Психически вируси или .... радост от живота?
Има народи, които се стремят да се
радват на живота – наричат го Ошим Хаим /евреи/. За да стане това - те са скромни
в желания, суета, материализъм, потребление, но пък много по-усърдни в усмивки,
спокойствие, вътрешен баланс, в онова, което им прави деня приятен, красив,
мотивиран /Икигай - японци/. Този начин
на мислене и поведение се гради с традиции, с време. Гърците, както и италианците – могат да ни научат на
спокоен живот, на „долче вита”. Къде
сме ние?
Ако гледаш наша телевизия, четеш сайт или
вестник … „поредното поскъпване на…”, „прокуратурата
внесе обвинение…”, „издирват убиеца
на…”, „катастрофа затвори магистралата…”, „страх и напрежение в село …”. Не
сме имали и сега нямаме маниера „да се радваме на живота”, а ония, които
„стъкмяват” държавата и медиите, ни натискат още по-надолу главите. А и традициите ни набиват, че „Руфинка е болна легнала” и „болен ми лежи Миле Попйорданов”.
С
тази малка статия искам да подчертая, че одухотворения българин е порочно възпитаван и изкуствено поддържан да има комплекси и страхове, да „реве” по ориенталски и да мрънка, вместо
да живее достолепно и щастливо, да живее
усмихнат и спокоен /Ошим Хаим/ както подобава на един толкова талантлив, стар и миролюбив народ.
От изброените натрапени емоции и
поведенчески модели най-нездравословен е страхът /сърце, бъбреци,…/. Ежедневно медии, а впоследствие и хората
помежду си раждат и умножават страхове – реални и измислени, осъзнати и несъзнателни.
Има естествени страхове /от високо, от
самота, от някои животни, от смъртта,…/,
има и придобити, обществени /от провал, от бедност, от тълпата, …/. Но не
генезиса и подробностите са важни, а това, че трябва да се научим да
анализираме поведението си, мислите си, да се „наблюдаваме от страни” и да
осъзнаем, че всеки страх, който би се
появил в нас е като вирус, който инфектира психика, мозък, тяло,… Няма значение в каква фаза ще ни бъде
поднесен страха – като непрестанно измислен „шок и ужас” или само да ни
депресира, да ни примири /Един път
да умра, ще се родя/, или да ни направи агресивни и да "зациклим". Каквато и да е силата,
с която идва негативното, когато много пъти повторим една реакция – в мозъка ни се оформя биофизична пътека и при всеки възможен случай
попадаме в един и същи коловоз на поведение.
И постепенно свикваме с тъмното, със стряскащото, със страха, който е не само нездравословен /деструктивно
свива енергийните ни структури, както се случва преди смъртта/, но е и много
удобен за манипулация и робство. Ония, които държат парите, държат и медиите – и няма филм без оръжие, насилие, кръв, … и
няма новини без „шок и ужас”, и няма масово четиво без вендета или заговор. И ако
никого не са убили днес, пак се намира някоя откачена броня и счупен фар, и … „адът
слезе на магистрала Тракия”. Дали има
конспирация в тези мантри или просто за публиката трябва да има зрелища и „кръвта
продава”, …не искам да гадая. Едно е
отчетливо ясно - нашата душевност
непрестанно е провокирана да изпитва страх, да има грижи, да има безпокойство, да формираме натрапчиви и мрачни мисли. И когато човек е емоционален, нискосъзнателен, уморен, замърсен
/биохимично, ментално,…/ лесно бива заразен с душевни вируси. Вируса на страха също формира пътека в мозъка и тук реакциите ни стават зомбирани. Уплашения човек губи
качеството си на живот, усещането за свобода и щастие, … достолепието изчезва. Няма значение дали е богат или беден, умен
или не, здрав или болен – страхът е вирус, който унищожава спокойната и
рационална реакция към житейските
препятствия. И задачите на деня вече не
се решават, а преживяват, житейските изпити не се вземат, а ни стресират ... съзнанието вече не е свободно и спокойно и -
ето прекрасни условия да се превърнеш в удобна машина за работа и потребление.
Ако допуснеш навика страх – не можеш
да останеш свободен и осъзнат, не можеш да изградиш хубав живот /Долче вита/ и спокойно
да твориш онова, заради което ставаш сутрин /икигай/.
Чистата, спокойна и осъзната
душа поддържа ред и здраво тяло, а в реда не вирее никакъв страх, дори от
смъртта*. Как става това /според мен/?
Колкото
и да си интелигентен и осъзнат – непрестанната медийна „кървава” информация ти
влияе. За това, мисля, че /1/ всеки сам
трябва да спазва информационна хигиена – да избира какво да гледа и чете, с
кого да общува,… /2/ Колкото си по-осъзнат, по-аналитичен, по-самостоятелен в
мисленето – по-трудно ще те уязвят душевните вируси /страх, песимизъм,
черногледство, агресия, завист, …/. /3/ Умението да се
наблюдаваш и анализираш, умението да тълкуваш поведение и подсъзнание ** и
спокойно да правиш необходимите промени *** е умение за смели и свободни
души. /4/ Мантрувай, наложи си –
независимо какво се случва – да запазваш равновесие, спокойствие, усмивка - това
са първите тухли за хубав живот. И се ако научиш да отстояваш своята светлина,
своята усмивка, своето спокойствие, …постепенно ще изчезнат страх и песимизъм – и ще започват да идват и други
тухли на добрия живот – търпение, независимост, жизненост, решителност, постоянство, творчески импулс, …
Ежедневно сме заобиколени от провокации, от 100 причини
за безпокойство и страх, и от 100
причини да бъдем щастливи и да се радваме на деня! Всяка душа отразява онова, което съдържа в
себе си! И ние можем да я
променяме!
Живота всеки ден ни проверява за равновесие, осъзнатост, отношения... И реакциите ти днес, определят живота ти
утре, кармата ти в този живот, душата ти … за винаги.
Най-тъмно е преди зазоряване. За това зная, че този отруден и талантлив народ скоро ще получи заслужена карма - и ще виждам все повече усмихнати и спокойни хора, и ще чувам колко са щастливи и позитивни, и как се радват на живота. Амин!
* За
Фройд основния поведенчески нагон е секса. Скромното ми /непрофесионално/ мнение, че страхът
от смъртта, който е правопропорционален на големината на егото, е още по-силен и определящ. А самия страх от смъртта намалява и изчезва с развитие и реализиране на мозъка,
на съзнателността.
** Нашето подсъзнание е като езеро, в което
потъва всяка информация и там, долу тя продължава да води свой живот. Всеки
човек, когото сме срещнали е там /и той там „прави нещо”/, всяка дума, която
сме чули/казали е там и тя не спира да отеква като ехо. Тук се раждат фобии и комплекси,
и ако не се научиш да ги „чуваш”, променяш, контролираш – те ще го направят с теб.
***
Менталните трансмутации на Хермес са
друга, дълга тема. До тогава – прочети „сакрална истина 2”
https://www.youtube.com/watch?v=E299MbBIUtM
Коментари
Публикуване на коментар