Реквием за майка ми /второ и последно лично отклонение/*
Знам, че ме очакват 2-300 важни и интересни теми /имам ремарки или
заглавия/, но тия две седмици на мога – майка ми беше в кома и не излезе. И никоя логика или световна философия не
може да обясни и укроти онази подсъзнателна невидима връзка между майка и дете.** Никоя
физика или религия не разкрива необяснимата и стягаща болка от скъсването на
жицата на истинската, майчина любов.
Колкото и да разбираш структурата и идеята на света, както и мястото на
душата в него – нищо не може да спре стягането в гърлото, нито да угаси
необяснимия огън в мозъка разпален от необратимостта и от загубата.
Пиша за да напомня на всички, чиито майки са живи и са част от живота им - тази жена е много свързана с вас и тутакси
забравете дребни интриги и криви думи, и идете, и й кажете колко я обичате. Щото отиде ли си, повярвайте, ще изпитате
лудо желание да я зарадвате дори за един миг още с изблик на откровена благодарност и любов.
Преди много години погребах*** баща си. Сега и
майка си! И разбирам, че между мен и ръба на света вече не стои никой... и разбирам колко кратък е живота, и колко много е трябвало да се радвам на всеки ден, на всеки момент на близост с "моите" хора, на всяка възможност да звънна на баща си, да срещна майка си на кафе,......
Понеже утре ще е пълно с роднини и приятели
и никой няма да може нито да каже, нито да чуе откровения … ще напиша тук и
завинаги, онова, което ще мисля, докато нося ковчега с тялото на майка ми
… към небитието:
Колкото и пълноценно да живееш
Колкото и красота или грижи да натрупаш
Живота
в това тяло свършва €,
Защото
Някой горе е решил така.
Той
е преброил ударите на сърцето ти
Много
преди да те спусне тук
Определил
е колко ще дишаш
Къде
ще живееш, кога ще се върнеш.
Но те
е оставил сам да изпълниш мисията си
Да дадеш и получиш любов,
радост, щастие
И щом
напълниш душата си с красиви чувства и картини
Вече
си свободен да се довериш напълно на Исус
Той обеща, че „който
вярва в Мен и да умре, ще живее”.
Майка
ми е унаследила гени с откровена религиозност /стар адвентен род/
И
запази огъня на божествената искра с много вяра / аз лично видях това/
Тя
опази и спасителната светлина в душата си /като майка си/
И
сега, когато съблича ненужното тяло за
да тръгне нагоре
Тя
спокойно ще приеме, че през каквито и тунели да премине
Всичко
е създадено и подредено за душата й
Ще разбере, че всичко
е направено заради нас.
И когато смъртта ни изпълни със смирение
И щом се научим да приемаме с вяра тази съдба
И когато преплуваме отвъд тази илюзия**** и с уета
И щом се научим да приемаме с вяра тази съдба
И когато преплуваме отвъд тази илюзия**** и с
Ще
се видим, ще се прегърнем, ще останем завинаги там
Където живее Бог, където никой не е сам.*****
Довиждане майко!
* нещата, когато са изречени добиват сила в теб, а когато са написани, дават сила и на другите.
** колкото по-съзнателни можем да израстем, толкова по-независими трябва да сме. Но в случая - от майка си получих достатъчно любов, за да израстна нормален и само това е напълно достатъчно за да съм й благодарен ... завинаги.
*** Всяко поведение и отношение разкриват човека. Реакцията му при среща със смъртта също показва на какво съзнателно ниво се намира. Хората на биологията, когато срещат смъртта се капсулират и си внушават, че нищо особено не се е случило. Тази реакция на самосъхранение е различна при хората на Астрала /чувствата/. Те при сблъсък със смъртта се гмурват в егото и завъртат съзнанието си около себе си и своите грижи ... само и само да заобиколят безопасно шока от непознатото. Хората на мисълта дълбаят и търсят логика и идея скрити зад този природен алгоритъм и страданието им евентуално е по-кратко и леко. Има хора на интуицията, на душата, на духа,... Техните реакции при среща със смъртта са непонятни за по-ниските категории, защото тези типажи са осъзнали живота като резултат от материална илюзия, божествена идея, лична воля,.... и тук е въпрос на интелект да бъдат определени,... въпрос на свобода и щастие да бъдат разграничени,... въпрос на еволюция да се избере подходящото....
**** Младостта е предразположена да поддържа илюзии. Точно тези, които ни чертаят контурите на живота /сетива, ум, сърце,.../ са и тези, които ни вкарват в зависимости, а именно те, зависимостите ни правят негодни да различаваме илюзия от реалност. С възрастта поетапно и естествено е илюзиите да изчезват една по една, без това да нарушава представата и усещането ни за живота.
***** Както за
атеиста, човека на егото и материята Отвъдното е приказка от илюзии, така и за
идеалиста, човека на емпатията и духа този Материален свят е също приказка от
илюзии. Значи ли това, че погледнато отвсякъде живеем в Илюзия? За мен, отговора, колкото и странно да звучи
е сложен и заплетен на физично ниво, а живота и смъртта са реални за субекта, но са /и времева/ илюзия за основата, която ги предизвиква. И без
да намесвам закона за запазване на енергията, квантова обвързаност, холографски
принцип, микротуболи, програми, … от
една страна и астрален свят, рай, конуса на Ереб, митологични светове,
прераждане,… от друга - ще застана по средата на училището /Вселената/ и
ще обединя всичко за
да допусна че:
Докато мислиш, вярваш в нещо – ти му даваш живот. Докато Бог мисли – ние съществуваме /от виртуално към реално/! А Той
винаги мисли! Така, че дали духът зад
мозъка се самоотразява и е частица, а
без него е вълна – няма значение. Има
Бог, има съществуване, има смисъл! Само прехода между неговите нива на съзнание
/светове/ ни създава илюзията за смърт.
€ - Животът в това тяло е урок за оценяване на свободата, в която е роден духа.
Довиждане бабо! Много ще ми липсваш, но знам че ще ме посещаваш от време на време, защото ти си вече моят ангел небесен и аз ВИНАГИ ще те обичам!
ОтговорИзтриване...съжаляеам за загубата!!!..при все,че съм убедена-не е загуба..Мир на праха и!..мир и във/у вас..
ОтговорИзтриване