Мисли ... в петък вечер!

    

   =    Всеки човек има два свята:  вътрешен и външен. Вътрешният градим тухла по тухла – с всяка мисъл, емоция, реакция, с всеки сън или представа,… Външният е поток от информация, хора, събития,… който тече ,… който започва от началото на съзнателния ни живот и завършва в момента, в който напуснем скафандъра наречен тяло.   В повечето случаи тези два потока имат противоречия. В повечето случаи между тези два свята има напрежение или разминаване – нормално е*!  И колкото сме по-съзнателни, толкова по-спокойно протичат несъответствията между двата свята.  Колкото повече съзнание, толкова по-силна адаптивност!  Понеже  по-лесно и бързо променяме себе си – ако искаме да живеем спокойно и щастливо, трябва да „припаснем” на ситуацията, в която сме се родили и да помирим двата свята.  А ако сме и мъдри – ще можем да извлечем уроци и необходими душевни промени от външния свят /без значение дали той  ни харесва или не/.

    * всяко развитие е съпътствано от необходима доза съпротивление

 =   Все повече институти по света се изказват, че мозъка продължава да „чува” и „вижда” часове. … до 4 дни след като сърцето е спряло.  Т.е. умрелия за нас човек доста време съзнава странната ситуация на безсилие и невъзможност да продължи живота, да използва тялото,… че е затворник, пленник, но в съзнание.  За 99% от хората това е шок.        …  А сега другата реалност:  „Идва фелдшера, който отговаря за 3 села, застава до умрелия, проверява за пулс, записва необходимите бумаги,  бърз и скучен разговор с опечалените и си отива. На другата сутрин – погребение.”  Лично аз съм свидетел, че   /да речем/ от 50 погребения – 40 са на другия ден след констатацията на смъртта.  Сякаш всички неистово искат да се отърват час по скоро от мъртвия.    ….    Като бях дете  и прекарвах летата си на село, често ходех до  църквата и там наблюдавах ритуалите и погребенията.  Спомням си, когато гробарят ми каза, че много пъти, когато заравят роднини един до друг се случва да намират човека вътре обърнат по лице.         Извод: 1. Има някакво странно и опасно  бързане      2.  има някаква невероятна медицинска нехайност към  „ненужните” за обществото пенсионери и техните тела.     3. Има и някаква странна небрежност към процеса умиране – съвременния човек подсъзнателно отреагира с пълно игнориране на онова, което се случва с неговия близък  напускащ този свят  / будистите имат 3дневни напътстващи разговори до покойника и познават добре процеса, изходите и техниката на  умиране/     4.  И макар да са хвърлили набързо  /за денонощие/ своя човек – роднините после години на ред му правят паметници, цветарници, заупокойни служби  … когато бил жив са се виждали по-рядко.             Всичко  наопаки!

  =    Във Вселената развитието на интелекта  се изразява в използване на енергия и материя в такава комбинация, че да  се получи  продукт, който  ражда друг продукт, който променя света, който служи на и спомага за развитието на Производителя.  Човекът прави компютър от няколко химически елемента и няколко идеи.    И самият човекът е продукт от няколко елемента и няколко идеи.   И двата продукта имат за цел да променят света и Твореца си.  Колкото по-силен, сложен /Дух, Душа, Етела,…/  и продуктивен е компютъра, толкова по-полезен е той за своя създател*.     Ако вашия компютър изпълнява на 100% своята функция вие ще го надградите  във време и в сложност.    „Който има ще му се даде, който няма ще му се отнеме” ,   „Дърво, което не дава плод,  отсича се и се хвърля в огъня” .          А за „компютрите”, които си вършат правилно работата – „Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя”,  „Който вярва в мен, ако и да умре ще живее”.  /Библия/       Светът е много по-духовен**,  отколкото можем да си представим, но за да успеем по-лесно да го разберем  трябва да мислим технически и опростено:  ние сме продукти и трябва да си свършим работата на 100%***, да реализираме заложения потенциал в нас  -  това е единственият начин да станем  безсмъртни т.е. полезни.

