Комуни, екоселища,
родови имения…..
Все повече хора,
особено млади, мечтаят да избягат някъде,…сред природата,… да заживеят спокойно
и щастливо до гората, да напуснат Матрицата и лудия свят.
Миналата седмица
изгледах 50ина клипа за хора бягащи от системата, „хванали гората”. Попрочетох малко по темата. Обходих в нета множество комуни – наши и
чужди. Харесах целия този еко-хъз, това
бунтарство, този идеалистичен импулс към природата. Но …. видях, че само 2-3ма са постигнали
равновесието между свобода и удобство. Само
2-3ма видимо са успели в бягството си, запазвайки разумен баланс между работа и
почивка, между мизерия и нормална
хигиена,… Когато къщата, нивата, обора бяха спретнати
– хората говореха за къртовска работа от тъмно до тъмно. Когато се виждаха
светнали и щастливи очи, около тях беше нездравословна кочина в недозамазан
хамбар с две щайги картофи. Няма лошо! Просто и двата варианта са логически и
здравословно краткотрайни.
И защо става така, а не разумно-балансирано? Отговарям си сам – по две причини!
1. Тази
решителност да се отделиш от света, от неговата култура, „справедливост”,
доживотно бачкане, понякога е толкова голяма и емоционална, че като махало
отива в другата крайност, където се отрича всичко свързано с цивилизацията. Смяташ,
че пари, чиста баня, техника, електричество,… са символи на Матричния свят. И влизаш в палатката, в конюшнята, в
караваната с две красиви и сополиви деца.
Тази престъпна наивност /и младежка безотговорност/ би трябвало да изчезва, може би след първата
година.
2. Отивайки сред природата очакваш, че тя или съдбата ще те
насочат какво и как да правиш т.е. тръгваш да живееш на село неподготвен, без
дългосрочен план, без предварителна организация, … Има още множество
подробности, които не се виждат предварително – собственото ни здраве, техника на
препитание, биохимия, спецификата на района и …най-вече момента „приход-разход”.
Прескачам пълния
си анализ на това разбираемо „еко-бягство” и преминавам към моето лаконично обяснение „как
да живеем нормално извън системата?’ с надеждата да спестя време, главоболия,
недоразумения на всички ония прекрасни млади хора, които така или иначе са
решили да се пробват в този експеримент.
Условия за
съществуване на комуна :
а/ пресметнах, че точната бройка за формиране на комуна е
между 6 и 8 човека. Не става с двама, а с 20 става нещо друго. Освен това подходяща възраст за начало на събитието е за между
20 и 40 годишни, здрави физически и психически /да не уточнявам защо – ясно е/. И тези хора освен дух за забавления, трябва
да имат две задължителни съставки за успеха -
информация /как се сади, кога
се плеви, как се подрязват овошки, как се маже стена,…./ и организация,
хронологичен план.
б/ собствена къща
и достатъчна според целите земя - и ако е възможно отделните двойки да имат
отделни къщи в махалата /това би премахнало много недоразумения/
в/ постоянна вода и път
/, но повече от 35-40км от голям град е проблем/
г/ собствена енергия
: отопление на дърва, готвене на дърва и
газ, осветление с панел за лед-лампи или луминисцентни и т.н.. Но задължително
жицата към енергото да си остане /за всеки случай/.
д/ собствена храна
– овошки, зеленчук, мед, ядки,
билки, подправки, … и консервиране,
сушене,… както и животни за месо, мляко, яйца, сирене,…
е/ събирачество – гората
е пълна с ядки, плодове/шипка, боровинка, къпина, ягода, черница,…/, корени /глухарче,
троскот, репей, аир,…/, цвят /акация, липа,…/, листа /коприва, лобода, спанак,
глухарче, тученица, иглика, …/ и
познаването, и използването им са важна част от живота на една сериозна комуна.
ж/ производство /или
услуга/. Когато младите се качат в
планината си представят, че времето спира и е нестихващ „безмитен” купон. Но на
втория месец започват да изплуват една по една цифрите наречени неизбежен
разход /данък за къща, транспорт, телефон, интернет, ремонт, здраве, битова
химия, елементарна техника – от лопата до косачка, прости консумативи – от вилица
до батерии за дистанционно и т.н., и т.н.. /. Ако комунарите не са богати
наследници или рентиери, все някога ще им се наложи да платят малките и редовни разходи с пари от
свой труд. За целта още преди да
започнат своя поход сред природата, трябва да са решили момента с малките
разходи. И ако са намерили пазар, значи ще
произвеждат /примерно/: хамаци, кошери, сапун, мед,
билкова козметика, храна – растителна, животинска, дърводелство, туризъм,
билки, … предлагане на труд и т.н.. И при наличната организация може да се
открие баланса между работа /4часа/ и почивка , както и счетоводния баланс – да
се продаде /на пазара, в нета,…/ навреме
повече продукт от предвидения годишен разход.
з/ Нет или телефонна връзка
между комуните в региона – за натурална и информационна размяна.
и/ Да не се губи на
100% връзката и достиженията на цивилизацията
– интернет, телефон, „нормална” вътрешна баня, лекарства, образование, …
най-общо казано – информация, хигиена и здраве. Всяка крайност е вредна! /не на последно място - преди да се тръгне към това приключение би било разумно да се скъта в банка някой лев, та, ако нещо не се получи - да има варианти назад!/.
Преди
30ина години попитах баба Ванга дали мога да направя такава комуна. Отговора й
беше отрицателен, каза: " не можеш да събереш и трима души, които мислят
еднакво". Но с годините не загубих
желание за близост с природата, за относителна самостоятелност, за бягство. Смятам, че всеки млад човек, който иска – може да опита. Ако не нарушава семейни, морални, човешки закони, а има желание да
излезе извън системата – да го направи. Или ще добие кратка опитност и красиви
спомени, или ще успее да заобиколи Матрицата по своя си начин.
Надявам се с тази страница да ви бъда полезен!
Коментари
Публикуване на коментар