Защо бе, човек?
Имам един прост въпрос – гладни ли са за месо хилядите мъже, които днес напълниха горите с джипове и пушки? Отговора е ясен – не! Магазините са пълни с балсамирани животни и видно е - тези мъже имат пари за това. Тогава какво правят с тези пушкала из калната гора? Отговора е грозен – мъжете имат нагон да убиват, просто така!
Имам къща в Балкана и като си ходим по гости из махалата – виждам в механите и трапезариите да висят рога, глави, препарирани животни,…и слушам разкази за красиви елени, които гордо са минали пред мерника на гостоприемния съсед. Отново онемеявам!
Познавам доста хора, които си „чуват” животинки в задния двор. Галят козичката Пенка, милват телето Генчо, радват се искренo на дебелата кокошка Йовка, гледат в очите малкото игриво яре …. и след два дни вземат ножа и …кръв и черва из двора.
Прибрал съм 9 бездомни котки и едно куче. Всяка сутрин ги храня и …слушам преминаващите баби да ми обясняват през оградата как още от малки ги връзват в чували и ги хвърлят в реката, „особено, ако са женски”.
Е, сега вече имам сериозен въпрос - Аз ли съм сбъркан или живея в някаква лудница от невежество, жестокост и лакомия?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
„Елли – белли”. На турски значи петдесет и беля /побългарено, защото иначе трябва да се казва елли-сорун/. Това е поговорка, която много кратко ни подсказва, че след 50 години тялото започва да „бута масло”. И понеже /дай Боже/ всеки от нас да стигне и да мине тази зона – за това ще напиша две-три изречение за нея.
Когато си млад въобще не мислиш за втората половина от живота си. Приел си, че си безсмъртен и всички навици, забавления, суета, работа, представи,…ще са същите ….завинаги. Но тялото още на 40-50 ще започне да ти подсказва, че дефектите му не са временни. Пък и когато родителите ти започнат да си „тръгват” ще осъзнаеш, че те са прикривали с тялото си неизбежната реалност, която идва срещу теб. След 50те много неща трябва да ти изглеждат и да стават безсмислени. След 50те много мъже осъзнали че финализират "някои неща" се втурват обезумели да наваксат с младо - и става голям смях.
Ако си поне малко разумен ще разбереш, че ако не промениш навици, ум, храна, движения, грижа за тялото, скорост, приоритети… на време – ще сгрешиш фатално. Като споменах скорост – понеже съзнанието започва да ограничава „екшъна” и да се „завърта” постепенно навътре, усещането за време се променя – живота започва шеметно бързо да тече между пръстите.
Ако си поне малко разумен ще разбереш, че ако не промениш навици, ум, храна, движения, грижа за тялото, скорост, приоритети… на време – ще сгрешиш фатално. Като споменах скорост – понеже съзнанието започва да ограничава „екшъна” и да се „завърта” постепенно навътре, усещането за време се променя – живота започва шеметно бързо да тече между пръстите.
Вчера говорих с един комшия, дърводелец: „Станах на 83 и не знам кога. Сякаш бързо минах през някаква илюзия”. Миналия месец пък на маса един лекар /”голямо име” в своите среди/ ми разказва надълго и широко как повечето мъже не осъзнавали възрастта и продължавали със същото темпо и енергия да „въртят педалите на живота” и между 50 и 60г падали от колелото. Преди време един богат приятел ме поучаваше: „След 50 всичко се променя – здрав-прав и изведнъж разбрах, че трябва да включа на ниска предавка за да не изпуши мотора.”
Ако не сме адекватни към годините – тялото ще ни ги напомни, но по трудния начин.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Слабостта ражда страх! По-голяма част от
хората хранят страхове от младини. Това определя тяхното поведение и начин на
живот. Някъде дълбоко заровен, дори на
подсъзнателно ниво големият мотив да се
образуват общности, да се следват традиции, да се поддържат родови поселища,….
е страхът да си сам. И колкото по-назад
е в еволюционно отношение индивида, толкова по-ревностно и агресивно търси
присъствие на род, на племе, на етнос.
Естествено плаща за това, понякога неосъзнато, понякога самохипнотично,
… но плаща с нагаждане, с подкрепяне на традиции и родови връзки, на
икономически и семейни отношения и от там - зависимости.
