Полетът на Икар

    Дедал построил лабиринта на остров Крит *, но не можел да го напусне. За това създал крила /от пера и восък/.  Направил и за сина си - Икар, но го предупредил – „ не слизай ниско над морето заради влагата, …не се издигай близо до слънцето заради топлината”.  Момчето не го послушало и се извисило – нещо, което гърците наричат хюбрис - самодоволно и надменно отдалечаване от реалността.  И както всяка арогантна гордост и надценяване се наказват с падение,  така и  младежа  паднал до остров Долиха. 

    За да се спаси Икар, трябвало да лети достатъчно високо над материята, без тя да му повлияе и достатъчно ниско под небето без да се самозабрави.  Лабиринтът, матрицата, над която ежедневно летим  е  пълна с неща, които ни притеглят надолу.   Суета, удоволствия, забавления, храна, сън, … десетки одеала, с които загръщаме нуждите или капризите на тялото.  Гравитацията на материалния живот става все по-силна и по-силна с напредване на възрастта и в един момент вибрациите, съзнанието, мисленето ни поддават на непрестанното привличане и … повечето падаме и се давим в морето на материята.  Грижите, биологията, могат да превземат като паяжина всички кътчета на съзнанието ни и неусетно с годините да ни превърнат в роботи с планирано остаряване.   А биохимията, която си забъркваме всеки ден все по-отчетливо, все по-безкомпромисно диктува емоционалния и менталния ни живот,  защото духа е затрупан изпод все по-дебелите материалните пластовете и не можем да употребим силата му.  И когато храната започне да формира настроението и мислите,  когато контрола над мозъка отслабне, защото е изпълнен с неестествена работа и информация**, когато аурата потъмнее и душата спре да свети от тъмни думи, мисли, представи,… падаме в морето на материята.   И оформяме остатък от един живот – неестествен нито за биологията, нито за душата ни. 

    А как да летим, как да напуснем лабиринта и да достигнем свободната земя?

    Като махаме упорито с двете крила, като гребем постоянно с двете гребла!  Ако гребем само с едно гребло – било материално, било пък духовно, то лодката ще се върти в кръг.  За да летим достатъчно високо трябва например да се храним – малко, чисто и без излишно внимание и към всички биологични нужди – все пак не сме животни.  Така и с всички други подробности на материалния свят – скромно, чисто, спокойно, …а превеса на мислите, на волята, на вниманието ни, на интересите ни да са над простия материален лабиринт, над мрачните и тежки вибрации, над всичко негативно и тъмно, защото допуснем ли това – падаме.  И колкото кротко, чисто и математически точно решаваме ребуса на малкия си материален живот, толкова напористо, силно и вдъхновено трябва да "хвърляме" мозък и сърце в духовността, в човещината, в желанието да сме изпълнени със светлина и любов, да сме полезни, да правим другите щастливи...  Защото точно във вдъхновението на душата се ражда силата за крилете.   

    Материалните хора*** цял живот само обгрижват черупка, която после заравяме.  Получават тяло и връщат  тяло и … нищо повече, и никаква надстройка.  А именно онази  постойка, която трябва да издигнем с мозък, сърце, душа, … е смисъла, е пътя и е продукта, който надживява смъртта.   Ако размножаването, пътешествията, яденето,... бяха най-важни, нямаше да бъдат подредени органите им в долната част на тялото. А сърцето, очите, мозъка, …всички органи  са подредени вертикално така, че описват коя функция е по-значима от друга. 

   Всеки от нас трябва да напусне Лабиринта – някои не съзнават даже къде се намират,… на някои им харесва материята, … други искат да полетят, но дребни материални удоволствия, но грижи и мисли около биологията, но интриги, клюки, фантазии и "филми" им отнемат менталния  контрол,  притъпяват светлината на аурата, възпират духовния им  лъч  и … те бавно падат в морето.   И само единици  с характер и изпълнени с воля и постоянство,...  удържат до края "средния път" на Буда … и хем тялото им е чисто, спокойно и „щастливо” до старини,  хем са разбрали и изпълнили духовната си мисия, и са изградили красива и трайна къща /надстройка/. 

    А там на отсрещния бряг е пълно с победители и чисти по сърце / ’само чистите по сърце ще видят Бога”/.    За да долетиш до свободата, трябва да имаш съзнание****  за всичко това, да го поискаш,  да можеш да се променяш*****,  да устоиш до края.  И ще падаш надолу много пъти и ще се съвземаш отново, … и ще съзнаваш, че този живот е не само урок, но и битка за спасение на душата, битка да достигнеш и съградиш Царство … царство, в което  всяка тухла е душа, всяка сграда е жива общност и то се формира сега, непрестанно  –  нали така е казано в молитвата: „да дойде...”, „да бъде…”   т.е.   успеха предстои  и твоя полет, живота, мислите, думите, погледите, идеите ти, … са част от строителството и победата на твоя и на един друг свят.

  *  Всички древни митове, легенди, персонажи,…  разказват  космогония  /Уран и Гея създават Кронос/, акцентират върху определен космически и мистичен субект /Аполон/,  разказват за отношения между сили и същества /Персей спасява Андромеда от Медуза/…  За обикновеният читател това са просто разкази за митични същества, но за по-съзнателните  –  това са поучителни, сакрални  истории татуирани върху  света, човека  и  неговия път през него. В тях има повече физика, космогония, философия,  отколкото  каквото и да е друго!

**  колкото повече мислиш за нещо, толкова повече енергия му даваш

***  липсата на вяра и усещането за смъртност - деформират мозъка

**** само изградено божествено самосъзнание може да устои след смъртта
***** никой не е перфектен, но само някои могат да се променят с такава идея