Налягането, което деформира душата

    Не живеем сами на планетата. Заобиколени сме от други хора, същества, общество, етнос,... И точно в нашата реакция към външния свят се коват чертите, спецификите и посоката  на душата ни. За това всички стресови ситуации, различни хора, нестандартни случки и травми,....всички прости и сложни картини, в които попадаме, провокират страховете или щастието ни и извайват душата ни като скулптура.   И колкото по-зависими сме от външния свят, от приятели, роднини, работа, клюки, колеги, пари, имоти, предмети, коли, мечти, минало,  .... толкова повече проблеми, толкова по-ниско сме в еволюцията.*

   Ако сме достатъчно осъзнати, интелигентни -  ще отсяваме реалност от илюзия, важно от пречки,...И хем трябва да минем през всичко това, хем трябва да издигаме вибрациите си.

И колкото повече сърце "откъснем" за нещо, толкова по-силна емоция ще вложим, независимо дали сме готови за това.  А и  хората около нас имат психическа нужда да създават и живеят в свои филми** ... и ние да сме герои в тях.  С колкото повече емоция отговаряме на техните сериали - толкова по-активни герои сме там и респективно повече интрига, повече безсмислени посоки и "психо-вируси " ще бъдат вкарани в душата ни.   

    Но не само хората и техните емоции могат да деформират душата ни.     Нашето тяло, здраве, нервна система,... са онзи стълб, върху който можем да изградим монумент на силната душа или да я разпънем на кръст там.        Системата, в която сме родени и нейната култура и икономика са силен фактор - дали лесно ще се изкачим нагоре или ще оскотеем.     Вътрешния ни стремеж към истината е импулс, с който се ражда душата, на която и е отредено да се издигне и без него започва душевна атрофия. 

      Колкото повече напредваш и се издигаш, толкова повече събития и хора ще ти пречат, ще те провокират.  Това е някакъв закон***!

      Извод:   Животът е пълен с провокации и изпитания на всички нива, и ако нямаш идеята кой си и къде отиваш - реакцията ти ще бъде от инстинкт за самосъхранение до агресия  /особено характерна за уморените мъже/.    Знанието, истината**** и нашето желание да ги имаме са първата предпоставка да приемаме всички изпитания като уроци, като житейски поуки към душата - и така не само не я деформираме, но даже я обогатяваме и издигаме.  Нашите реакции към външния свят  са израз на нашето душевно ниво ....   и само ние, нашата воля и съзнание,  можем да променяме това и да превръщаме всеки житейски дефект в духовен ефект.

* и тази зависимост има много нива - физическо, енергийно, емоционално, ментално,...
** ако създаваш, режисираш или живееш в непрестанни филми, интриги,...значи си дребна, малка душа с "една страница живот"  /, а това обичайно са ония, които служат на материята, а не тя на тях/.
*** няма духовно развитие без необходима доза съпротивление.
**** колкото си по-близо до Извора, толкова повече сила, информация, пълнота, ... толкова повече духът е в центъра на живота.    Всяка идеология, философия, религия,... колкото те запознава с истината, толкова и може да те отдалечи от нея  /, защото вяра без наука е наивно занимание, а наука без вяра е тъжно занимание/.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
По темата получих SMS  с въпрос:    "  .... Как да открием къде сме и къде отиваме за да преодолеем тези външни "дразнители"? ...."

    

       Не е възможно да преодолееш външните дразнители, но можеш да се научиш да заобикаляш „силните”, да преживяваш слабите и да вадиш житейски  поуки от всеки конфликт.  Само отшелника горе, в планината може да си позволи живот без външно съпротивление, но това е заобикаляне на кармични закони.   За това, преди да ти отговоря, трябва да уточня, че „дразнителите” не са вреден елемент от живота на душата, а напротив –  когато има доза съпротивление, има и точно такава доза развитие за  благоразумната душа.

         Отговор:  В  предишните статии съм писал „къде сме?” , а също и „каква е целта на живота” /според мен/ - и казано просто:  ние сме  в най-ниската точка, на първия етаж от сложна, многопластова система и само нашите вибрации, съзнание, душа са и целта, и  билета за нагоре към Началото, Смисъла,…  И  ежедневната среща с  различни, особени или конфликтни хора и ситуации проверяват много компоненти от нашата лична система   -    дали сме дълбоко в илюзиите, … дали нашата съзнателност ни е направила независими, …  дали вибрациите, ценностите, целите в живота ни са достатъчно високи за да ни държат над простите конфликти,  …   дали имаме характер, сила и воля да преодоляваме всичко, което е на различно от нашето ниво,  …   дали  астралната ни обвивка е здрава и силна да поема удари без да се нарушава,  … дали можем да запазим фина чувствителност и  спокойна съзнателност независимо от  ежедневното разминаване във вибрациите,…. и т.н., и т.н. .

            Извод:  Ако знаеш и „работиш” за  истината  / кой си, какво си и къде трябва да стигнеш /  нищо в този свят не може да те  завърти в илюзия,  да те направи зависим,  да събори волята ти,   да  нарани  душата ти.     И понеже „По-Велик е този във вас от онзи в света”  вече не те интересува колко и какви дразнители, проблеми и битки идват в деня ти –  ти знаеш,  ти се движиш, ти си силен  и  …  спасението да душата ти и еволюцията на съзнанието ти са  цел  и реалност над всички останали.           ....      И тогава битките, дразнителите, ежедневните проблеми вече "не са в главата ти", а само онова, което те кара да си щастлив, да грееш, да левитираш.