Ние сме на границата между запада и изтока, и имаме афинитет, исторически уклон към азиатската и консервативна семейна среда и възпитание. Ние, а и южните съседи сме нагледен пример как психологията конструира обществото. И когато носим страхове и търсим среда, в която да се скрием, ние едва ли осъзнаваме напълно както психическата, така и икономическата, така и кармичната цена, която плащаме при сливане с определена група. Само силните, смелите и развитите могат да поемат и да извървят свой собствен път, път понякога отделен, понякога съвсем различен от този на рода, обществото, етноса, ….
Ако общността несъзнателно те привлича, ако там се чувстваш добре и не можеш да живееш нормално извън нея - значи храниш страхове или си на еволюционна фаза от първично формиране на съзнание!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ние сме на границата между запада и изтока, и имаме афинитет, исторически уклон към азиатската и консервативна семейна среда и възпитание. Ние, а и южните съседи сме нагледен пример как психологията конструира обществото. И когато носим страхове и търсим среда, в която да се скрием, ние едва ли осъзнаваме напълно както психическата, така и икономическата, така и кармичната цена, която плащаме при сливане с определена група. Само силните, смелите и развитите могат да поемат и да извървят свой собствен път, път понякога отделен, понякога съвсем различен от този на рода, обществото, етноса, ….
Ако общността несъзнателно те привлича, ако там се чувстваш добре и не можеш да живееш нормално извън нея - значи храниш страхове или си на еволюционна фаза от първично формиране на съзнание!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вчера
ми се наложи да съм в болница – и ме завъртя суматоха от лекари, сестри, роднини, болни,… Но понеже
отидох с план и мобилизиран не се поддадох на шумотевицата и …забелязах нещо,
което ще споделя, защото е важно: никой
не обръщаше нужното внимание на самите болни. Сестрите обясняваха нещо
медицинско, роднините си говореха през леглото – кой е дошъл, кога пак ще идва,
какво трябва да се донесе утре и къде ,
и защо, и колко, … хиляди общи факти над главите на болните. Някаква нервна препирня и суетене, защото …
защото не знаят какво да направят за своя човек. Навеждат се, погалват го, и пак … „утре ще
донеса сок, ти донеси мокри кърпи,…”.
Предполагам
всички се панират, когато близък човек е в опасност, когато е в непонятна за
тях безизходица. /освен това грешно приемат, че като е болен или е в кома - не ги чува/
Направих точно обратното – концентрирах цялото
си внимание върху болния /майка ми – в кома
от инсулт/. Отделих й 100% от времето в
стаята – само за нея. Донесох й цялата
си положителна енергия, изсипах всички красиви думи в ухото й – за любов,
благодарност, обещания,… и тя се събуди, погледна ме, проговори, поиска да
стане…*. Благодарен съм и за молитвите
на всички, които я споменаха и съм сигурен, че те са „извикали” нужната помощ
отгоре. Но …
…
когато отивате при болен, оставете в къщи всичко /грижи, емоции, злободневие, задачи,.../
и идете само с пълно Сърце, цялото си Внимание и Спокойствие, всичката си Любов, цялата си положителна Енергия. Болния
има нужда от това и само от това … и му ги дайте изцяло!
* 24.окт. - това беше единственото й връщане от кома, за 4-5 минути. След този "проблясък" нещата тръгнаха надолу. /и на 14ия ден си отиде/.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* 24.окт. - това беше единственото й връщане от кома, за 4-5 минути. След този "проблясък" нещата тръгнаха надолу. /и на 14ия ден си отиде/.
Можеш да минеш през този живот като отявлен
егоист. Можеш дори да подкрепиш това свое съзнателно поведение с много сериозни
доводи. Живеем в Кали юга – епохата на
тъмнината, на материята, на агресията и невежеството, и е много удобно да си материален, егоцентричен, егоист,…. В такава епоха само такива успяват да се
чувстват удобно. Има много професии и
службички подкрепящи системите, държавите от тази Тъмна епоха. Погледнете „аристократичните” политици, вижте „образованите”
полицаи, идете при „културната” администрация.
Тези хора не са случайни – за да се нагодиш към една бездушна или
репресивна машина не може да си одухотворен,
не може да си чист. Тези дефекти на съдбата обаче са в сила и за
доста голяма част от хората. Дали защото
не е достигнала любов в детството, дали
защото са били жертва на агресия, дали защото улицата е внушила грешни
ценности - много хора са загубили способността да обичат
някой друг освен себе си,…загубили са светлината в очите, съпричастността, съчувствието, добронамереноста.
