Небесно царство

Днес ще ви разкажа за два свята!

       Единият свят е този, в който сме родени – свят от детски спомени, училище, първа любов, изморителна работа, семейни отношения, деца, дългове, романтика, красиви и стресови картини запечатани в съзнанието.  Не винаги и не докрай разбираме колко зависими сме помежду си, от създадената система, от материалните си нужди, от заобикалящия ни социум – с неговите правила, вкусове, навици, …  Вихър от факти, лица, ситуации, които ще отнесем със себе си, а с напредване на годините този вихър става все по бърз и опростен.   След 50-60те можеш с лекота да си „пуснеш” лентата на живота и по нея да преминат бързо и ясно всички герои и събития … и ти това ще наречеш „Моя живот”.  Съзираш в него мечти, илюзии, красиви мигове, любов, умора, …. и това за теб е света, твоя свят. 

           

            Има ли друг свят?    

        Исус казва на Никодим: Ако не се родиш от духа*, никак няма да влезеш в Небесното царство!   …. Онзи, който е бил възпитан от дете „материално” и който активно се е включил в "Обществената пералня", смята себе си за здраво стъпил на земята и прагматичен, и всякаква информация за душа, за небе, за спасение,… му звучи като приказка.    А „роден от духа”, а „Небесно царство” … дори ги няма в понятийния му апарат.   Но за много други хора – има такъв свят.  Нещо повече!   На тях им е обещан и те го търсят, те го чакат, те го живеят.   Тези хора се наричат религиозни /и християни,и мюсюлмани/.    Самата им вяра ги отделя от света, който ги заобикаля и ги насочва към друг!    Къде е илюзията,  къде е живота?      За да разберем този  друг свят, трябва с 5-6 изречения да ви смеля  пряката реч на Христос, която е пълна с притчи за този обещан свят.

Небесното Царство е :   1.  имане в нива и който го открие продава всичко за да купи тая нива;    2. човек засял нива с жито, на която избуяват и плевели, но на жътвата той ги разделя ;  3. малко семе, което ще стане голямо дърво ;  4.  квас, замесен с брашно  ; 5.  цар, който жени сина си, но никой не идва, та събират всеки от къде ли не и ги облича в сватбарски дрехи… и прочие. 

        За да тълкуваш тези сравнения, дори за да добиеш интерес към темата се изисква не толкова интерес към окултното, а желание да развържеш дилемата „дали живота ми е само едното ядене, пиене, … смърт” !   За много хора това Царство е светът, в който ще отидат, ако живеят праведно.  Те знаят, че "ако се обърнат и станат като дечицата", ако "търсят това Царство" и "насила го вземат" – ще бъдат там!   / тема е изключително пренебрегната и неразработена  дори в самите църкви/.   Няма да разказвам за Петър, който държи ключовете, за Кръстителя, който повтаря „покайте се, Небесното Царство е близо”, за богатите, които мъчно ще влязат там.    Но за какво Царство става дума?  Ще се опитам да си го обясня кратко и просто!

          Ако една жаба е родена в кладенец, тя смята, че това е целия свят!  И няма думи, които да я разубедят – та нали „с око да видя, с ръка да пипна”.       Нашите физици отдавна говорят за 7, 11, 22 измерения, за Мултивселена, за Холограмна Вселена, фрактален свят и прочие.  Но разбира се ако дядо ти е орал нивата, баща ти е орал нивата, ти смяташ, че няма нищо по-разумно и сериозно  от – да продължиш да ореш нивата.  И когато свикнеш да ходиш в браздата, не ти се занимава „с врели-некипели”, особено, когато не са материални или са от друго измерение, когато не си ги видял и пипал в твоя кладенец.   Но света е много по-голям от въображението ти, а мозъка ти е все още недоразвит, дори за ония 3-4% от  видимия свят.      Та, възможно ли е различните аспекти на човека – тяло, астрал, мантал, душа, дух,… да са фрагменти от други светове?     Възможно ли е нашето съзнание да гради нематериална реалност и да търси връзка с подобна?  Чисто физически –да.      Да не ви отегчавам с „микротуболи”, аксионни полета, …квантова механика като цяло.  Нито ще ви подсказвам, че щом с поглед променяме вълната в частица, означава, че те /поглед, вълна, квантова частица/ са еднородни, иначе не биха си взаимодействали.         ....

     Мислих дълго за Небесното Царство! Моето скромно мнение е че това е духовен, квантов свят  под/ във/ над материалния!  Нашата същност, сърцевина /дух-душа/  е сходна с този свят и можем да резонираме с него, да вибрираме с него, да изградим стабилна структура, с която след напускане на тази обвивка да „влезем” в него.    От там идват същества /Аватари/, които ни приканват да отидем и да участваме в изграждането му.    И ако скромния ми мозък,  трябва да направи избор :    Дали 100 години в кладенеца на ограничения биологичен живот, изпълнен с желания, забавления, грижи за тялото, оране на дядовата нива,…?  ,   Дали 100 години Съзнателна битка за светлина в душата, високи вибрации в чувствата,  чистота на мисълта,  безкористна любов,…?   А дали  докато ора дядовата нива, мога да гледам и разбирам небето, от което произхождам и към което трябва да се върна според делата си?                 Всичко може, въпрос на избор!       Важното е да започна да чупя стените на своето невежество –  както когато разбрах, че земята не е център, че има много непознати измерения, че има и други Вселени, …, че има още хиляди неща, които не знам … и дано стана поне толкова интелигентен, като да допускам, че моя кладенец не е света.      

       Има два свята пред нас :  единия е материален, социален, подредена /финансово, идейно,…/ Матрица,          а другия е квантов, духовен, жив, съзнателен.    Трябва да дадем кесаревото Кесарю и божието Богу!    Но ако не осъзнаем тази дуалност и не изберем Нивата, на която да орем – ще приличаме на неосъзнатите /животните/ и  многократно ще се наложи да повтаряме един и същи урок/прераждане/. 

* да се родиш от духа -  добилите достатъчно религиозна, мистична опитност разбират този алхимичен процес на сливане на личното аз с Висшето Аз, на спасение и  превръщане на Живата душата в животворен дух.