Късометражните филми на егото, които ни отдалечават от щастието.  

   „Ако”  -  Всеки има на склад 20-30 малки филма, които започват с „ако”.   Ако се бях омъжила за И., …ако бях завършил медицина, а не история, …, ако не бях срещнал А., … ако се бях родил другаде, … ако бях спечелил,…ако бях завил надясно, а не наляво,….  Всеки може да се разрови в малката си лична история и да открие множество моменти, съдбоносни точки, когато е имал избор, когато живота е предлагал варианти, хора, стресови секунди и e  направил импулсивни или необмислени решения.  И с годините все се чуди, дали е било правилно, дали живота не можеше да протече по друг начин.  Това е филма „Ако” – той ни спохожда преди сън, в критични моменти, във времена на разочарования и депресии.  Моето мнение е че това е безсмислен сериал, който се ражда в натежалата ни и подута от грижи и самокритика глава.  Имаш ли такива филми – в интерес на светлината и спокойствието на твоя бъдещ и разумен живот е – да ги изтриеш.  Няма никаква полза от филма „ако това…, ако онова….”   Приеми, че всичко, което ти се е случвало и предстои да ти се случи е твоя път, твоя интересен и уникален живот.  Неповторими са твоите случки, твоите отношения, твоите решения....  Всички други видения за паралелни ситуации и алтернативни съдби са просто твой паразитен сън.    Ти можеш само да приемеш миналото с благодарност, настоящето с радост  и бъдещето с повече разум.   Няма „ако”  –  има реалност и независимо как я определяш – тя си е твоя, уникална и съкровена и … някой ден от височината на безкрайното, ще гледаш на този кратък земен живот с умиление и любов към всяка картина, всеки срещнат човек, всяка ситуация и реакция.

  „Съжалявам”   -   филма „Ако” има едно много тъжно продължение, което се нарича „съжалявам”.    „Съжалявам, че не отидох там, …че не се реших на онази крачка,… че не отидох с И., … че не продължих, …  че не започнах,…”   Тази част е по-тежката и по-травмиращата от личния ни сериал „ако”.     Всеки знае, че не може да върне миналото, … но някаква мазохистична и детска част от мозъка продължава да рови в ония моменти, когато сме сбъркали, …когато сме взели неправилно решение, … когато живота ни е ударил.      Всеки има такива камъчета по пътя си,  всеки си има товари и препятствия…и напластяването им  с емоции  и непрестанни повторения – не са в интерес на спокойния и щастлив живот.   …     Имах приятел – млад селски учител, който живееше на квартира до училището в една голяма къща … с една млада даскалица.  Двамата имаха „тъжно, любовно” минало /малки лични трагедии/  и си съжителстваха цяла година без дори да си говорят.    Обясних им, че да се ровят и да хранят миналото си е нещо, което сбърква живота им.   Раните от миналите травми са само в главата и ако ги изтриеш, ако спреш да съжаляваш за грешките и неправилните решения, за ударите от хората или съдбата   -  можеш да започнеш начисто един нов и хубав живот.     Е – не помня дали точно така им казах, но знам, че дъщеря им сега е красиво момиче на около 30 и постоянно поства снимки от Швейцарските Алпи.     …      Започнеш ли да въртиш в главата си „ако” и „съжалявам, че”  -   трябва да си наясно, че този филм няма смисъл, няма полза, не носи спокойствие и щастие, а те върти в сив и безсмислен лабиринт.

   „Битовизъм”  -  Когато егото е силно, а мозъка … не чак толкова – започва една голяма лична драма – драмата на малкия и /евентуално/ беден човек.   Той се е омотал в паяжината на битовизма и опъва въжетата с емоционалната си енергия.  Това е филма, в който егото среща тъпия битовизъм  и колкото повече опъва, толкова по-драматично става.  Материалния живот е като квадратно уравнение – решаваш математиката без емоция, но пък с малко мозък.  Това е единствения вариант за спокойствие и щастие в тази ситуация.  Повече его, повече емоция в математиката, в битовизма  =  повече излишна драма, повече пушилка, в която можеш да се загубиш.

   „Очаквания”  -  Още от младостта сме се научили да имаме надежди и очаквания, … и смятаме, че живота трябва непременно да ни откликне на мечтите.  Това е малък тъжен филм на егото, което все чака… и чака… и се надява….и когато в повечето случаи Реалността така или иначе дойде … потъваме в блатото на разочарованието.   Религията е мястото за надежда и очакване  - материалния живот е  математика и всички очаквания и надежди са извън логиката на простата аритметика.  Наистина е  гадна информация, но всеки, който е заложил големи очаквания, големи надежди в този живот – в почти всички случаи се среща с "безпристрастните и жестоки" физика и математика.  Филмът „очаквания” може да бъде заменен с филм за радостта от деня, за благодарността, за любовта и … разбира се за  адекватните „битови” решения, където  няма случаен успех /парите искат рационалност и дисциплина/.   Можеш да очакваш успех в този свят само, ако станеш част от неговата структура т.е. да станеш адекватен на обществените закони.  Можеш да очакваш дълга и щастлива връзка, ако дадеш любов и разум за сметка на егоизма.  …..   Филма на егото с очакванията, с надеждите е тънък сюжет за здравомислещи и осъзнати, а не за хора, на които  всеки ден „Вселената им говори” разни щуротии.    Високосъзнателните знаят, че колкото по-малко енергия насочиш навън, толкова повече открития ще направиш вътре.

   „Критика”  -  Силното его може да ни хвърли и в един друг филм – филма на мрънкащите, черногледите, критикарите...  Един път допуснеш ли този филм  през твоя компютър /мозък/ - увлича.  Кусури и проблеми винаги е имало и ще има, но като говоря с много мои „заразени” познати  -  забелязах, че те не искат обяснение за проблема,  не търсят изход и решение … а просто  обясняват колко са крадливи политиците,  колко са ниски пенсиите,  колко е труден живота, как се скапва климата...           Сърните, вълците, плъховете,…винаги се „въртят” по една и съща пътека.   Така и в нас, в мозъка ни има инстинкт за  повтарящата са пътека -  цикъл на спокойствие и сигурност.  Повторим ли, потретим ли един мозъчен модел – той става постоянен.   Т.е. научим ли се да мрънкаме, да критикуваме, да  хвърляме камък срещу блудницата  започваме постоянно да се оглеждаме за камъни и при най-малък повод.    Филма на егото „Критика” е лесен и освобождава напрежение,  но е абсолютно непродуктивен и завърта душата ни в ниските вибрации.

      Егото има още много филми, много товари, много балони изпълнени с „добро и зло”, с „бързо и бавно”, с „умно и глупаво’, с „грешно и правилно”,… а всъщност ... всъщност сме божествени фрактали, които трябва само да се радват на изгрева, да благодарят за всеки ден в здраве и за всеки срещнат човек,  и да наблюдават живота  като  очаровано дете.     И отново:   да приемем   миналото с благодарност, настоящето с радост  и бъдещето с повече разум.   И да се научим да различаваме филмите на егото от филмите на щастливата и осъзната душа.   Защото пътят нагоре ни очаква, а можем да се изгубим  в  лутане из  филмите на егото,  в игрите на мозъка,  в цветните дъги на сетивата, в лабиринта на материята, в красивия шум на суетата,...