Ако
нямаш способността да усещаш емоциите - болката, радостта,… на човека пред теб, значи си осакатен на ниво душа. Ако не можеш да разбереш защо и как човека до
теб се чувства, защо реагира така, защо мисли иначе – значи си егоист и това не е просто дума – това е
болестно състояние, което те прави инвалид на ниво душа. Когато е така, едва ли можеш да осъзнаеш
какво съдбоносно значение има това за теб сега, пък и след смъртта.
Съвременната цивилизация е поставила
своето чувствено и сетивно състезание на ниво предмети, храна, пари,
удоволствия,…. То толерира грубата игра и избутва в ъгъла одухотворените,
идеалистите, творците. Замислете се
колко от хората, които са успели, богати и известни, можете да наречете „чист”,
интелигентен или одухотворен.
Способността да усещаш, да разбираш, да
съпреживяваш радостта или болката на
хората около теб е знак, че душата ти е жива и функционира. В този живот, в този свят – това качество на
душата е в противовес с успеха, с
израстване в обществото, с осигуряване на оцеляването. Но има среден път и той според мен е
правилния.
Средният път – е съчетаване на емпатия, на
идеализъм, на способността да видиш /и преживееш/ света през очите на всичко
живо около теб, на търсене на Истината над суета, материализъм, его …. и способността
да оцеляваш интелигентно и спокойно като влагаш математическа логика в
обществото на Кали юга. Ако си разумен има вариант да запазиш душата
си и да оцелееш материално в едно болно от алчност общество. И колкото си по-интелигентен, толкова по-уникален
ще е начина, по който можеш да се измъкнеш като чиста душа от този материален цирк. И колкото си по-интелигентен, толкова повече
ще осъзнаваш краткия битовизъм, който ни е натрапен в тази епоха и значението
на безсмъртната ни душа.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Когато следим новините, когато четем форумите,
когато гледаме филмите …. от всякъде умовете ни са непрестанно обстрелвани от закодирани
идейни, културни и политически знаци. Т.е.
навсякъде някой иска да ни внуши нещо с политическа или икономическа умисъл. И в тази свободна арена се лее всякаква
информация – кой каквото скалъпи, само и само да бъде внушена определена идея.
И ние в повечето случаи по навик … вярваме.
От 10 „интересни” медицински и политически статии във фейсбук 9 са пълна
измислица. Проверявал съм! „ Проф. И. И. установи, че …” – разравям нета
и няма такъв професор, … но има човек с такава снимка – шлосер. „Партията А. внесе закон за намаляване на пенсиите” –
преравям нета, влизам в държавен вестник, ровя-тук там, няма нищо такова. Но под всички тия „сериозни” статии 100-200
разпалени коментара – емоции, псувни, тиради... Но не за повърхностните и за наивните, не за
манипулаторите пиша тук. За мен е важен факта, че всички тези
ежедневни хиперболи и лъжи се натрупват в гънките на мозъка като отровна
утайка и там се изгражда изродена
представа за света. Наслагванията са
като вирус, който разяжда светлото и чисто съзнание. Все повече хора приемат, че живеем зле, че
светът деградира, че вървим към войни, болести и бедност – такива внушения
лъхат от всяка втора статия. А, ако
човек изплува над „криминалните” новини,
поредния апокалипсис, над „шока и ужаса”,
с който започва всяка втора статия …. и започне
да мисли сам и по-задълбочено ще открие колко различна е всъщност реалността. Например:
всичко, което има сега един средностатистически гражданин /ток, вода,
храна, кола, свобода на движение, информация, хигиена, медицина, …/ и което
приемаме за даденост е било немислимо, невъзможно за неговия дядо. И ако дядото
беше жив щеше да се слиса. Но понеже никой не пише позитивно и реално,
същия този средностатистически човек е с непрестанно навряна глава в кофата с
помия … и той не може адекватно да оцени множеството придобивки и възможности
на съвременния свят. Човек трудно
може да се научи да вижда манипулациите
и лъжите, които валят ежечасно от всякъде – а така ми се иска да види и осъзнае хилядите
причини за спокойствие, позитивизъм и
щастие, които са около него… хилядите възможности и пътеки, по които може да тръгне.
Коментари
Публикуване на коментар