Защо Бог прави всичко това?

Щом Твореца те е създал, то Той го е замислил преди милиарди години, видял те е там, предвидил е живота ти …. тогава за какво се притесняваш? Ако не е така и си плод на хаотична стихия /колкото и глупаво да звучи/, която като студена машина ще те бута по биологичната пътека, докато паднеш в небитието … пак няма смисъл да се притесняваш. Колкото и да е голямо Егото ти, все пак бъди реалист – нещата са предопределени, имаш рамка, която не можеш да разпънеш  / за това се радвай на всеки ден, като на подаяние свисше/.       Ако се върнем към първия вариант, логично е че вътре в твоята рамка има много потенциал, който ти трябва да реализираш, ако искаш да видиш има ли пътека отвъд. Приличаме на компютър с определени параметри – ако не работим с цялата памет и на пълна скорост … рециклиране, ако реализираме потенциала на 100% - надграждане, изкачване на по-горно ниво.  / А  при процеса - реализиране на потенциала има много алхимия, за която ще говорим друг път/.  Сега въпроса е  „ Защо Бог /Първичната Монада/ се мултиплицира, защо превръща същноста си в субстанция, а нея в /многопластов/ живот? Защо Духът  твори ?

       Ако попитаме свещениците, те ще кажат „от любов”. Ако попитаме учените, те ще кажат „законно движение на субстанция и енергия по фракталите, през измеренията, от Микро към Макро и т.н”..       Според мен и двете инфантилни предположения сигурно са верни!                         Ето и моето мнение по темата:  

Хората погрешно гледат нагоре, когато говорят за Бог. Духовния свят е квантов  т.е. той е „дълбоко навътре”, където се пътува към по-сложни измерения  и за разлика от нашия свят, в който има разум тук-там, то в духовния, микро свят има разум във всяка точка /и той си има свой математически израз/.  /“Има духовен свят и той е Моето жилище.” Кришна/ . И тази разумна динамика, която се разраства „нагоре” към холограмни симулации наречени Вселени, тя ще ги организира, програмира, оплоди до развитието на сложни вибрационни структури /клетка, око, мозък,…/.  Но защо?  Дали  Вселените* и живота в тях са страничен продукт от движението, от дишането, от мисленето, от самоотражението на едно Висше Същество … както светлината е страничен продукт от движение на електроните между две орбити.        Да, но едва ли е толкова просто.    А дали Първичното Огледало се е размножило на безброй малки огледала за да натрупа и облагороди Енергия / Информация, която променя качеството му, вибрациите му, потенциала му, мозъка му.            Да, но все още е просто.         Творението – тази самоизява, самоусложняване,  самоосъзнаване на Демиурга  явно е необходимо, щом го има!

Щом повтаря историята си, същността си, качествата си в нас – ограничени, волеви души /живи тотеми, които еволюират/, то това има значение за него … а Той е Разум, Съзнание, Дух.  Което ще рече, че нашето пътешествие, наречено живот е негово необходимо действие, което обогатява, което променя Съзнанието Му, историята Му, живота му.  / и когато ще си говорим по нататък що е дух, ще разберем, че ние и Той, това е едно и също нещо/. 

        И когато някой ви каже, че живота е жалък, няма смисъл и е труден … то това е защото такава социална матрица са ни скалъпили разни тайни общества и алчни хора.  Не сме  еволюирали примати създадени за да работят цял живот за единия хляб.

        Ние сме съзнателни души, ораганично свързани с Твореца си, който е имал достатъчно много причини за да ни отдели от себе си, за да създаде Вселени, за такива като нас, за да потдържа, наблюдава и контролира тези Утроби, докато малките самоволеви духове добият контрол над собствената си същност и могат безопасно да се присъединят към Свободния духовен свят.

* Погледнато отгоре - Мултивселена, Вселена, Галактики,... за разума може да е скучно, но когато се спусне в детайлите, в ниските нива на фракталноста, в законите татуирани в отделните холограми,  започва сложна, многопластова, интересна картина достойна за наблюдение от търсещия дух.