от хора като него.

**  Чувството за отделност  съответства  на способността за агресия. 

***  Естественият интерес на хората до 20-30 години ще се измести от „биологичните” мании  около храната и външния вид, и ще се премести върху информация и безсмъртие.   Ще започне надпревара – кой колко по-дълго ще живее!   И от пластика, йога, билки и чиста храна ще се стигне до стволови клетки, клетъчно програмиране, магнетизъм, трансхуманизъм, ….