*    информацията е единствената храна и ценност за едно безсмъртно същество
** духовен = потенциален,...  -  това е квантовия свят, от който идва и в което се връща всичко, което ние наричаме духовно.
***  самотата ни във Вселената ще приключи, щом достигнем високо и хуманно ниво на рационалност.

   

  =   Всички познаваме хора, които не могат да си напишат името, но са много находчиви и успешни бизнесмени.   Познаваме и професори, които трудно се справят с финансовата страна на битието.  Като че ли има различна интелигентност – един го бива да строи, друг да решава задачи, трети да анализира психиката на хората, четвърти e велик актьор ...  и в същото време всеки от тях си има и слаб фронт.    Определени части на мозъка се развиват по-успешно от други.  И за това още докато расте младежа, трябва да разпознаем силната му страна, неговата стихия и да го стимулираме в тази посока.    Нашата образователна система, нашата култура  е  още „късен соц” – все още мислим, че  като вземе някакво образование и като бъде примерен гражданин, нашето дете ще стане успешно.            Извод:    Ако не откриеш на младини – в какво си добър, къде ти е силната страна и можеш ли с характер и постоянство това да го превърнеш в препитание * … колкото и дипломи да натрупаш, колкото и труд да отхвърлиш – това ще е само плуване в кръг.
  *   голямата цел премахва страховете и колебанието.

 =   Чистата по рождение душа  /tabula rasa/ е ценност, която лесно се губи – като орган, който спира да функционира на една честота и започва да атрофира, и да  изпълнява други, чисто животински функции / т.е. функционират различни части на мозъка - Пол Маклийн/*.  За това с годините все по-лесно и дълбоко се привързваме към материални, „тежки”, ниско-вибрационни неща.            Извод:  започнеш ли да събираш  „ценности на земята”:  ядене, пиене, суетни хобита и предмети,…. т.е. да се закачаш на хилядите материални кукички -  ще бъдеш измъкнат от океана на истинската си същност …  и ще се наложи отново и отново да се връщаш в него /прераждания/.

* всички душевни, полеви, материални,... явления в нас са в непрестанна колаборация.

    Икономическата система по света периодично и целенасочено /на 70-80г/  се води пред сериозни предизвикателства / и фалити/  и това провокират всякакви видове войни – локални, хибридни, етнически,… .    В тази  ситуация малките държави /като нашата/   не могат да имат коректни партньори ни от запад, ни от изток.   А големите финансови играчи – стоящи над корпорации, банки и правителства  от известно време купуват и пренареждат държавици в нов пъзел на  глобалната карта.  Част от този процес е насаждане на правителства, медии,  НПО-та,…по места, което  изглежда вече видимо дори за обикновения човек.  В тези планове има икономика и дългосрочни стратегии, които прогресивно „натоварват”  малкия човек по много параграфи -  намаляват права, увеличават химия и ГМО в храната, историческо, военно  и стопанско обезличаване,  разбъркване на  слабите мозъци в „хибридни” лъжи*,  въвеждане на нови културни и възпитателни стратегии,….  Не само здравето и психиката, ами цялата съзнателна дейност на човека са косвени жертви от  непрестанна, прогресираща, икономическа и културна инвазия на определен етнос** над останалите.  Всички профили на мозъчната ни дейност са „прочетени” и  разработени за манипулация!     И пак:  във всяка война само малкия човек е жертвата!   Единственият вариант на интелигентния човек да запази здраве, чисто съзнание, материален баланс,… е  максимална независимост и не малка доза изобретателност.   Плановете за пренареждане  на картата на Европа и Близкия изток – демографско и икономическо,  са в ход от 20ина години и много трескаво, брутално и припряно се изпълняват.   И ако не вложиш анализ  - потока ще те понесе в посока избрана от някой друг.   Ако пък вложиш анализ и воля  /без да се "отнасяш" от ежеседмичните филми – залъгалки - кметове, прасета, русофили, прокурори,.../,  и мислиш дългосрочно и нестандартно  –  можеш да намериш  вариант за  спокоен и осигурен живот***,  както и да не спира да върви душата ти „нагоре”.

