Приказка за  Езерото, което не познаваме

     Представете си езеро – голямо, красиво, дълбоко.  Това езеро сме ние, а пейзажа наоколо е реалността*.  Сега ще ви разкажа накратко колко дълбоко и мистериозно е това езеро и колко е важно да познаваме себе си – защото себепознанието е част от нашето израстване, част от нашата еволюция и  спасение  като вид и душа.

     

    Ние, езерото  …  сме заобиколени от пъстър пейзаж, който напира да „влезе” в нас през сетивата ни.   Той непрестанно ни "облива” с огромно количество информация /400 млрд бита/, а ние приемаме избирателно 0,001% от това, защото иначе неразработения ни мозък ще се пръсне.  Повърхността на езерото ни /мозъка/ възпира този поток и го преобразува в постоянни невронни пътеки ** /+ памет = индивидуалност/,  защото има вградена програма за сигурност.  Под повърхността клокочи голям химичен  пласт, който прави нашето езеро специфично, индивидуално, уникално.  Но как нещата отвън станаха химия***, която ще достигне до всяка капка = клетка?  С една миниатюрна приставка в мозъка наречена хипоталамус.  Цялата осъзната информация минава през нея  /навътре и навън/ и там се превръща в химически капки /невропептиди/, които мигновено сменят цвета на езерото.   Някои от функциите на хипоталамуса са си програмирани, чисто животински /секс, сън, храна,…/,  но и от няколко хилядолетия ние регулираме тази приставка сами - и оцветяваме с нови химически краски  /чувства, мисли, емоции, поведение,.../  вътрешната си среда.     
     Но езерото ни е по-дълбоко!   Под този химичен пласт има друг,  енергиен, който е още по-цветен и живописен.   В тази дълбочина се срещат външната информация, нашите отговори към нея и ….  енергийни меридиани, чакри и полета. Тука езерото е пълно с водовъртежи и проблясъци, които са не по-малко важни за съзнателната ни същност, но все още твърде непознати за нас.   Но всъщност голямата дълбочина тепърва предстои! 
      След дълго спускане надолу в нашето езеро,  навлизаме в огромна, тъмна зона, в която бавно пада цялата,…ама цялата информация, която е докоснала сетивата ни в този живот, която се е родила във въображението и мислите ни, която сме изрекли или чули, … всичко потъва тук… в подсъзнанието ни.    Освен това героите на нашите представи, всеки наш познат,  всяка идея и недовършена мисъл,   продължава да се движи, да се развива, да живее в нашето подсъзнание.   Тази дълбока зона на нашето съзнателно езеро е холограмна имитация на квантовия свят,  където ври и кипи от потенциални възможности, които очакват  /като фотон в Слънцето/  все някой ден да достигнат повърхността.  И това се случва под формата на прозрение, интуиция, дълбока логика,... и т.н..

    Но дъното на езерото още не е достигнато. Под огромния динамичен пласт на подсъзнанието  има една огромна утаечна зона.   Тук се съхранява и пресява всичко, … защото на дъното има /поднуклеарен/ канал, която свързва езерото със световния океан.  И тази последна, непозната, загадъчна зона се нарича душа.   Тя е онази полева,  другоизмерна мрежа, която  като цедка е застанала над прохода /дух/  към друг свят  и изпълнява своите функции неотменно ...  като всеки друг квантов субект,  като  всички други души, с които е обвързана, понеже всички души са една Душа  в Суперпозиция. 

       Ние сме дълбоко и сложно езеро!  Прекрасно езеро! Ако  осъзнаем тази структура в пълнота не бихме допуснали нито един бит негативна и безсмислена информация! Ако разбирахме великата творба, която сме  -   ще сме по-отговорни към химията, която оформяме с всяка мисъл, дума, емоция,…?   А колко ли спокойствие и  чистотата има в дълбокия ни свят – подсъзнанието?   Всяка наша мисъл, дума, емоция, чувство, представа, реакция, … всяко наше действие вън и вътре в нас – променят езерото****.   Всеки от нас и във всеки момент променя себе си … променя съдбата си … и променя сигналите, които ще достигнат до един друг свят.   Всеки е творец на своето „езеро”*****, на своята съдба и ако съзнанието вече е пораснало,  ще осъзнае, че това е важно както за нас /спасение на душата/,  така и за всички около нас /торсионна връзка/,  така и за  други светове /, които от незнание наричаме духовни/,  така и за Онзи, който ни е създал /света, от който извира духа ни/. 

   Повече светлина, повече красота, повече позитивизъм, повече любов,... това всеки може сам да поиска,... да пречупи егото и старите невронни пътеки ... и да промени Езерото, така, както иска да преживее тази временна реалност.

* Реалността е всичко, което влиза през сетивата ни. Но мозъка има вграден „дефект” да не различава филм от истина, въображение от реалност, приказка от лъжа,… Всичката информация въздейства по един и същи начин на мозъка, а той заповядва на хипоталамуса своевременен отговор …, но тази специфика на мозъка е правена за идеален свят.

** Изграждане на постоянни невронни пътеки е нормално, но постоянното "въртене" в една и съща е животински "маниер".  Това е сигнал за малък или уморен мозък, на който му е удобно да не ражда нови клетки и връзки. Така повтаряме и потъваме в едни и същи реакции, грешки, ... живот.
*** Химията в нас е толкова категорична, непрестанна и вездесъща, че ние практически живеем един „опиянен” от себе си живот.  Тя ражда емоциите, чувствата, поведението, реакциите ни, мирогледа, отношенията,…и възможността да видиш през тази мъгла и да разбереш  реално този свят е  много, много малка /0,001%/.
****  промяната е качество и количество на нови мозъчни клетки и връзки. Когато започнем да ставаме инертни, мудни, неадаптивни,  всъщност започваме да остаряваме ... откъм мозъка.
***** прочети изследванията на Масару Емото.