Само различните променят света

  

    

   През цялата история на човешкото общество в него са се оформили няколко неформални групи: две малки и една голяма.  Първата и  малка група е тази на Разпределителите / консолидирани хора в сянка, които стоят на върха на обществената пирамида и чрез политика, медии, банки, църква, … разпределят  ресурса, който другите произвеждат/.  Втората голяма група е онази, която произвежда – това са хората, които ходят на работа, плащат данъци, купуват си дрънкулки от мола, гледат криминални сериали и … на сутринта всичко започва отначало.  Третата и малка група е обект на темата днес.   Това са малцината будни и различни, които  са основното гориво за еволюцията.   Едни от тях са учени, творци  и новатори, други са мислещи и активни бегачи извън системата.    В древността първата група лесно се е справяла с третата – просто ги е избивала  /комуните в Мала Азия, ранно християнство, богомили и катари /албигойци/,  …    В средновековието ги пращала на кладата като еретици, магьосници и окултисти.    А когато теософията и окултизма набират популярност в края на 19 и началото на 20 век -  богатите фамилии бързо спретват войни и икономически кризи.   По време и след Втората световна война всички силни икономики потушават бързо всяка „фантазия” на духа впримчвайки всеки по-развит мозък в своята военна и техническа промишленост.   Кажете ми за някой велик творец или забележителен духовен водач след Войната!   Правителствата започват надпревара в своите тайни лаборатории с хора имащи свръхсетивни способности.  Комунистическият режим безмилостно се справя с всяка инакомислеща или одухотворена личност – даже бяха построени редица затвори, скотобойни за всеки, който мисли и прави нещо извън работния строй.   А на Запад на младите им продадоха илюзии, наркотици, глезотии и забавления   -  е,  сещате ли се за някое „силно” име от  60те,  70те,  80те години?

     Укротяването и  контрола на първата група са безупречни.   Хората с различно, прогресивно мислене или със свръхспособности -  живеят самостоятелно и изолирани, а всеки опит да се групират … бързо бива урегулиран, ако трябва и силово. 

    След 70 години от последното масово избиване на хора  -  поживяха две, три поколения в спокоен и все по-информиран живот.  Стана много очевидно  как всяко поколение надраства в пъти предходното.   И докато бабата плете вълнени чорапи и гледа в захлас безсмислени и сополиви сериали,  умната внучка може да поеме за месец толкова информация, колкото бабата е поела за цял живот.    Прогресивните, талантливите, индиго деца живеят в бита и културата на втората група  и  под управлението  на  първата.

   Ако няма нови стъпки на осъзнатост, ако няма „алтернативни” хора – първата група ще поддържа безкрайно дълго статуквото и властта си над останалите.  Всеки вариант за развитие, за промяна е свързан с младите и с различните.  Те правят стъпките в еволюцията ни, в революциите ни, ... те формират нови параметри, посоки, информация, ….

   Извод:   Ако не се променяме /ум, енергия, съзнание, вибрации, …/, ако не творим извън системата, ако не формираме собствено мислене, ако не търсим и живеем над правилата написани от някой си  …  света няма да се промени!    Системата, в която сме родени не ни учи да сме независими, да развиваме мозъка си, да трансформираме съзнанието си, защото това ще доведе до нейната промяна или разпад.   Колкото и примитивно да звучи, но –  алчността на малцина държи в плен милиарди души.  Само прогресивното развитие на менталността, на независимостта, на съзнателността, на свръхсеривността,…   у все повече  индивиди,  може да доведе до хуманизиране на тази обществена система.     Всеки от нас  има нещо уникално, нещо различно, нещо свръх   и  трябва да го устоява и да го развива, въпреки рутината, въпреки съпротивата на инертното общество.