  *     оня, който свикне да се страхува - става лесен за управление.
  **   няма по-опасно нещо от фанатик с власт   /повече мъже на власт = повече войни/.
 *** чиста селска храна + спокойствие родено от разум застанал над системните филми + здраве, спорт, природа + позитивизъм + висока съзнателност + далеч от т.нар. държава +  енергийна и финансова независимост + сериозни книги и интереси + укротени желания и пороци +  ... =  това са малките части от простото уравнение за нормален живот, който можем сами да си осигурим в тази ситуация.

  

  =    Ако разумни същества от различни кътчета на Космоса се съберат над Земята и ни наблюдават,  ... ако можем да чуем техните бележки към нас, те може би щяха да бъдат такива:  

   " Сърцето, черния дроб, окото, мозъка, ... телата ви  са невероятно сложни и интересни -  само невежество* до лудост може да приеме, че това е стихийно творение на материята".

   "  Войните, политиката, догматизма, експлоатацията, убиването на животни, граници, армия, национализма, ...   -  само невежество до лудост може да приеме  това за нормално".

  "  Ядене, пиене, секс, забавление, .... -  само невежество до лудост може да приеме, че това е смисълът на живота".

 "  Разум, съзнание, любов, истина, чистота, дух, ...  -  само невежество до лудост може да пропусне тези малки пътеки за спасение на душата".
   P.S.:      " Има само три важни въпроса, които трябва да ни зададете -  Бог?,  Душа?, Безсмъртие в тяло?.    Всичко останало ще откриете сами!"
* или безумие.

     

       

       Жените и мъжете развиват  различни дялове от мозъка си и това е обусловено от изминалата епоха на оцеляване. В следствие на тази реалност  мъжете са били провокирани да развиват ония дялове от кортекса, които осигуряват оцеляването. През това време   жените са изградили  много по-сложна  „астралност”  /психика/.   Мъжете е трябвало да наблюдават и изучават природата /по-късно – наука/, докато жените са играели обслужваща, логистична функция със всички възпитателни, социални, емоционални,…. задължения.   Ако трябва да сравним двете „машини”: мъжът е стар камион с три копчета, кормило и лост, а жената е нова и модерна кола с 3 лоста, 5 волана и 300 копчета.  Да се чуди човек – как тези два съвсем различни вида съжителстват заедно!  Може би защото няма друг вариант?   Но в съвременното общество има парадокс  : колкото по-силно изявява един индивид половата си специфика – толкова по-трудно се изкачва по социалната стълбица.  Ярко изразените мъжкари стават за манекени, но рядко за учени, философи, учители, лекари, културтрегери,… Жените със силно изразена, натрапчива женственост са повече актриси и певици, и по-рядко домакини, касиерки, научни работници,…  Обществото ни подсъзнателно все още робува на половото разделение и  неосъзнато „разпределя” всеки индивид, където му е „мястото” според  половото излъчване.   Има една голяма дупка в мисленето ни по тази тема:  не познаваме другия пол /особено мъжете жените/ и никъде не изучаваме спецификите на сложната женска психика.  А колкото повече бихме се изучавали, толкова повече бихме се „преплитали’ в ежедневието, толкова повече бихме се нагаждали един към друг, толкова повече бихме се учили един от друг.  И в нашия случай - мъжете имат какво много да научат от жените, защото те /мъжете/ са опасно близо до рептилния дял на мозъка и лесно и оправдано стигат например до агресия и егоизъм … а ето тук жените и тяхната програма да раждат и пазят живот – много биха им били полезни.  Израстването ни като вид, като душевност и култура не може да се случи, ако тези два вида – мъж и жена не се "слеят" в Мозъка -  емоционално, ментално, културно, енергийно,....на всички нива.